Нишките на съдбата

— Не слага нито пудра, нито каквито и да било други украси в косите си, освен тънката кожена връвчица, която ги задържа.

Слугинята наклони на една страна глава.

— И никога ли не се конти?

— Аз поне не съм го виждала. Макар да ми се иска. Щеше да бъде по-лесно, ако се представяше в истинската си светлина. — После понижи глас и напомни на прислужницата си: — Той ни причини ужасни неприятности, Нели.

— Какво общо има едното с другото? Няма нищо лошо в това да оцениш един представителен мъж, особено когато той оценява по достойнство една представителна жена като вас, миледи. Има добро око… въпреки, че е крадлив мошеник.

— Изглежда мил и грижлив, поне към Маки, Куксън и Уилям — рече ядно Сюизън. — Дори ми намигна.

— Поведението му към вас днес обаче беше доста повече от обикновено намигане. Ако питате мен, ще се опита да ви вдигне полите преди да свършим задачата си.

— В такъв случай го чака изненада — обяви младото момиче, без да обръща внимание на странния начин, по който се ускори пулсът й.

Нели зацъка с език.

— А как пък щеше да се изненада, ако знаеше коя сте всъщност! Явно не си спомня типичните ви Харпъровски очи.

— Бях само на шест години, когато баща ми го отведе в морето.

— Баща ви обичаше Майлс, това не може да се отрече. Взе го от улицата и го отгледа като свое собствено дете. Научи го на моряшкия занаят и когато се удави през онази буря, Майлс се погрижи бизнесът му не само да не пропадне, а дори да разцъфти. Грижеше се за вас с майка ви, макар по онова време да бе още само момче. — Гласът на Нели помръкна. — Лейди Сибийл го обожаваше.

— Не искам да си спомням за това, Нели. Несъмнено той успя да заблуди и моите родители.

— Домът му добре ли изглежда?

— О, да. Пълен е с ценни вещи от целия свят. Персийски килими по мраморните подове, прекрасен витраж в коридора на горния етаж и самовари, високи колкото теб. В моята стая има истинско легло, а не някакъв изпотрошен боклук.

Слугинята бе видимо впечатлена.

— А неговите стаи?

Сюизън отмести поглед и каза, като избягваше истината:

— Спалнята му е доста странна. О, мебелирана е царски, по това две мнения няма, но никога няма да се сетиш къде си слага дрехите… в скрина, с който баща ми пътуваше по море.

— Тази вехтория? Защо ще го прави, ако не от сантименталност?

— Не знам, Нели, истинска загадка е за мен.

— Има ли си любовница?

Младата жена вдигна рамене. Учуди се защо сърцето й се сви при тази мисъл.

— В морския сандък на татко Майлс държи миниатюрата на някаква жена, но моят портрет не се вижда никъде в дома му. Никъде. Попитах Маки, дали в живота му има някоя специална жена, но тя само се намуси и обясни, че й било забранено да говори повече за нея.

— Знаех си — заяви прислужницата. — Той е от онези, които ръмжат като мечки и карат слугите си да работят, докато се строполят.

— Отново се лъжеш, Нели. Той е доста търпелив към Маки и Куксън. А Уилям буквално го боготвори.

— А вий как се разбирате с него?

— По-добре, отколкото очаквах. Маки е заета покрай грижите си за Куксън през по-голямата част от деня. Затова и успях да се измъкна днес. И по-добре да не закъснявам много. Как е косата ми?

Нели погледна самодоволно.

— Черна като езерото Лох Ейл в безлунна нощ.

— Добре. Значи мога да се връщам в леговището на дявола.

— А аз — да отида при шивача и да си намеря работа при него.

Нели беше толкова наивна, толкова уверена за успеха на тяхната мисия. Дали не разбираше на каква голяма опасност се излагаха?

— Нели… тревожа се за теб. Улиците са опасни нощем. Започвам да си мисля, че сгреших, като накарах Дъндас и войниците да ни чакат в Абърдийн.

Напереният вид на прислужницата се изпари моментално.

— В мен е пистолетът, който ви даде той. И не мислете, че няма да го използвам. Освен това — тонът й просветля, — разстоянието оттам дотук е съвсем малко. Войниците по-добре да си стоят там, където са. Представете си вълнението, което ще предизвикат в Лондон онези грубияни. Ами да, тоя буен Дъндас най- вероятно ще скочи на Майлс преди да успеем да завършим мисията си.

Сюизън си отдъхна.

— Вероятно си права. В такъв случай ела тази вечер в девет. Ще те чакам край прозореца в мазето.

— Ами ако Той се е върнал?

— Ако се е прибрал, ще бъде в стаята на Куксън на втория етаж. Маки каза, че се тревожел да не би Оли да осакатее.

— Да не му направим лоша услуга?

— На Куксън ли?

Слугинята присви очи.

— Знаете, че имах предвид Него.

Младата жена сведе глава, за да скрие усмивката си.

— Може да ми се смеете — рече Нели. — Но Майлс Кънингам не ми изглежда толкова лош, колкото си мислехме.

Сюизън вдигна очи.

— Той е крадец и измамник и аз няма да се подлъжа от красивата му външност и очарователните му маниери.

Но докато вървеше към дома му, сърцето й биеше учестено при мисълта, че скоро ще го види.

ГЛАВА ТРЕТА

— Ето част от надницата ти, Мора — каза Маки и извади няколко монети от джоба си. — Остатъка ще получиш тогава, когато Куксън се заеме отново със счетоводните си книги.

— Не мога да взема пари от теб, Маки.

— Това е от фонда за поддържане на домакинството — отвърна икономката, видимо смутена.

Сюизън осъзна грешката си. От слугите се очакваше да приемат с нетърпение заплатата си, какъвто и да е нейният източник. Извърна очи и пое парите.

— Благодаря ти, в такъв случай. Не мислех, че е прилично да си ги искам.

Маки се усмихна добродушно.

— Ти свърши чудесна работа, момиче. Справи се по-добре и по-бързо, отколкото биха го сторили повечето. Кой би могъл да очаква, че една тъкачка ще научи само за една нощ слугинските задължения? Свикнеш ли веднъж с нашия начин на живот, няма да имаш повече проблеми.

— Много мило, че ми го казваш.

Икономката не предполагаше колко повече неща бе научила Сюизън.

— В случая важно е мнението на господаря — заяви Маки и вирна брадичка. — А той е доволен от работата ти.

— Господарят Кънингам ли го каза? — попита младата жена, като се питаше защо Майлс би си направил труда да забележи труда на една слугиня и да й прави комплименти. — Цяла седмица не е имал за закуска друго освен кифлички.