— Приготви ли белезниците? — попита Руле. — Най-добре е да му ги сложим, преди да се събуди.
Кувертюрата на леглото се поразмърда, а сетне се чу как Филе и Руле хлъцнаха. Дребосъчето разбра, че са се натъкнали на зловещата усмивка на ужасната и смъртоносна мумия, която почиваше върху възглавницата. Но вероятно бяха свикнали вече с нея и не се плашеха толкова лесно, тъй като нито извикаха, нито избягаха, а само хлъцнаха.
— Уф, това било кукла — обади се Филе леко смутен. — И то каква кукла, фу, по дяволите! — затюхка се той и като че ли отново зави мумията, защото кувертюрата зае предишното си положение.
— Но я ми обясни тогава — подхвана Руле, — как е дошла тук тази кукла? Нали преди малко беше във вестибюла?
— Имаш право — замислено рече Филе. — А кой хърка всъщност?
Но Филе не успя да узнае това, защото точно тогава откъм вестибюла се чуха стъпки, които приближаваха. Дребосъчето разпозна тежките крачки на госпожица Рог и трескаво си помисли, че сега щеше да последва една олелия, по-страшна и от гръмотевицата.
Но нищо подобно не стана.
— Бързо в радегоба! — изсъска Филе и преди Дребосъчето да успее да мигне, Филе и Руле се вмъкнаха в неговия гардероб.
Тогава Карлсон се оживи. Бързо като таралеж той пропълзя до гардероба и здравата заключи вратата. След това пак тъй бързо изпълзя обратно до предишното си място под леглото и в следващата минута госпожица Рог влезе в стаята, почти като Лусия5 в бялата си нощница и със запалена свещ в ръката.
Дребосъчето разбра, че е застанала до леглото, когато зърна палците на краката й под ръба на кувертюрата. В същото време чу строгия й глас високо над главата си:
— Дребосъче, ти ли влезе преди малко в моята стая и светеше с джобно фенерче?
— Не, не бях аз — заекна Дребосъчето, без да се замисли.
— А тогава защо си буден? — запита госпожица Рог подозрително и сетне прибави: — Не говори през одеялото, защото не разбирам какво казваш!
Кувертюрата прошумя, понеже госпожица Рог я дръпна от издутината, която смяташе за глава на Дребосъчето. След това се разнесе силен рев.
„Клетата госпожица Рог, тя не е свикнала като Филе и Руле да вижда ужасни и смъртоносни мумии“, помисли си Дребосъчето.
Той разбра, че е време да излезе отдолу. Така и така щяха да го открият, а освен това той се нуждаеше от помощ в борбата си с Филе и Руле. Трябваше да ги измъкнат от гардероба, пък ако ще да се разкрият наведнъж всички световни тайни.
И така Дребосъчето изпълзя на бял свят.
— Не се страхувайте — каза той плахо. — Мамичка не е опасна, но в гардероба се крият двама крадци.
Госпожица Рог още не можеше да се съвземе след срещата си с Мамичка. Беше сложила ръка върху сърцето си и дишаше тежко, но когато Дребосъчето заговори за крадците в гардероба, почти се ядоса.
— Що за глупости измисляш! Крадци в гардероба! Не говори врели-некипели!
Но за всеки случай пристъпи към гардероба и извика:
— Има ли някой там?
И тъй като не получи никакъв отговор, тя се ядоса още повече.
— Отговорете! Има ли някои там? Ако не сте там, поне си кажете!
Но след това внезапно се чу леко трополене в гардероба, и тя разбра, че Дребосъчето е казало истината.
— О, храбро момче! — провикна се тя. — Нима ги, който си толкова малък, си затворил вътре двама големи, силни крадци? О, колко си храбър!
Нещо затропа под леглото и отдолу изпълзя Карлсон.
— Представи си пък, че той не е толкова храбър — каза той. — Представи си, че аз направих всичко това!
Той хвърляше сърдити погледи ту към госпожица Рог, ту към Дребосъчето.
