Госпожица Рог се вторачи огорчена в Карлсон, а чичо Юлиус също изглеждаше много разочарован.
— Това хлапе и през нощта ли остава тук? — попита той.
— Да, но когато ми остане време, ще му извия врата — закани се госпожица Рог. След това обаче страхливо хвана чичо Юлиус за лакътя.
— Любезни господин Янсон, трябва да се обадим в полицията!
Тогава се случи нещо неочаквано. Откъм гардероба прозвуча суров глас:
— Отворете в името на закона! Полиция!
Госпожица Рог, чичо Юлиус и Дребосъчето останаха изумени, докато Карлсон само се разлюти.
— От полицията ли… Разправяйте на старата ми шапка, глупави крадци, мошеници!
Филе се обади от гардероба и каза, че се предвижда строго наказание за онези, които заключват полицаи, дошли да арестуват опасни шпиони. „Да, хитро го измислиха този път“, помисли си Дребосъчето.
— И бъдете любезни веднага да отворите — изкрещя Филе.
Тогава чичо Юлиус послушно отиде да им отвори. Отвътре изскочиха Филе и Руле, които изглеждаха толкова ядосани и тъй напомняха на истински полицаи, че чичо Юлиус и госпожица Рог наистина се изплашиха.
— Но какви полицаи сте вие — каза чичо Юлиус колебливо, — след като нямате униформа?
— Това е, защото сме от тайната полиция за обществения ред и сигурността — обясни Руле.
— И дойдохме да заловим онзи там — рече Филе и посочи Карлсон. — Това е един много опасен шпионин!
При тези думи госпожица Рог нададе своя известен вледеняващ смях.
— Шпионин! Онзи там! Хайде де! Това е един от отвратителните съученици на Дребосъчето.
Карлсон рипна от леглото.
— И при това съм най-добър в класа — добави той усърдно, — защото мога да си мърдам ушите … да, и аритметиката я мога, разбира се.
Но Филе не се хвана на въдицата. Той заплашително пристъпи към Карлсон с белезници в ръце. И вече се бе приближил съвсем, когато изведнъж Карлсон здравата го ритна по кокалчето на глезена. Филе пусна една дълга ругатня и заскача на куц крак.
— Там ще ти излезе синьо — доволно заяви Карлсон и Дребосъчето си помисли, че крадците очевидно се сдобиваха с много синини. Едното око на Филе бе съвсем подпухнало и посиняло. Така му се пада — реши Дребосъчето, щом е дошъл да отвлече неговия собствен Карлсон и да го продаде за десет хиляди крони. Отвратителни крадци, те си заслужават всяка синина, която получават!
— Това не са никакви полицаи, те лъжат — каза той. — Сигурен съм, че са крадци.
Чичо Юлиус се почеса замислено по врата.
— Тая работа трябва да се проучи — каза той и предложи да седнат всички във всекидневната, за да изяснят дали Филе и Руле са крадци, или не.
Междувременно навън бе станало почти светло. През прозореца на всекидневната се виждаше как звездите на небето са избледнели. Настъпваше нов ден. Най-съкровеното желание на Дребосъчето беше да отиде най-сетне и да си легне, вместо да седи тук и да слуша лъжите на Филе и Руле.
— Наистина ли не сте чели във вестника, че един шпионин лети из Васастан? — започна Руле и извади от джоба си вестникарска изрезка.
Тогава обаче чичо Юлиус се намеси с покровителствен тон:
— Не бива да се вярва на всички щуротии, които се пишат по вестниците — заяви той. — Но няма да ми струва нищо да прочета още веднъж съобщението. Почакайте да си взема очилата!
Той отиде в спалнята, но бързо се върна и изглеждаше сърдит.
— Хубави полицаи! — извика той. — Задигнали сте портфейла и часовника ми. Бъдете любезни да ми ги върнете моментално!
Филе и Руле обаче също се разсърдиха ужасно.
Опасно било да се обвиняват полицаи в кражба на портфейли и часовници, твърдеше Руле.
