Облакът, който се рееше на трийсетина сантиметра над леглото, бавно придоби приблизителните очертания на напълно развито човешко тяло, макар то да оставаше още мъгляво и смътно очертано. Бекхауз, побледнял мъртвешки, беше останал без сили. Госпожа Джеймсън безшумно припадна във фотьойла, без някой да забележи, и в крайна сметка се свести сама. Видението се разположи на леглото и в този миг внезапно стана по-тъмно, плътно и доби ясна човешка форма. Повечето от гостите побледняха като медиума, ала Фол запази безстрастното си спокойствие и един-два пъти погледна към госпожа Трент. Тя втренчено наблюдаваше леглото, захапала малка дантелена кърпичка. Оркестърът не спираше да свири.
Сега вече без съмнение на леглото се виждаше тялото на мъж. Очерта се и лицето. Съществото, обвито с нещо като саван, имаше чертите на млад мъж. Гладката му ръка падна и почти докосна пода — бяла и неподвижна. Изтръпнали от ужас, по-страхливите гости бяла впили поглед във видението, останалите го наблюдаваха съсредоточени и озадачени. Това същество с човешка форма беше мъртва, ала смъртта му не беше като онази смърт, с която завършва животът, а с която започва. Всички чувстваха, че в даден миг то ще седне.
— Спрете музиката! — прошепна Бекхауз, като се изправи, залитайки, от стола и се обърна към зрителите.
Фол натисна копчето на звънеца, чуха се още няколко такта и последва пълна тишина.
— Може да се приближите до леглото, ако желаете — едва проговори Бекхауз.
Ланг незабавно пристъпи напред, изпълнен от страхопочитание, и разгледа младото свръхестествено същество.
— Може да го пипнете — рече медиумът.
Нито Ланг, нито някой от другите, които един по един крадешком приближиха леглото, обаче не се осмели. Дойде ред и на Фол. Той погледна право в очите на госпожа Трент, уплашена и отвратена от зрелището, после докосна видението, хвана увисналата ръка и я стисна. Госпожа Трент извика сподавено. Свръхестественият гост отвори очи, изгледа Фол странно и седна върху леглото. На устните му заигра загадъчна усмивка. Фол погледна ръката си и изпита силно чувство на задоволство.
Маскул подхвана госпожа Джеймсън, която отново се канеше да припадне. Госпожа Трент изтича при нея и я изведе от стаята. Нито едната, нито другата се върнаха отново.
Призрачното тяло се надигна и се огледа с чудновата усмивка. Внезапно Прайър се почувства зле и излезе. Останалите се събраха на група, близо до един до друг, само Найтспор обикаляше напред-назад стаята с уморен и нетърпелив вид, докато Маскул се опитваше да заговори младото същество. Видението объркано го погледна, без да отговори. Бекхауз седеше настрана, захлупил лице в шепи.
Точно в този миг вратата рязко се отвори и без да съобщят за него, в стаята се втурна някакъв непознат, пристъпи няколко крачки и се спря. Никой от приятелите на Фол не го познаваше. Беше дребен, доста тромав мъж с удивително развита мускулатура и твърде едра за тялото му глава. Лицето му, жълто и голобрадо, излъчваше едновременно проницателност, простащина и насмешливост.
— О, господа! — подвикна той с висок пронизителен и странно неприятен глас, — имаме си посетител!
Найтспор му обърна гръб, но останалите загледаха удивени натрапника. Той пристъпи още напред към импровизираната сцена.
— Мога ли да узная, господине, на какво дължа честта на вашето посещение? — неохотно попита Фол, за когото вечерта не преминаваше така добре, както се надяваше.
Новодошлият го изгледа за миг и избухна в гръмогласен смях. После радостно потупа Фол по гърба, но явно ръката му беше твърде тежка, защото олюляващата се жертва беше избутана чак до стената, преди да застане здраво на крака и да си възвърне равновесието.
— Добър вечер, скъпи домакине, добър вечер, друже — поздрави непознатият и свръхестествения младеж, който беше се вдигнал и се разхождаше сега из стаята, явно без да забелязва нищо наоколо. — Виждал съм едного, който много прилича на теб, ако не се лъжа.
Никой не му отговори.
Навлекът вдигна лице и се изправи пред призрака.
— Както знаеш, нямаш право да си тук.
Призракът се обърна към него с неземна усмивка, която никой не можеше да разгадае.
— Внимавайте какво правите! — оживи се Бекхауз.
— Какво има, разпоредителю на духове?
— Не знам кой сте, но ако възнамерявате да използвате сила спрямо
— И вечеринката ще бъде развалена без твое разрешение, така ли, користолюбецо?
Смехът изчезна от лицето на непознатия, и както когато слънцето се скрие от пейзажа, то стана сурово и безлично. Преди някой да е разбрал какво ще направи, той хвана с косматите си ръце бялото тънко вратле на материализираната форма и го изви. Чу се особен слаб вик и тялото се свлече на пода с открито лице. Гостите бяха неизразимо изумени, когато изражението му се измени: загадъчната, но все пак очарователна усмивка се смени с грозна, вулгарна и просташка гримаса и хвърли във всяко сърце студена сянка на морално отвращение. След преображението се разнесе и гадещата миризма на гробище.
Чертите начаса се изтриха, тялото загуби плътността си и отново се разми. След миг изчезна напълно.
Дребният чужденец се обърна към останалите и ниският му, съвсем неестествен смях заехтя.
Крайно изнервен, професорът заговори тихо на Кент-Смит. Фол направи знак на Бекхауз да го последва зад декорите и без да отрони дума, му връчи чека. Медиумът го прибра в джоба, закопча си сакото и напусна стаята. Ланг го последва, за да потърси нещо за пиене.
Непознатият навря лице в Маскул.
— А ти, гиганта, какво мислиш за цялата тая работа? Не искаш ли да видиш страната, в която на воля расте този вид плод?
— Какъв плод?
— Ами, този вид таласъми.
Маскул го отблъсна с едрата си ръка.
— Кой сте вие и как пристигнахте тук?
— Извикай приятеля си, той може би ще ме познае.
Найтспор беше придърпал пред камината фотьойла си и гледаше главните с фанатично каменно изражение.
— Нека Краг се приближи, ако се нуждае от мен — промълви той с изменен глас.
— Виждаш ли, познава ме — възкликна кискайки се Краг, след което се отправи към Найтспор и постави длан връз облегалката на стола. — Пак ли тази глождеща жажда?
— Какво има сега пък? — попита Найтспор надменно, без да променя позата си.
— Суртур отпътува и ние трябва да го последваме.
— Откъде се познавате и за кого говорите? — намеси се Маскул, като гледаше слисан ту единия, ту другия.
— Краг има нещо да ни каже. Да излезем — рече Найтспор.
Той се изправи и хвърли поглед зад себе си. Маскул се извърна в същата посока и видя, че останалите гости внимателно следят групичката им.
2. НА УЛИЦАТА
Тримата мъже се озоваха на улицата пред къщата. Нощта беше малко студена, но изключително ясна. Духаше източен вятър. Небето приличаше на огромен папирус, изписан с йероглифи от безчет блещукащи звезди. Маскул почувства необикновена възбуда: усещаше, че ще се случи нещо изключително.
— Какво те доведе в къщата тази вечер, Краг? И защо направи онова одеве? Каква тайна крие ликът на видението? — питаше той.
— На лицето му очевидно бе изписано изражението на Кристалния — прошепна Найтспор.
— Ние вече си поговорихме, нали, Маскул? — ухили се Краг. — Маскул гори от желание да разгледа