— И си представи, че аз съм храбър и чудесен във всяко едно отношение — продължи той. — И умен, и доста красив, а освен това не съм никаква шишкава буца, ясно ли е?
Госпожица Рог побесня от яд, когато видя Карлсон.
— Ти … ти … — закрещя тя, но сетне разбра, че нито времето, нито мястото са подходящи да се кара на Карлсон за палачинките, защото в момента трябваше да мисли за по-важни неща. Тя се обърна рязко към Дребосъчето.
— Веднага изтичай и събуди чичо си Юлиус, за да се обадим в полицията … Вай, тогава трябва да си метна един халат — рече тя и стреснато погледна своята нощница. После бързо излезе. Дребосъчето я последва. Но преди това изтръгна зъбите на Мамичка. Беше му ясно, че сега те ще бъдат по-необходими на чичо Юлиус, отколкото на нея.
В спалнята гърмеше с пълна сила „г-ррр-пи-пи-пи“, защото чичо Юлиус спеше като послушно детенце.
Започваше да се развиделява. В дрезгавата утринна светлина Дребосъчето видя водната чаша върху нощното шкафче. Той пусна в нея зъбите и те паднаха вътре с плясък. До чашата лежаха очилата на чичо Юлиус и пликчето с бонбони на Карлсон. Дребосъчето взе пликчето и го пъхна в джоба на пижамата си, за да го върне на Карлсон. Нямаше защо чичо Юлиус да го вижда, когато се събуди, и да се чуди как е попаднало там.
Дребосъчето имаше чувството, че друг път на нощното шкафче лежеше още нещо. Вярно, часовникът и портфейлът на чичо Юлиус! Сега ги нямаше там. Но това в момента не го интересуваше. Той имаше за задача да събуди чичо Юлиус и го направи.
Чичо Юлиус се стресна в съня си и рязко скочи.
— Какво има пък фега?
Той бързо постави зъбите си и каза:
— Наистина в най-скоро време ще си отида във Вестерьотланд след тези бурни нощи … И там ще спя 16 часа подред!
„Добре, че си получи навреме зъбите за това изречение“, помисли си Дребосъчето и веднага се залови да обяснява на чичо Юлиус защо трябва да дойде оттатък, и то веднага.
Колкото можеше по-бързо, чичо Юлиус закрачи натам. Дребосъчето се затича подире му, госпожица Рог ги пресрещна задъхана и тримата вкупом се втурнаха в стаята на Дребосъчето.
— Ах, любезни господин Янсон, крадци! Можете ли да си представите това! — викаше госпожица Рог.
Щом влезе в стаята, Дребосъчето забеляза, че Карлсон го няма. Прозорецът беше отворен. Трябва да е излетял към своята къщичка. Това беше добре, направо отлично! В такъв случай нито Филе и Руле, нито полицаите щяха да го видят, а това бе толкова отлично, че изглеждаше почти невероятно!
— В гардероба са — заяви госпожица Рог с глас, в който се усещаше и страх, и задоволство. Но чичо Юлиус посочи шишкавата буца в леглото на Дребосъчето и каза:
— Няма ли да е по-добре първо да събудим Дребосъчето?
После учуден се взря в момчето, което стоеше до него.
— Но както виждам, той е вече буден. А кой лежи тогава в неговото легло?
Госпожица Рог потръпна. Тя много добре знаеше кой лежи в леглото. Нещо много по-ужасно дори и от крадците.
— Една страхотия — каза тя. — Една ужасна страхотия! Дошла вероятно от света на приказките.
Очите на чичо Юлиус светнаха. Той наистина не се уплаши. Не, дори потупа буцата, която се надигаше под одеялото. — Нещо шишкаво и страхотно от света на приказките. Непременно трябва да го видя, преди да се разправим с каквито и да било крадци!
Той бързо отдръпна завивката.
— Хи-хи! — рече Карлсон и се изправи възхитен в леглото. — Ами ако това съвсем не е някой, дошъл от света на приказките, а само моята нищожна особа? Каква измама, а?
