Реджи. — Предполагам, че и това няма значение за вас?
Чичо й се изчерви, Джеймс се засмя, а Джеръми примигна:
— По дяволите, братовчедке, има и възрастни сред нас.
Тя също се бе изчервила от дръзките си думи, но Антъни я потупа но ръката.
— Ти си прекалено романтична, момичето ми. Знаеш много добре, че Еди е прав. Цялата стая е била пълна с благородници, които са наблюдавали как Дерек е наддавал за нея и я е спечелил. Никой от тях няма да се интересува дали тя е била девствена или не. Обаче съм сигурен, че не са я забравили и ако Дерек се ожени за нея, не мислиш ли, че всички в нашите среди ще научат как са се запознали?
— Напълно си прав, старче — подкрепи го Джеймс. — Никога няма да я приемат в обществото.
Реджи презрително изсумтя.
— Това семейство е издържало доста скандали, причинени от двама от присъстващите тук. — Тя многозначително погледна към Антъни и Джеймс и добави: — Не мисля, че още един ще ни навреди кой знае колко.
— Няма да ни навреди кой знае колко, Риджън — съгласи се Джеймс и за пръв път брат му не подскочи възмутено, като чу галеното име, с което той наричаше племенницата им. — Обаче ще засегне Келси и Дерек. Обществото ще ги отхвърли и никой няма да ги приеме. В случая с Тони и мен бе много по-различно, тъй като и двамата не давахме пукната пара за мнението на обществото. Ала при Дерек нещата не стоят така. Той е светски мъж и винаги е бил. И ако Келси наистина е загрижена за момчето, никога не би му причинила подобно нещо.
— Напълно си прав, старче — закиска се Антъни, на което той само сви рамене.
Реджи въздъхна. Дерек не бе казал на семейството си, че Келси му бе отказала, така че не можеше да го спомене. Целият този спор беше излишен, ако Келси не се омъжеше за Дерек.
— Убедена съм, че той иска да се ожени за Келси, но не знам дали тя ще се съгласи — рече.
— Да откаже такава изгодна партия като Дерек? — презрително изпухтя Едуард. Не ми се вярва, никак не ми се вярва.
— Напълно е възможно, чичо Едуард — настоя Реджи, — Ти не я познаваш, но тя ми се стори много чувствително момиче. Обзалагам се, че по-скоро ще напусне Дерек, отколкото да му причини някакво зло. А за нея отхвърлянето от обществото е най-голямото зло.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
Когато Келси отвори вратата на стаята си в странноприемницата, очакваше да види Дерек, а не баща му. Веднага разбра, че непознатият мъж е Джейсън Малори, който, разбира се, побърза да се представи. Той влезе в стаята, без да дочака поканата й. Огромният му ръст и строгото му лице толкова я стреснаха, че в първия миг тя се стъписа, ала бързо се опомни и смутено избъбри:
— Дерек не е тук. — Надяваше се, че това съобщение ще го накара да си тръгне.
Но не стана така. Появата на маркиза на Харвестън толкова я обърка, че тя не съобрази, че може би не бива да му дава подобна информация.
— Да, знам. Преди малко го оставих в Харвестън — каза Джейсън Малори. — Съдейки по поведението му, предположих, че ще сте някъде наблизо, а това е най-близката странноприемница.
Бузите на Келси поруменяха.
— Значи сте искали да видите мен.
— Точно така. Искам да разбера какво мислите за тези глупости.
— О, за какви глупости става дума?
— Дерек иска да се ожени за вас.
Тя ахна.
— Той ви го е казал?
Съобщи го и пред цялото семейство.
Младата жена се отпусна на най-близкия стол. Дали нямаше в тази минута да умре от срам? Чувстваше се точно така.
— Не е бивало да прави това. — Гласът й едвам се чуваше.
— Съгласен съм, но защо мислите така?
— Защото, както сам казахте, това са глупости. Нямам никакво намерение да се омъжвам за него и му го казах.
— Да, той ми спомена подобно нещо. Но аз съм обезпокоен доколко сериозно е вашето намерение да му откажете? Защото синът ми няма да се откаже от вас.
— Ако това е всичко, което ви тревожи, лорд Малори, можете да бъдете спокоен. Много добре знам какъв скандал би предизвикала подобна женитба и желанието ми е не само да предпазя Дерек от всичко това, но и да не позволя моето семейство да се опозори.
— Вашето семейство? — Маркизът се намръщи. — Не знаех, че имате семейство. Кои са те?
— Това не е важно. Достатъчно е да знаете, че моето семейство означава всичко за мен. Аз съм в това положение, защото… това също не е важно. Когато се реших на тази постъпка, аз много добре знаех, че завинаги се отказвам от възможността един ден да се омъжа. Трябва да знаете, че подобен скандал ще причини толкова вреда на моето семейство, колкото и на вашето, а аз нямам намерение да позволя това да се случи.
Лицето на Джейсън се отпусна. Дори й се стори, че кой знае защо се чувства неудобно и се срамува от себе си.
— Започвам да разбирам — пресипнало рече той. — Съжалявам, че ситуацията е такава. Наистина имам чувството, че ако беше възможно синът ми да се ожени за вас, от вас би излязла една чудесна съпруга за него.
— Благодаря ви. Но аз ще положа всички усилия да го направя щастлив… и без да сме женени.
Джейсън въздъхна.
— Никога не бих пожелал синът ми да страда като мен, но… радвам се, че сте заедно.
Това бе най-хубавият комплимент, който би могла да получи от бащата на Дерек. Той измърмори някакво извинение и бързо си тръгна. Очевидно не желаеше да се среща със сина си. След няколко минути на вратата отново се почука.
Ала и този път не беше Дерек. Този път беше майката на Дерек. Келси не го разбра в началото, но сетне забеляза усмивката и жестовете, толкова характерни за любимия й. Жената изглеждаше доста разстроена.
— Извинете, че ви безпокоя по това време, госпожице Ленгтън — започна тя.
— Познавам ли ви?
— Не, не мисля. — Тя се усмихна. Казвам се Моли Флетчър и съм икономка в Харвестън. Преди малко разбрах за вас, а Дерек… разбра за баща си и… искам да поговоря с него.
Келси силно се изчерви. Проклетото съобщение на Дерек явно бе достигнало и до стаите на слугите, но…
— Вие и баща му? — Въпросът без да иска се изплъзна от устните й. — О, извинете ме. Не е нужно да ми обяснявате. Но за съжаление Дерек не е тук.
— Не е тук? Видях, че напусна Харвестън. Помислих си, че идва при вас.
— И сте предположили, че съм някъде наблизо.
— Ами да.
Тя удивено поклати глава. Дали всички мъже пътуваха с любовниците си? Или това бе характерно само за мъжете от семейство Малори?
— След като не е в Харвестън, нямам представа къде може да е.
— Сигурно е решил да се поразходи, за да остане малко сам — промълви Моли, кършейки ръце. — Точно от това се страхувах. Като дете винаги бягаше и се криеше, когато беше разстроен.
— Но защо е разстроен? — попита Келси. — Напоследък бе полудял от любопитство, за да разбере коя сте вие, искам да кажа коя е лю… Всъщност няма значение. Според мен сега би трябвало да е доволен, че най-сетне е узнал истината.
— Той не биваше да я узнава, госпожице Ленгтън. Никога. Но след като вече я знае, не бих искала да си
