мисли нещо лошо за мен.
Намръщи се. Не можеше да разбере безпокойството на жената.
— Това би било малко несправедливо към него, не мислите ли?
— Не е точно така — отвърна Моли. — Има и други причини, но… това не е толкова важно. Друг път ще поговоря с него — рече и бързо излезе от стаята.
На вратата отново се почука и този път най-сетне бе Дерек. Едната му ръка бе скрита зад гърба. Той се поклони, измъкна я със замах и й подаде огромен букет прекрасни рози.
Келси възхитено плесна с ръце.
— Господи, откъде ги намери но това време на годината?
— От оранжерията на баща ми.
— О, Дерек, не е трябвало да го правиш!
Той се ухили и силно я притисна до гърдите си.
— Изобщо няма да забележи. Там има стотици рози и едва ли ще усети липсата на тези. Но ти ми липсваше цял ден.
Тя застина, припомняйки си по-ранните си посетители.
— Изненадана съм, че си имал време да мислиш за мен след толкова наситен с преживявания ден.
Дерек внимателно се вгледа в лицето й.
— Откъде знаеш, че денят ми е бил наситен с преживявания?
— Баща ти беше тук.
Младият мъж я пусна и нервно прекара ръка през косата си.
— По дяволите! Не те е разстроил, нали?
— Не, защо трябва да се разстройвам от факта, че цялото ти семейство знае за нас? А колкото до баща ти, той просто искаше да се увери, че наистина нямам намерение да се омъжвам за теб.
— По дяволите! — повтори ядосано Дерек. И преди да успее да й зададе следващия си въпрос, тя добави:
— Майка ти също беше тук.
— Моята майка!
— Да, тя беше разтревожена заради това, което си научил тази вечер.
— Какво съм научил? О, ти говориш за Моли? Но тя не е… моя… не! Не може да бъде. Той ми каза, че майка ми е умряла.
Келси пребледня.
— О, Дерек, съжалявам. Смятах, че ти знаеш коя е майка ти, но просто не знаеш, че тя още е любовница на баща ти. Моля те, не се разстройвай. Това е само мое предположение и може да съм сгрешила. Тя не ми каза, че е твоя майка.
— Не, сигурен съм, че няма да ти каже. Очевидно е, че и аз не е трябвало никога да науча. Сега вече всичко ми е ясно. Знам, че Моли е моя майка. Да бъдат проклети и двамата, че са го пазили в тайна от мен.
ПЕТДЕСЕТА ГЛАВА
Дерек беше побеснял от гняв. Майка му беше жива и не само това, ами през всичките тези години живееше в Харвестън. А те дори не са сметнали за необходимо да му кажат. Оставиха го да мисли, че тя е само една слугиня. Оставиха го да мисли, че майка му е мъртва.
Това не можеше да бъде простено. Джейсън можеше да му каже, че майка му е избягала, че се е срамувала от себе си, че не е искала да има нищо общо със сина, който е родила. Всичко друго би било по- поносимо от факта, че през цялото време майка му е живяла в една къща с него.
Искаше да намери баща си. Може би трябваше да изчака и да се поуспокои. Келси предложи тази нощ да не се връща в Харвестън, ала бе твърде ядосан, за да се вслуша в съвета й. И колкото повече мислеше, толкова повече се усилваше гневът му. Нямаше да намери покой, докато не получи отговор на някои въпроси.
Баща му не беше в стаята си. Не го откри нито в салона, трапезарията или кабинета. Или не беше в къщата или, беше с Моли. Младият мъж предположи, че последното е по-вярно, и отиде в крилото на прислугата. Знаеше отлично коя е стаята на Моли. Когато бе малък много често бе идвал тук, за да се оплаче на икономката и да потърси утешение и съвет. Сега си припомни колко лесно винаги бе споделял детските си тревоги с нея.
Не грешеше. Чу гласовете им, още преди да почука. Последвалата тишина бе твърде подозрителна сетне Моли отвори вратата. Изненадата й бе доказателство за подозренията му.
— Дерек! Сигурно Келси ти е казала, че съм идвала да говоря с теб.
Той влезе в стаята. Нямаше никаква следа от Джейсън, а и нямаше къде да скрие толкова едър мъж. И все пак съвсем ясно бе чул гласа на баща си. Не си въобразяваше.
Погледна към Моли.
— Не, трябваше ли да ми каже?
— Ами… не. — Жената забеляза напрегнатото изражение на лицето му и разбра, че нещо не е наред. Предпазливо добави: — Тогава защо си дошъл тук толкова късно, Дерек?
Младият мъж не й отговори, вместо това високо извика:
— Можеш да излезеш, татко. Знам, че си тук.
Моли ахна. Изминаха няколко безкрайни минути. Най-после една секция в стената се отмести, напомняйки МУ тайната врата в къщата на ужасите на Ашфорд.
— Колко удобно — подигравателно рече Дерек.
— Предполагам, че оттам се отива направо в твоята стая? — попита той и баща му рязко кимна. — Значи така сте успели да запазите тайната си толкова дълго?
— Сигурно си ядосан, загдето отидох да поговоря с момичето? — попита Джейсън.
— Не. Бих предпочел да не я безпокоиш, но не съм изненадан от посещението ти.
— Значи тогава си ядосан, защото аз отидох да те търся при нея? — обади се Моли.
— Не.
— Дерек, и за двама ни е ясно, че си дяволски вбесен — изтъкна баща му.
— О, да, така е — студено отвърна младият мъж. — Всъщност не си спомням някога да съм бил толкова вбесен. Но човек не всеки ден разбира, че майката, която е смятал за мъртва, е жива.
Джейсън въздъхна, а Моли пребледня.
— Как разбра? — прошепна тя.
— Келси е забелязала приликата, докато тази вечер сте разговаряли. Тя не знаеше, че майка ми е мъртва. Предполагам, че за един страничен човек е по-лесно да я забележи. Хвърли убийствен поглед към баща си. — Защо никога не си ми казал?
— Не е толкова просто, Дерек. Баща ти искаше да ти каже истината, но аз не му позволих. Дори и когато Франсис го заплаши, че ще ти разкрие нашата тайна, той предпочиташе да го сторя, отколкото да й даде развод.
— Франсис е знаела?
— Очевидно, но само един Бог знае как е разбрала. Но аз го убедих, че вече е твърде късно, за да се променя каквото и да било.
— Значи затова си се съгласил на развод? — обърна се Дерек към баща си. — Защото Франсис те е изнудвала? А пък аз си мислех, че проявяваш благородство, като й връщаш свободата.
Джейсън потръпна от сарказма в тона му, ала Моли избухна:
— Как смееш да говориш по този начин на баща си? Нямаш никаква представа през какъв ад премина той, за да запази тайната ни от теб. Нямаш представа какво съм преживяла заради теб, защото… това бе най-доброто, което можех да сторя.
— Най-доброто? — смаяно я погледна Дерек. — Ти си ме лишила от майка. Как, по дяволите, това може да е най-доброто за мен?
— Наистина ли смяташ, че съм искала да се откажа да ти бъда майка? Ти беше всичко за мен. Обичах те още от мига, в който те заченах.
