Госпожица Рог кимна мрачно.
— Дали съм чувала! Всемилостиви боже, и как още! А този тук е сигурно Рудолф? — и тя посочи Руле.
— Да, но откъде знаете? Може би имаме някой общ познат — чудеше се Филе и изглеждаше доволен и изпълнен с очакване.
Госпожица Рог отново кимна мрачно.
— Убедена съм в това! Нали познавате госпожица Фрида Рог от улица „Фрей“? Нали и тя има нос, на който може да се разчита по всяко време, а?
— Макар че твоят нос не е добродушен картоф, а по-скоро краставица с брадавици — обади се Карлсон.
Изглежда, че Филе все пак не се интересуваше от носове, защото доволното му изражение се бе стопило. Вместо това се усещаше, че той непременно иска да изчезне оттук, а и Руле май изпитваше същото желание. Но зад тях стоеше Карлсон и внезапно се раздаде изстрел, който накара Филе и Руле да подскочат високо от уплаха.
— Не стреляй! — изкрещя Филе, който усети в гърба си показалеца на Карлсон и помисли, че е пистолет.
— Дайте тогава портфейла и часовника! — извика Карлсон. — Инак ще гръмна.
Филе и Руле зашариха нервно из джобовете на саката си и портфейлът и часовникът паднаха право върху коленете на чичо Юлиус.
— На ти ги, дебеланко — провикна се Филе и после двамата се стрелнаха като мълнии към вратата, а там нямаше кой да ги спре.
Но госпожица Рог се втурна подире им. Тя ги преследваше през вестибюла и антрето чак до площадката и продължи да крещи след тях, докато тичаха надолу по стълбите:
— Фрида ще узнае това и, Всемилостиви боже, колко ли ще се зарадва!
Тя направи два сърдити скока, сякаш ще се понесе надолу по стълбите и наново извика:
— И да не сте стъпили още веднъж на улица „Фрей“, защото тогава ще се лее кръв. Чувате ли какво казвам … Кръъъв!
КАРЛСОН ОТКРИВА СВЕТА НА ПРИКАЗКИТЕ ПРЕД ЧИЧО ЮЛИУС
След нощта с Филе и Руле Карлсон стана още по-важен.
— Ето го най-добрият Карлсон в целия свят! — този вик събуждаше Дребосъчето всяка сутрин и Карлсон влиташе в стаята. Всяка сутрин, като първом изваждаше прасковената костилка, за да види колко е пораснала, и след това редовно заставаше пред старото огледало, закачено над масата на Дребосъчето. То не беше голямо, но Карлсон дълго летеше напред-назад пред него, за да се огледа колкото може по- подробно, защото не се побираше целият в огледалото.
Докато летеше, Карлсон тананикаше и припяваше една хвалебствена песничка за своите достойнства, които сам си беше измислил.
— Най-добрият Карлсон в целия свят … тра-ла-ла … оценен за десет хиляди крони … плаши крадци с бистолета … какво отвратително огледало е товааа… не се вижда колкото трябва … от най-добрия Карлсон в целия свят… но каквото се вижда, е красиво… тра-ла-ла… и прилично дебело, да, да … и чудесно във всяко отношение.
Дребосъчето бе съгласен с всичко това. Според него, Карлсон беше чудесен във всяко отношение. А най-странното беше, че дори и чичо Юлиус истински го обикна. Та нали Карлсон спаси неговия портфейл и часовника му. Подобно нещо чичо Юлиус скоро нямаше да забрави. Госпожица Рог обаче все още му имаше зъб, но Карлсон не й обръщаше внимание стига да получаваше храна в определените часове и той наистина си я получаваше.
— Ако не ми давате да ям, няма да играя с вас! — заяви той твърдо.
Госпожица Рог желаеше повече от всичко друго Карлсон изобщо да не играе с тях, но какво можеше да направи, когато на негова страна бяха Дребосъчето и чичо Юлиус. Тя мърмореше всеки път, когато той се втурваше в кухнята и се настаняваше край масата, щом седнеха да ядат, но беше безсилна и Карлсон си оставаше там.
