дори да й се кълнеше, че това няма значение, знаеше, че няма да е вярно.
— Брена, няма смисъл да продължаваме.
— Той има друг белег, който не е като никой друг. Много е голям и се намира на предната част на бедрото му. Видях го, когато се опита да ме насили.
Изведнъж видя как Гарик пребледня, а по лицето на Седрик също се изписа тревога, но тя забеляза това прекалено късно. Той вдигна вързаните си ръце и удари отзад Гарик. Той падна, удряйки главата си в масата, и остана да лежи неподвижно.
Брена не повярва на очите си. Беше същото, както когато в гората мечката нападна Гарик. Той лежеше в безсъзнание, може би мъртъв, но врагът беше все още жив. Тя се огледа за камата си, но беше късно. Седрик я беше взел и се опитваше да среже въжетата. Брена се хвърли към него, но той я отблъсна и тя падна. Веднага се надигна и се опита да достигне някое от другите си оръжия. И този път закъсня. Седрик се беше освободил и като я завъртя, я метна на пода.
— Искам да знаеш какво те очаква. Ако Арно не беше дошъл навреме да спре кървенето, щях да умра от раната, която ми нанесе. Тогава не можах да те проследя, но след това го направих. От един роб научих, че не си се върнала и че те смятат за мъртва. Сега виждам, че не е било вярно.
— Аз обиколих фиорда, а това отне много време.
Той се разсмя.
— Тогава не е чудно, че той не ти вярва. Ако си могла да оцелееш тогава, значи доста дълго ще издържиш на това, което съм намислил.
— Не прави глупости — каза Брена. — Гарик те доведе тук само за да му кажеш истината.
— И той я чу. Всичко вървеше добре до момента, в който ти каза за белега, който той ми направи преди години. Само той и аз знаем за него. Беше случайно, но аз никога няма да го забравя, нито пък той.
Той погледна Гарик с омраза.
— Ако си тръгнеш сега, можеш да бъдеш сигурен, че той никога вече няма да те потърси.
— Предполагам, че можеш да направиш това. Но ти няма да си тук, за да видиш каквото и да било, защото ще дойдеш с мен.
Седрик тръгна към Гарик, изваждайки камата на Брена от ножницата си. Брена скочи и го хвана за ръката.
— Не можеш да направиш това. Той те спаси, когато аз исках да те убия. Той те спаси!
— Той трябва да умре, както и ти ще умреш! Но първо ще преживееш мъките на ада. Съдбата ти беше решена, когато се опита да ме убиеш.
— Ти ще го убиеш, но след това също ще умреш. Ако не аз, то баща му или брат му ще те убият. Те знаят моята история и когато открият, че Гарик е мъртъв, а аз съм изчезнала, ще се досетят кой го е направил.
— Не, те ще обвинят теб.
— Аз не бих убила бащата на детето си, мъжа, когото обичам с цялото си сърце.
Тя имаше право и Седрик за миг се поколеба. Тогава видя Селиг в ъгъла, който си играеше с играчките и не разбираше какво, става край него.
— Ако си решил да ми отмъщаваш, тогава ме отведи някъде, където Гарик няма да може да ни намери, но остави него жив, направи го заради себе си.
Няколко секунди той се колеба, след това я дръпна към себе си и двамата излязоха от къщата. Качиха се на конете, с които той и Гарик бяха дошли, и се отправиха към къщата на Гарик. Сега, когато Брена вече не се страхуваше за Гарик, тя се изплаши за себе си. Веднъж беше избягала от този мъж и щеше отново да го направи, беше сигурна, че ще успее. Не бяха яздили много, когато насреща им се появи друг ездач, който се оказа жена. Брена се изненада, когато видя двамата със Седрик да се поздравяват. Когато Ярмил видя Седрик и Брена заедно, тя се разтревожи. Много време беше загубил, за да изпълни задачата, за която му беше платила. Защо трябваше да идва сега, когато Брена щеше да заминава на следващия ден, отвеждайки сина си със себе си?
Толкова пъти се беше опитвала да премахне Брена, която се явяваше препятствие за целите й. Когато Брена беше в треска, тя й беше давала вредни лекове, нарочно беше оставила вратата отворена, но момичето оживя. Беше сигурна, че детето няма да оцелее, след като събори Брена в гората, но и този път се провали. Тя беше решила как ще премахне Гарик и брат му, а после и синовете им. Ако сега Седрик отведеше Брена, поне нямаше да има други наследници, с които да трябва да се оправя.
Брена почувства някаква надежда, когато позна Ярмил, но след като тя ги приближи, Брена разпозна коня, който я беше връхлетял в гората.
— Помниш ли ме, Боргсен? Аз съм Адосинда.
Седрик се разсмя.
— Мислех те за по-млада.
— Отне ти прекалено много време, за да свършиш това, за което ти платих — сърдито каза тя, без да обърне внимание на думите му.
— Аз мислех, че е мъртва. Но Гарик ме доведе тук и аз я видях с очите си. Тя никога вече няма да се върне.
— Гарик те е довел! Къде е той? — развълнувано запита Ярмил. — Уби ли го?
— Не. Но той няма да е още дълго в безсъзнание.
— Няма за какво да се страхуваш, Боргсен — засмя се тя. — Аз ще се погрижа за Гарик и за сина му. Той няма да те последва.
— Не прави това, защото ще обвинят мен.
— Глупак! Ще набедят нея. Всички знаят, че тя мрази и бащата, и сина. Анселм Хаардрад щеше да я върне в земите й, преди да ги е убила всичките.
— Тя лъже, Седрик! Нейното име е Ярмил и има син от Анселм.
— Точно така и ги мразя толкова, колкото и тя. Но нейният, а не моят син ще бъде наследник на Анселм.
— Наследник е Хю и той има син. И тях ли ще убиеш?
— Хю няма син й никога няма да има. Когато той беше дете, се разболя от треска, която го осакати като мъж. Сестра ти излъга и аз казах това на Анселм, но той не ми повярва. Да, те също ще умрат. Всички синове и внуци на Анселм.
Ярмил продължи към къщата на Брена.
— Трябва да я спреш! — извика Брена.
— Няма време.
— Ще преследват теб за това, което тя ще направи.
Изведнъж, тя се сети.
— Тя ще убие детето ми!
Опита се да обърне коня, но Седрик хвана юздите му. Вече единствено смъртта би могла да спре Брена тя скочи от коня и се затича към Гарик и рожбата си. Трябваше да попречи на Ярмил! Седрик я последва и я метна на коня си. Тя се бореше с всички сили до момента, в който силен удар по главата я зашемети и сложи край на страховете и страданията й.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСМА
Водата на фиорда беше леденостудена. Брена се събуди от люшкането в някаква лодка. Тя не беше вързана, а пред себе си виждаше гърба на Седрик, който отвързваше лодката от земята на Гарик. Единственото, за което Брена се тревожеше, беше това, че трябва да спре Ярмил, преди да е станало твърде късно. Без да се замисли, че не може да плува, тя скочи във водата, преди Седрик да разбере, че е дошла в съзнание. Потъна, но веднага след това отново излезе на повърхността. Чу Седрик да я вика, преди отново да потъне. Течението я поде и тя се удари в нещо. Отново се показа на повърхността и се улови в някаква дъска. Тогава видя Седрик, който бе насочил лодката към нея. Защо този човек не я оставеше на мира и не се върнеше в дома си?
Брена искаше да стигне брега, но Седрик беше вече много близо. Щеше да е при нея, преди да е стигнала сушата. Знаеше, че от тези няколко секунди зависи животът на най-скъпите й същества, събра
