Елизабет Лоуел

Кехлибареният бряг

1.

От пръв поглед Онор Донован разбра, че този мъж ще й създава неприятности. От друга страна, тя и бездруго бе въвлечена в неприятности, откакто в Донован интернешънъл, семейната компания, възникнаха проблеми.

— Ако сте от полицията, затворете вратата след себе си — измърмори разсеяно. — А ако сте репортер, вървете по дяволите.

— Минах оттам.

— Не ви личи.

— Имам тениска за доказателство.

Той посегна към копчетата на зацапаното си дънково яке.

— Няма значение — възпря го тя припряно. — Репортер ли сте?

— Не. Инструктор по риболов.

— Пирани ли ловите?

— Нали вие сте госпожица Онор Донован, която търси човек с опит в северозападните тихоокеански води, специалист по моторници!

Тя въздъхна и се примири с неизбежното. Едрият мъж с белег на лявата вежда, светли очи, набола черна брада и чисти нокти не бе попаднал случайно във вилата на изчезналия й брат, разположена до Пъгет Саунд. Но въпреки неприкритите погледи, които й отправяше, инстинктът й подсказваше, че той е най- подходящият кандидат за работата от всички, които се явиха.

Единият от тях беше ченге, което се представяше за рибар. Другият, току-що имигрирал, говореше непонятен английски. Третият беше убеден, че тя със сигурност желае тялото, с което той страшно се гордееше. Английският на четвъртия беше добър, но очите му я подсещаха за тварите, обитаващи блатата.

Вече три дни никой не беше питал за работата. Онор се побъркваше в очакване Кайл да застане внезапно на входната врата с типичната си крива усмивка и да й обясни защо ченгетата смятаха, че е откраднал кехлибар на стойност един милион долара. Тя отказваше да приеме всяка друга причина за изчезването му, особено тази, която не й даваше покой и караше гърлото й да се свива под напора на сълзите, които не можеше да изплаче.

Кайл трябва да е жив. Просто трябва.

— Госпожице Донован?

Най-сетне Онор осъзна, че последният кандидат все още очаква да му каже, че точно тя е разлепила обявите из малкото градче Анакортес.

— Аз съм човекът, към когото трябва да се обърнете.

— Взехте ми думите от устата.

Тя погледна устата му и разбра как се е чувствала малката Червена шапчица, когато е видяла зъбите на баба си.

— Извинете?

— Вероятно сте имали предвид мен, когато сте писали обявата — обясни й той.

— Имате ли препоръки?

— Шофьорска книжка? Разрешително за риболов? Треньорски лиценз? Имунизация против тетанус?

— А против бяс?

Онор изстреля отговора, без да се замисли. Това се дължеше на опита й с по-големи братя.

— Извинете, господин…

— Малори.

— Господин Малори.

— Наричайте ме Джейк. Ще ви спести време.

— Хм, Джейк. Имах предвид препоръки от хора, за които сте работили преди.

— Не знаете кой знае колко за инструкторите по риболов, нали така?

— Ако знаех, нямаше да си наема, нали?

Той се усмихна. Тя си помисли за бедната Червена шапчица.

— Трябва да поработите над тази усмивка. Не е много убедителна.

Джейк се опита да изглежда съкрушен. Опитът му не беше по-убедителен от усмивката.

— Ако и в ръцете сте толкова сръчна, колкото с езика — каза той, — ще направя от вас рибар за нула време.

— Рибарка.

— Няма такова животно.

— Рибарец тогава.

— Рибарец?

— Мъж или жена рибари. Искате ли работата?

— Рибарец — повтори той провлечено. — Да, искам работата. Ще бъдем единствените рибарци във водата.

Този път Джейк се усмихна бавно, топло, щастливо и обещаващо. Онор си спомни, че освен измъчена сестра на изчезнал човек беше и жена. Погледна ръцете си и си прочисти гърлото.

— Рибарци? — каза смутено. — А, разбирам. Множествено число на рибарец. Вие сте доста находчив. Кога можем да започнем?

— Имате ли разрешително за риболов?

— Не.

— Значи все още не можем да започнем. Много лошо. Слънчево е. Няма вятър. До отлива имаме няколко часа. Дори на островите Сан Хуан не може да бъде по-добре.

— Каква риба ще ловим?

— Каквато хванем. Така ще се разочароваме по-малко.

— Това ли е вашата философия?

— Откакто пораснах.

Тя повдигна глава и го погледна съсредоточено.

— Какво има? — попита Джейк. — Да не би ушите ми да са на обратно?

— Просто се опитвах да си ви представя като дете в процес на съзряване.

— Интересно. За мен не е проблем да си Ви представя така. Можете ли да плувате?

— Като риба.

— Като имате предвид моето занятие, вероятно ще премислите това описание.

— Имате право.

— Това е изкуството на лова. Първи урок.

Бавната, неочаквана усмивка на Джейк свари Онор неподготвена. Тя се усмихна безпомощно, борейки се с напиращите в очите й сълзи.

През изминалите няколко седмици бе прекарала твърде много безсънни нощи. Затова само след две минути, прекарани с Джейк Малори, се чувстваше като прегазена от камион. Специфичната смесица от грубост, топлота, мъжественост и хаплива интелигентност щяха да й се понравят при всякакви обстоятелства. Но точно сега, когато преливаше от емоции, а защитните й сили бяха сломени, неговата привлекателност беше смърт за нея.

Лош избор на думи, помисли си тя. Много лош. Ако се замислеше за смъртта, щеше да се разстрои и да излее поток от сълзи върху разхвърляното бюро на Кайл.

Онор премигна мъчително и се вторачи в един от многобройните прозорци на вилата. Отвъд стъклото, по скалистия склон до синьо-зелените води на Пъгет Саунд, се виеха ели. Кехлибарения бряг представляваше жълто-кафява пясъчна ивица, заобиколена от непристъпни скали, и изсветлели дънери, изхвърлени от морските води. Моторницата на Кайл, дълга двайсет и седем фута1, се белееше до плаващия кей, който той сам бе построил.

Беше нарекъл лодката Тумороу2, защото рядко разполагаше с време за риболов днес.

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×