Вдовица. Млада. Избягва мъжете, тиха като сянка. Много добра с ласото.
Брат й, Конър, един стар престъпник, известен като Ют, и Голямата Лола живеят с нея в ранчото „Лост Ривър Кениън“.
Интересно защо никой не споменаваше, че Сара мирише на рози и усмивката й е като светкавица.
И все пак, защо се беше усмихнала?
Тъкмо отвори уста да я попита, когато отдолу се чу звук на приближаващи коне. Конниците се насочваха към подножието на скалата, а то беше на около десетина метра под приличната на пещера цепнатина, в която Кейс се беше скрил, за да наблюдава Аб Калпепър и роднините му.
После Кейс бе открил, че не е единственият, който иска да чуе преговорите между Калпепърови и бандата, известна като „Пасмината на Муди.“
Какъв проклет късмет да намери тук едно момиче, което се облича като мъж и мирише на летен дъжд и рози!
Какъв проклет късмет за едно момиче.
Само на няколко сантиметра от главата му беше краят на плитката пещера, издълбана от водата. Ръбът й беше на по-малко от три метра от ботушите му.
Малка струйка вода се стичаше по козирката току до пистолета му. После падаше някъде долу.
Ромонът на водата не би могъл да заглуши и плясък на криле. Дано Сара е толкова разумна и смела, колкото изглежда. Всяко необмислено движение от тяхна страна щеше да издаде присъствието им на престъпниците в подножието на скалата.
„Поне има достатъчно разум да не крещи — успокояваше се той — Може и да се измъкнем оттук, без да пострадаме.“
От друга страна, не разчиташе много на щастлива развръзка. Войната и последиците от нея го бяха научили, че не бива да очаква никакъв късмет, освен такъв, който може да те убие и да унищожи и най- скъпото ти.
Съвсем бавно, той махна дясната си ръка от устата й. Докосна с показалец устните на Сара в безмълвна заповед да мълчи. Въпреки че допирът беше съвсем лек, той усети как тя трепна.
Сара кимна, за да му покаже, че разбира, че трябва да е много тиха.
Движението на главата й предизвика леко потъркване на устните й в ръкавицата му и това разтревожи Кейс. Би могъл да се закълне, че усети топлината на дъха й дори през кожата.
Сякаш докосваше огън.
Един първичен мъжки импулс премина през него и това го изненада.
„По дяволите! — помисли си той. — Това е най-неподходящото време да се разгонвам.“
Не бе знаел, че толкова му харесва ароматът на рози.
— Да му се не види, не може да се направи нищо и вие го знаете, да му се не види.
Гласът отдолу се извиси и отклони вниманието му от неочакваното усещане, което го накара да изпита жената до него.
— Това е Джо Муди — прошепна той в ухото на Сара. — Хората му го наричат „Да му се не види“, но само зад гърба му.
По лицето й отново пробяга бърза усмивка.
— Толкова ли е грозен? — обади се тя тихо.
Леко дрезгавият й глас подейства на Кейс като глътка уиски. Пое си бавно и дълбоко дъх. Каза си наум, че не го прави, за да се наслади на аромата на рози и женственост, толкова редки в тази пустиня.
Бързото стягане на мускулите му показваше обаче, че лъже.
— Да му се не види, този стар мишелов е намерил сребро, да му се не види! — каза Муди.
— Тогава защо вдовицата му живее по-бедно и от индианка? — беше студеният отговор.
Тръпката, която премина през тялото на Кейс при звука на втория глас, трая само миг, но Сара я усети. Точно както бе усетила и предишната.
— Аб Калпепър — каза Кейс в ухото й.
Този път гласът му я накара да потрепери. Беше същият безстрастен глас, който чу, когато той се нахвърли върху нея. Това беше гласът на човек, за който нищо нямаше значение — нито жега, нито студ, нито болка, нито удоволствие.
Дори смъртта.
— Да му се не види, откъде да знам защо не живее добре, след като има всичкото това сребро? — попита Муди високо. — Тя е жена, да му се не види!
— Дори и дяволът не знае какво става в една женска глава — съгласи се Аб спокойно. — Всичките са безполезни гадини.
Без да се усети, Сара издаде тих звук на протест и се напрегна още повече. Съпругът й говореше точно като Муди. Полупиян. Раздразнителен. Непредсказуем Женомразец, с изключение на случаите, когато беше завладян от похотта си.
Кейс усети новото напрежение на тялото й.
— Тихо — прошепна той.
Тя само кимна с глава, но явно разбираше. Повече не издаде никакъв звук.
— Както казах, да му се не види — обади се отново Муди, — тя може да се насади на всичкото това сребро като квачка.
— Не и когато при нея са Ют и Голямата Лола — отговори Аб. — Парнел ми каза, че те двамата преди са ограбвали банки. Ют няма да позволи на едно момиче да застане между него и камара испанско сребро.
— Да му се не види, може би той не знае, да му се не види!
Някакъв кон запристъпва нетърпеливо. Или муле. Сара не беше сигурна. Знаеше само, че Калпепърови яздят големи дорести мулета, по-бързи от светкавица и стройни като мустанги.
— Муди — каза Аб нетърпеливо, — човек не може да яде сребро.
— Да му се не види, ние не сме гладни. Моите момчета…
— Крадат твърде близко до свърталището ни — прекъсна го Аб. — Онези телета, които двама от хората ти заклаха в лагера, са от „Съркъл Ей.“
— Е, и? — предизвикателно отговори Муди.
— Това е само на два дни път с кон от Спринг Каниън — каза Аб равно. — Казах ви три дни, не по- малко.
— Това е на три дни, да му се не види!
— Какво яздите вие? — саркастично се обади трети глас. — Опосуми на два крака?
Тази забележка бе последвана от ожесточен спор между Калпепърови и хората на Муди относно бързината на конете и мулетата.
Кейс слушаше с внимание, опитвайки се да определи чии са гласовете.
Парнел Калпепър се разпознаваше лесно. Гласът му беше висок и писклив. Братовчед му Куинси имаше по-плътен глас, но той също не беше особено приятен за ухото. Реджиналд Калпепър, който беше съответно брат и братовчед на другите двама, рядко говореше.
Кестър Калпепър също не беше кой знае колко разговорлив, освен когато беше пиян. Тогава не млъкваше въобще, докато не припадне или докато на някой не му дойдеше до гуша от бръщолевенето му и не го цапардоса.
Кейс по-трудно разпознаваше хората на Муди, защото ги дебнеше отскоро. Имаше един на име Крип с изсъхнала лява ръка. Говореше се, че компенсира загубата на дясната си ръка и с една рязана карабина.
На един друг викаха Джим Уискито. Той пиеше. Когато беше трезвен, беше много добър с динамита — доста полезно качество за един бивш обирджия на банки.
Бандата, известна като „Пасмината на Муди“, имаше още поне петима членове, но Кейс все още не можеше да разпознава гласовете им Досега беше твърде зает с проследяването на Калпепърови.
Този път смяташе да направи всичко възможно никой да не избяга. Дългата история на набезите, изнасилванията и убийствата на Калпепърови щеше да свърши тук, в тази пустиня от червени скали.
Нямаше да има повече мъже, които да се завръщат във фермите си, за да намерят домовете си разрушени и жените си — изтезавани и убити.
