— Какви са те? — попита Дребосъчето подозрително.
— Гнервиране, драскарване и фигуриране — обясни Карлсон. — От друго лечение няма нужда.
Дребосъчето се огледа с безпокойство, защото навсякъде от къщите хората започнаха да подават глави, за да видят кой стреля, а освен това той забеляза, че Карлсон отново зарежда пистолета.
— Не, Карлсон — помоли го Дребосъчето, — недей да стреляш повече!
— Спокойствие, само спокойствие! — каза Карлсон и след малко прибави: — Ей, знаеш ли за какво се замислих? Не смяташ ли, че и на Носорога тялото може би се схваща.
Преди Дребосъчето да успее да отговори, Карлсон ликуващо дигна пистолета и даде нов изстрел. Той прогърмя и проехтя над покривите. От околните сгради се разнесоха гласове, изплашени и сърдити, а някой дори се провикна за полиция. Дребосъчето просто загуби ума и дума. Но Карлсон си седеше и преспокойно дъвчеше една кифличка — последната.
— За какво врякат толкова — недоумяваше той. — Не знаят ли, че имам рожден ден?
Той глътна последния залък и подхвана една песен, една такава весела песничка, чиито звуци приятно се разляха в лятната вечер.
КАРЛСОН НАЙ-ДОБРИЯТ В КЛАСА
Майката и бащата заминаха на своето морско пътешествие в една вечер, когато дъждът се лееше така проливно, че барабанеше по стъклата на прозорците и плющеше във водосточните тръби. Десет минути преди да тръгнат, но не по-рано, госпожица Рог нахлу през вратата, мокра като кокошка и наежена като стар пират.
— Най-сетне — въздъхна майката, — най-сетне!
Цял ден я бе чакала и беше нервна, но госпожица Рог не можеше да разбере това. Тя заяви троснато:
— Не можах да дойда по-рано. Фрида е виновна. Майката искаше да поговори с госпожица Рог за толкова много неща. Но сега не оставаше никакво време, защото таксито вече чакаше долу на улицата.
— Най-важното е нашето малко момченце — каза тя и се просълзи. — Ох, дано не му се случи нещо, докато ни няма!
— Там, където съм аз, нищо не се случва — увери я госпожица Рог и бащата отбеляза, че напълно разбира това. Бил убеден, добави той, че всичко ще мине добре. Сетне бащата и майката се сбогуваха с Дребосъчето, прегърнаха го, втурнаха се навън и изчезнаха в асансьора… Така Дребосъчето остана сам с госпожица Рог.
Тя седеше край кухненската маса, едра, недодялана и начумерена, и приглаждаше мократа си коса с големите си груби ръце. Дребосъчето я погледна плахо и се поусмихна, за да се покаже любезен. Той си спомни как се страхуваше от нея, когато тя дойде за пръв път у тях, и колко противна му се беше сторила в началото. Но сега не бе така и дори му беше приятно, че тя е с него. И макар че можеше да стане голяма бъркотия, когато тя и Карлсон се намерят под един покрив, Дребосъчето все пак й беше благодарен, че е дошла. Иначе майка му за нищо на света не би му позволила да остане у дома и да бди над Карлсон. Това беше сигурно. Ето защо Дребосъчето още от самото начало реши да прояви любезност към госпожица Рог и учтиво я запита:
— Как е Фрида?
Госпожица Рог не отговори, а само изсумтя. Фрида беше сестра на госпожица Рог. Дребосъчето никога не беше я виждал, а само бе чувал да се говори за нея. И то твърде много. От госпожица Рог. Госпожица Рог живееше заедно с Фрида в една квартира на улица „Фрей“, но по всичко личеше, че съжителството им не бе от най-приятните. Дребосъчето бе подразбрал, че госпожица Рог е наежена против сестра си, защото считаше, че тя си придавала важност и се мислела за забележителна личност. Всичко бе започнало с това, че Фрида взела участие в едно телевизионно предаване за призраци, нещо, което бе вбесило госпожица Рог. Наистина по-късно в друго телевизионно предаване тя самата има възможност да покаже на целия шведски народ как се приготовлява вкусният миш-маш на Хилдур Рог, но това очевидно не се бе оказало достатъчно, за да натрие носа на Фрида. Може би тя продължаваше да си придава важност и да се мисли за забележителна личност, щом като госпожица Рог само изсумтя, когато Дребосъчето я попита:
— Как е Фрида?
— Благодаря, по всичко изглежда, че се чувствува добре — заяви госпожица Рог, след като се насумтя. — Сега пък си взе годеник, клетата душа!
Дребосъчето не знаеше какво точно да отговори, но все пак трябваше да каже нещо и тъй като искаше да се покаже учтив, рече:
— А вие, госпожице Рог, нямате ли си годеник?
Явно, че не биваше да казва това, защото госпожица Рог рязко скочи от мястото си и така започна да мие чиниите, че всичко се раздрънча.
— Не, благодаря — каза тя. — И хич не ми трябва. Не е речено, че всички трябва да са изкукуригали като Фрида.
Известно време тя мълчеше, миеше съдините и пяната хвърчеше наоколо. Но сетне, изглежда, се сети за нещо, защото с безпокойство се обърна към Дребосъчето.
— Слушай, надявам се, че онова отвратително дебело момче, с което си играеше преди, вече не идва тук, нали?
Госпожица Рог никога не бе разбрала, че Карлсон от покрива е един красив, умен и прилично дебел мъж в разцвета на силите си, а го мислеше за връстник и съученик на Дребосъчето и обикновен безобразник. А за това, че този безобразник можеше да лети, въобще не се замисляше. Беше убедена, че неговият мотор може да се купи във всеки магазин за играчки, ако човек разполага с достатъчно пари, и току мърмореше колко разглезени били в днешно време децата с подобни скъпи играчки. „Сигурно скоро ще започнат да летят до Луната, преди да са тръгнали на училище“, казваше тя. И ето че сега наричаше Карлсон „онова отвратително дебело момче“, нещо, което, според Дребосъчето, не бе особено любезно.
— Карлсон не е отвратителен… — започна той, но в този миг на външната врата се позвъни.
— Вай, дали не пристига вече чичо Юлиус! — извика Дребосъчето и се втурна да отвори.
Но не беше чичо Юлиус, а Карлсон. Един измокрен до кости Карлсон, който стоеше сред локвичка от дъждовна вода и гледаше Дребосъчето с укор.
— Колко дълго трябва да летя в дъжда и да ругая, само защото не можеш да оставиш прозореца си отворен — упрекна го той.
— Ти нали каза, че отиваш да си легнеш — защити се Дребосъчето, защото Карлсон действително беше казал такова нещо. — Мислех, че тази вечер изобщо няма да дойдеш.
— Можеше да се надяваш — заяви Карлсон. — Можеше да си помислиш: „Дали все пак няма да дойде този миличък, мъничък Карлсон. Ах, колко хубаво ще бъде! Да, може би ще дойде, защото сигурно иска да се срещне с Носорога.“ Не ти ли мина през ума такова нещо?