— Не ви ли е известно, че това се нарича обида на чест? — развика се Филе. — И ако човек обиди на чест един полицай, може и в затвора да отиде.
Изглежда, че на Карлсон нещо му хрумна, защото внезапно се разбърза. Втурна се навън точно като чичо Юлиус и почти толкова бързо се върна, но тъй ядосан, че чак ръмжеше.
— А моето пликче с бонбони? — извика той. — Кой ми го е взел?
Филе застрашително се надигна срещу него.
— Да не би нас да обвиняваш, а?
— О, не, да не съм луд! — отрече Карлсон. — Обида на чест е нещо, от което се пазя като от огън. Но мога да кажа, че ако този, който е взел пликчето, не ми го върне веднага, ще получи синина и по другото си око.
Дребосъчето побърза да извади пликчето.
— Ето го — каза той и го връчи на Карлсон. — Прибрах го, за да ти го дам.
Тогава Филе се усмихна пренебрежително.
— Ето, виждате ли! А смятате, че може да обвинявате нас за всичко.
Досега госпожица Рог не бе продумала, но изведнъж пожела да вземе участие в изясняването на случая.
— Съвсем ми е ясно кой е задигнал часовника и портфейла. Същият, който не прави нищо друго освен да краде — кифлички, палачинки и всичко, което му попадне!
Тя посочи Карлсон, който се разяри.
— Внимавай! Това е обида на чест, а то е опасно. Не знаеш ли това, глупачко такава!
Но госпожица Рог не обърна никакво внимание на Карлсон. Тя искаше да говори сериозно с чичо Юлиус. Според нея, не би било чудно, ако тези господа са наистина от тайната полиция, защото изглеждали доста свестни, прилично облечени и прочее. Госпожица Рог мислеше, че крадците имали мръсни, окъсани дрехи, тъй като никога през живота си не бе виждала крадец.
Филе и Руле се зарадваха и останаха много доволни от тези думи. Филе изтъкна, че още от самото начало разбрал какъв умен и чудесен човек е тази дама и че бил очарован от случая да се запознае с нея. Той дори се обърна към чичо Юлиус, за да получи подкрепа.
— Нали е много миличка? Какво ще кажете?
Чичо Юлиус явно не се бе замислял по този въпрос, но сега бе принуден да се съгласи с Филе, а госпожица Рог сведе очи и поруменя.
— Да, миличка, като гърмяща змия — промърмори Карлсон. Той седеше до Дребосъчето в един ъгъл, лапаше бонбони и шумно ги хрускаше, но когато пликчето се изпразни, рипна и заподскача из стаята. На пръв поглед подскоците му изглеждаха като някаква игра, но постепенно Карлсон се озова зад столовете, където седяха Филе и Руле.
— С такова сладурче човек би пожелал да се среща по-често — продължи Филе, а госпожица Рог поруменя още повече и отново сведе очи.
— Да, да, хубави са тези приказки за сладурчета и прочие — рече нетърпеливо чичо Юлиус, — но аз искам да знам къде са часовникът и портфейлът ми!
Филе и Руле като че ли не го чуха. Филе изглеждаше така захласнат по госпожица Рог, че не обръщаше внимание на нищо друго.
— А има и приятна външност, какво ще кажеш, Руле? — отбеляза той тихо, но така, че госпожица Рог да го чуе. — Какви красиви очи … и такъв един очарователен, добродушен нос, на който може да се разчита по всяко време. Не си ли на същото мнение, Руле?
Тогава госпожица Рог подскочи на стола си и очите й се ококориха като чинии.
— Какво? — извика тя. — Какво казахте? филе се запъна.
— Ами, казах само… — започна той, но госпожица Рог не му даде да продължи.
— Така значи, това бил Филип, доколкото разбирам — заяви тя и се ухили не по-малко ужасно от Мамичка или поне така се стори на Дребосъчето.
Филе се изненада.
— Откъде знаете името ми? Може би сте чували да се говори за мен?
