Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

същите тези агенции, които провалиха нацията, станаха свидетели как бюджетите им драматично се увеличават, а някои от официалните лица, които уж са сгрешили, всъщност бяха повишени.

— Никой в правителството — с изключение на бившия шеф на борбата с тероризма в Националния съвет за сигурност Ричард А. Кларк — не почувства нужда да се извини на американския народ за провала в сигурността на 11/9.

— Самият президент Буш отказа да се извини за трагедията на 11/9 на американската общественост или на семействата на жертвите по време на пресконференцията през април 2004 г., независимо че имаше възможност да го направи поне три пъти.

Всъщност това е кратък списък от въпроси, останали без отговор, аномалии и загадки, засягащи атаките от 2001 г. Тези журналистически резултати — подкрепени от огромни и непрестанно изливащи се изследователски данни от независими разследвания, които дори и днес продължават от страна на стотици изследователи — накараха честните мислещи хора от целия политически спектър да стигнат до заключението — несъмнено неохотно, — че трагичните атаки на 11 септември бяха вътрешна работа.

Виждате ли, не е нужно човек активно да участва в някакво престъпление, за да е част от него. Служителят, който съзнателно отваря задната врата на фирмата, е също толкова виновен, колкото и крадците, които плячкосват сградата през нощта.

Това се нарича вътрешна работа. Непрекъснато я наблюдаваме в криминалните операции.

Атаките от 11 септември несъмнено са сред най-чудовищните престъпления в историята. Голямата ми надежда е, че тази книга — заедно с други томове с информация, разкритията на „надуващите свирката“, които предстои да чуем, и всякакви изследвания на независими граждани — ще мотивира американската общественост да потърси и да въздаде справедливост на истинските виновници, криещи се зад ужасите, които смразиха света на 11 септември 2001 г.

Джим Марс

май 2004 г.

Вътрешна работа

„Нека бъда много ясен за това. Ако имахме информацията, която беше нужна, за да се спрат атаките, щях да ги спра… ако знаехме, че врагът ще разбие самолети в нашите сгради, щяхме да направим всичко, позволено от закона, за да го спрем!“

президентът Джордж У. Буш пред репортери, 5 април 2004 г.

1. Събитията от 11 септември 2001 г.

На повърхността атаките от 11 септември 2001 г. — колкото и ужасни и трагични да са — изглежда, че съответстват на официалното обяснение.

Според тези официални изявления около деветнадесет самоубийствено настроени мюсюлмански терористи от Близкия Изток — със сърца, изпълнени с омраза към американската свобода и демокрация — похищават четири пътнически самолета, разбиват два в Кулите-близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк, а третия — в Пентагона, близо до Вашингтон, окръг Колумбия. За четвъртия самолет се съобщи, че бил катастрофирал в западната част на Пенсилвания, след като пътниците се опитали да неутрализират похитителите.

По-близкият поглед към събитията от 11/9 обаче изважда на повърхността единствено лабиринт от неполучили отговор въпроси.

Както е посочвано от задълбочени изследователи на историята, човек не бива да се разсейва от как на събитието, а вместо това да се концентрира върху кой и защо. Натрупайте подробностите, макар че те често са противоречиви, след това се концентрирайте върху цялостния процес, чрез който тези събития са се случили. С други думи, обмислете цялостната панорама и след това се опитайте да мислите като добър детектив в полицията: Кой е имал полза от това престъпление? Кой е имал средствата, мотива и възможността — не само за да замисли такива атаки, но и за да заобиколи нормалните мерки за сигурност и да попречи на всякакво обективно разследване? Имайте тези въпроси предвид, докато се впускаме в това разследване с кратък поглед върху разполагането във времето на тези трагични събития.

2. Хронология на събитията6

По някое време между 7:45 и 8:10 сутринта на 11 септември 2001 г. Полет 11 на American Airlines и Полет 175 на United Airlines са похитени и към 8:15 и двата самолета очевидно са отклонени от курса. Това е известно на авиодиспечерите.

Полет 11 на American Airlines — „Боинг“ 767 с 92 пътници на борда от възможните 351 — излита от бостънското международно летище „Лоугън“ на път за Лос Анджелис. Полет 175 на Uniied Airlines, още един „Боинг“ 767, возещ 65 пътници от възможни 351, също излита от „Лоугън“ за Лос Анджелис.

В същия времеви период Полет 77 на American Airlines — „Боинг“ 757 с 64 пътници от възможни 289 — излита от международното летище „Дълес“ във Вашингтон в направление Лос Анджелис, докато Полет 93 на Uniied Airlines, Боинг 757 с 45 пътници от възможни 289, се отправя към Сан Франциско от летище Нюарк.

Към 8:43 ч. Североизточният сектор на въздушната отбрана (NEADS) на Северноамериканското командване на отбраната на въздушното пространство (NORAD) е предупреден за похищаването на Полети 11 и 175 от Федералната администрация по авиация (FAA) и според изявлението на NORAD два изтребителя F–15 излитат бързо от Базата „Отис“ на националната гвардия във Фелмът, Масачузетс.

Мигове след 8:45 на властите е известно, че четири пътнически самолета са похитени — нещо безпрецедентно.

Около 8:46, точно когато изтребителите от „Отис“ излитат, Полет 11 удря северната фасада на 110- етажната Северна кула на Световния търговски център на 96-тия етаж. Също по това време двата изтребителя F–15 от „Отис“ са пренасочени към Ню Йорк Сити.

В 8:47, независимо че радиостанцията, излъчваща сигнали за насочване, е изключена от похитителите, авиодиспечерите могат да видят, че Полет 77 на American Airlines е обърнал някъде над Западна Вирджиния и се връща към Източния бряг.

В 9:03, след като евакуацията на кулите на Световния търговски център протича сред страх и объркване, Полет 175 на United Airlines се удря в югоизточния ъгъл на Южната кула на 80-тия етаж, изпращайки огромно кълбо от горящ керосин във въздуха над долната част на Ню Йорк Сити. Изтребителите F–15 са на 71 мили от Ню Йорк. Според официалните източници те пристигат над Ню Йорк Сити в 9:10 — със седем минути закъснение.

В 9:06 президентът Буш е на фотосеанс в Сарасота, в основно училище „Букър“, в стая на II клас. Главнокомандващият Андрю Кард влиза в стаята и шепне на ухото му: „Втори самолет удари другата кула, Америка е нападната“.