неговата стихия.
Оуенс прие сведението без въпроси.
— А
— Кое?
— Името му.
Аби се замисли за момент, после призна:
— Псевдоним е. — Сви рамене. — Обича старите филми. Златната епоха на киното. Взе имената на двамата си любими актьори. — Направи физиономия, която сякаш казваше: „Детинщина, но какво да се прави?“
— Така си и мислех, как е истинското му име?
— О, не. — Аби започна да клати енергично глава, най-на пред леко, после по-категорично. — Не мога да ви го кажа. Не и преди да говоря с него. Знам, че много ще се ядоса, ако го направя.
Оуенс бе проверила в няколко издателски справочника и големи каталози, за да види дали Гейбъл Купър е автор и на други книги. Не беше.
Нежеланието на Аби да каже истинското му име подхрани още повече теорията на Оуенс защо той не иска то да стане известно. Ако се окажеше права, ръкописът щеше да струва много повече, отколкото си представяха.
— Разкажете ми за него — подкани я Оуенс. Искаше да спечели време и да измъкне някаква информация. Чакаше Аби да изпусне нещо.
— Какво има да се разказва?
— На колко години е? Хубав ли е?
Макар че Карла не забеляза, в очите на Аби за миг се появи студен, мрачен отблясък. Бяха навлезли в опасна територия. Сега Аби беше сигурна, че е постъпила правилно.
— Това важно ли е?
— О, не ме разбирайте погрешно. Книгата е чудесна. Сигурна съм, че ще намерим ентусиазиран издател.
— И ако Гейбъл е хубав, това ще му помогне, така ли?
Лицето на Оуенс изразяваше милион неща, сумата от които се равняваше на „да“.
— За телевизията и рекламните плакати е важно. Помага — отговори тя. — Моля ви, не ме разбирайте погрешно. Ние търсим таланти, а книгата му е великолепно четиво…
— Но малко бицепси и бели зъби няма да навредят, на ли? — Аби се усмихна искрено, като жена на жена. Може да се обличаше като селянка, но не беше такава.
Оуенс показа с мимика, че е съгласна, и й намигна. Двете се засмяха. Аби почувства мускулите на лицето си твърди като стомана.
— Знаете ли, всъщност нямам представа на колко години е. Не говори за тези неща. Празнувахме му няколко рождени дни, но досега не е казвал колко трябва да са свещичките.
— Звучи ми като държавна тайна — отбеляза Оуенс.
— Припишете го на суетата — отвърна Аби.
— А по ваша преценка? Петдесет? — Оуенс навлезе в това море от несигурност с надеждата да не е много дълбоко.
— Не, не. Наближава четирийсетте. Най-много четирийсет и една-две.
По лицето на Карла разцъфтя облекчение.
— Женил ли се е? — Все още не навлизаше навътре.
— Два пъти. — Значи поне две жени го бяха харесали като добра партия.
— Хубав ли е? — Най-накрая направи крачка напред.
— Много. Всъщност преди години беше фотомодел — от говори Аби.
Оуенс ококори очи.
— Няма ли снимки?
Без да съобрази, Аби си бе поставила още един капан. — Сигурна съм, че има. За жалост не са при мен. Мисля, че когато се върне, ще ви ги изпрати с удоволствие. Оуенс подкани за още подробности.
— Мургав. Около метър и осемдесет — каза Аби.
— Като куклата Кен, приятелят на Барби.
— Само че куклите Кен не изглеждат опасни — отбеляза Аби.
— За разлика от него. Наистина ли?
— Да. И е много сладкодумен. Убедителен.
— Говори както пише?
— Може да се каже.
На лицето на Карла Оуенс се изписа задоволство. Пътуването в края на краищата не беше напразно.
— Изгарям от нетърпение да го видя на живо — каза тя.
— От плът и кръв — кимна Аби.
— Така да се каже.
Двете се засмяха. Този път Аби малко по-силно.
Засега литературната агентка удряше на камък. Купър отсъстваше и нямаше начин да се свърже с него, освен чрез тази жена, която не й казваше кой знае колко.
— Аби… можем ли да си говорим на „ти“? — Оуенс изведнъж протегна ръка и улови дланта на Аби, сякаш да я убеди в значимостта на момента. — Предполагам, че знаеш нещичко за агенцията ми? Имам предвид… след като си адвокатка, си ни проверила и тъй нататък, нали?
Аби знаеше много — всичко, което бе успяла да намери по Интернет. Знаеше например, че Карла Оуенс поддържа връзки с една от агенциите за таланти в Холивуд, която на свой ред имаше договори с някои от най-касовите кинозвезди. Масовите забавления се бяха превърнали в храна, сервирана на порции от агенциите, които контролираха целия бизнес. Ако успееш да надникнеш в шатрата, им, можеш да дръпнеш стол и да се настаниш на масата. Ръкописът не бе попаднал при „Оуенс и сътрудници“ случайно.
— Знам едно-друго — излъга тя.
— Подбираме клиентите си много внимателно. Имаме много малко, обикновено около десет, не повече. Всичките са много големи. — Изреди няколко имена. Автори, които, ако кихнат, целият издателски бизнес настива. — Обикновено не приемаме хора, които нямат доказани качества или по не три-четири значими бестселъра зад гърба си.
— Това трябва да е много хубаво за вас — каза Аби.
Оуенс й се усмихна. Двете говореха на един и същи език.
— Поради контактите и влиянието на нашата агенция най-често успяваме да изведем тези автори на следващото, по-високо ниво. — Оуенс имаше предвид стратосферата, където продажбите на авторски права за книги и филми нарастваха в геометрична прогресия. — Говоря всичко това въз основа на прочетеното. — Тя потупа пакета върху бюрото. — Бихме могли да дадем едно рамо на приятеля ти и да го поставим в много изгодна позиция. — Повдигна вежди в очакване.
— Разбирам. — Аби отпи глътка кафе и се замисли за късмета на приятеля си. Трябва някой да ти даде едно рамо в тоя живот. Оуенс затърси нещо в чантата си.
— Ще бъда в офиса си в Ню Йорк. — След това се протегна и пъхна в ръката на Аби купчинка визитни картички, сякаш трябваше да облепи с тях стените, за да не забрави телефонния й номер. — Телефонът ми. — Посочи една от картичките. — Смяташ ли, че ще можеш да намериш мистър Купър бързо? Времето е от особена важност. Появяват се възможности и ако не реагираме бързо, можем да ги пропуснем. Разбираш ли?
Оуенс се безпокоеше за собствените си възможности, за върволицата от акули — конкурентите, които щяха да доплуват, ако се разбереше, че Купър няма литературен агент.
— Мога да опитам — кимна Аби.
— Не е достатъчно. Трябва да го намериш. Важно е. За кариерата му. За живота му. От този момент нататък ние сме от един отбор, Аби. Ти и аз. Ти го намери, аз ще го представлявам.
Ха, помисли си Аби. Ще получавам ли процент? Ако Оуенс държеше някаква стара дреха на Купър, в този момент беше готова да я поднесе под носа на Аби, за да запомни миризмата.