Той започна да прави това като нещо съвършено естествено след нощта с Филе и Руле. Очевидно смяташе, че на герой като него дори и най-злият Носорог не можеше да откаже нищо.
Изглежда, че Карлсон се беше поизморил от своето изследване на хъркането, от промъкване, пълзене и стрелба през онази нощ, защото влетя в стаята на Дребосъчето едва преди вечеря на другия ден и започна да души дали откъм кухнята не се носи обещаващият аромат на ядене.
Дребосъчето също беше спал продължително с Бимбо в леглото си, защото човек наистина спи дълбоко, след като се е преборил с крадци през нощта, и тъкмо се беше събудил, когато пристигна Карлсон. Разбудиха го някакви потресаващи и необичайни звуци, които се носеха откъм кухнята: госпожица Рог готвеше и пееше, та се късаше. Дребосъчето никога досега не я беше чувал да пее и искрено се надяваше, че скоро ще престане, защото не звучеше никак приятно. По някаква причина тя точно днес бе в необикновено добро настроение. Сутринта си беше ходила у дома при Фрида на улица „Фрей“ и може би това кратко посещение я беше оживило, та пееше до продънване на ушите:
— Ах, Фрида, за теб е най-добре… — пееше тя, но кое именно беше най-добре за Фрида, не се разбра, защото Карлсон се втурна в кухнята и извика:
— Спри! Спри! Хората ще помислят, че те бия, както си се разврещяла.
Тогава госпожица Рог млъкна и поднесе намусена яхнията. Чичо Юлиус дойде и всички се настаниха около масата, а докато си хапваха, обсъждаха страхотните събития от миналата нощ, и, според Дребосъчето, прекараха много приятно. Пък и Карлсон беше доволен от гозбата и похвали госпожица Рог:
— Понякога, просто по погрешка, успяваш да сготвиш вкусна яхния — окуражи я той.
Госпожица Рог не отговори. Само преглътна няколко пъти и стисна устни.
Малките шоколадови пасти, които бе направила за десерт, също се усладиха на Карлсон. Той изяде цяла паста, преди Дребосъчето да е успял да глътне един залък от своята, и рече:
— Да, хубава е тази паста, но знам нещо, което е двойно по-хубаво!
— Какво? — попита Дребосъчето.
— Две такива пасти — обясни Карлсон и грабна още една. Това означаваше, че за госпожица Рог не остана нищо, защото беше направила само четири. Карлсон забеляза, че е недоволна, и заканително вдигна показалеца.
— Не забравяй, че край тази маса седят някои дебелани, които трябва да пазят диета. По-точно казано, те са двама. Няма да споменавам имена, но не съм нито аз, нито оня малък сладурчо там — продължи той и посочи Дребосъчето.
Госпожица Рог стисна още по-здраво устни и отново не продума. Дребосъчето боязливо погледна към чичо Юлиус, но той май че нищо не бе чул. Седеше и си мърмореше колко били лениви полицаите в този град. Обадил се в полицията и съобщил за взлома, но все едно, че не се бил обаждал. Казали му, че трябва да разследват първо други 315 кражби и попитали какво точно е откраднато.
— Но тогава им обясних — каза чичо Юлиус, — че благодарение на едно много храбро и изобретателно момче тия крадци бяха принудени да си отидат с празни ръце.
Той хвърли на Карлсон одобрителен поглед. Карлсон се наду като пуяк и тържествуващо побутна госпожица Рог.
— Какво ще кажеш сега? Най-добрият Карлсон в целия свят, който плаши крадци с бистолета — провикна се той.
Чичо Юлиус също се бе изплашил от този пистолет. Той наистина беше много доволен и благодарен, дето получи обратно портфейла и часовника си, но все пак смяташе, че малки момчета не бива да притежават огнестрелно оръжие, та когато Филе и Руле така стремглаво изчезнаха надолу по стълбите, Дребосъчето трябваше дълго време да му обяснява как стои работата, докато накрая чичо Юлиус се убеди, че Карлсон ги е изплашил само с пистолет играчка.
След вечеря чичо Юлиус отиде във всекидневната, за да изпуши една пура. Госпожица Рог се залови да
