ти кажа. Логан дойде и ми каза, че е решил да се споразумее за Латрон. Беше си получил парите. Нямаше време за съд. Както би предположил, нещата между нас се пообтегнаха. Напомних му, че не може да се споразумее, след като аз смятам да се явя в съда, което, да ме вземат дяволите, щях ида направя. Така че той ме заплаши — ако доведа нещата до съд, Латрон щеше да натопи Арон. Щеше да каже, че просто се е мотаел по свои дела, когато Арон е пристигнал и го е поканил да се повозят. Той, Латрон, не е знаел, че ще има стрелба. Било е идея на Арон и той стрелял.
Казано накратко, какво можех да направя? Вероятно и двамата щяха да получат доживотни. Така че, ако се споразумеем, щяха да им лепнат само по петнайсет години. А сега искаш ли да разбереш любимата ми част?
— Не беше ли тази?
— Не. Чуй това. В началото исках да осигуря пускане под гаранция на хлапетата. Делото беше изтощително — първото им провинение като пълнолетни. Така или иначе, те нямаше да избягат. Но Даш Логан не се съгласи. Наговори ми цяла камара дивотии как е прекалено рисковано, че ще породим съмнения у съдията, че е добре да запазим благоразположението му за процеса — процес! Хм! Убеди ме с това, че ако направя постъпки за моя клиент, той ще го направи за своя и няма да се получи. Съдията ще откаже и на двамата, така че какъв е смисълът?
— Предавам се — каза Харди. — Какъв беше проблемът?
— Проблемът! — сега Фримън почти пищеше. — Проблемът беше, че Логан искаше да държи Латрон в затвора. И знаеш ли защо? Защото чукаше седемнайсетгодишната приятелка на Латрон, затова.
— Да, разбирам — отбеляза Харди, — поне е имал добра причина. — Но клатеше глава и цъкаше неодобрително с език. — Доста отвратителна история.
Старецът дишаше тежко. Върна се до бюрото си и застана зад чашата, в която имаше няколко глътки вино. След това си наля още малко.
— Той е отвратителен…
Телефонът на бюрото избръмча. Фримън се протегна и го вдигна, послуша малко и го подаде на Харди.
— Филис е. Казва, че една жена отвън във фоайето иска да те види.
— Лъже. Нямам никаква уговорка. Просто се опитва да ме изгони оттук и да ти възвърне благословената самота. Чудя се дали Даш Логан няма нужда от рецепционистка.
Фримън вдигна пръст и послуша още малко.
— Дороти Елиът? Съпругата на Джеф?
Като остави чашата с превъзходното и едва вкусено вино на масичката за кафе. Харди скочи на крака и се стрелна към вратата. Чу зад гърба си как Фримън казва на Филис:
— Веднага ще дойде.
Дороти го поздрави с кимване, учтива усмивка и няколко едва прошепнати думи. Веднага ставаше ясно, че има някакъв ужасен проблем — веселите искри в очите, които бяха нейна запазена марка, сега отсъстваха. Беше също толкова очевидно, че не иска да обсъжда нищо във фоайето. Стълбището не бе широко и Харди я пусна пред себе си.
Докато я следваше, остана впечатлен от изправената й стойка — широките й рамене бяха изтеглени назад, а ръцете се отпускаха свободно отстрани. Стъпка по стъпка, тя изкачваше стълбището така, сякаш носеше огромен товар на раменете си. Хрумна му, че е възможно съпругът й Джеф, един от приятелите му и автор на рубрика в „Кроникъл“, който страдаше от множествена склероза, внезапно да е починал.
На площадката тя спря и Харди застана зад нея, като постави ръка на рамото й. За секунда Дороти се облегна на него. След това той отвори вратата и влязоха в офиса. Докато затваряше, тя най-сетне проговори: — Толкова съжалявам, чете безпокоя затова, Дизмъс. Не знаех… — Дороти вдигна ръце, след това ги отпусна. Устните й трепереха — от мъка? Или от ярост? След миг се съвзе и започна отново: — Не знам…
— Всичко е наред. — Харди й даде възможност да продължи и когато му се стори, че няма да може, попита мило: — Какво не знаеш? За Джеф ли е?
Тя поклати глава.
— Не, Джеф е наред. Джеф е добре.
Харди издърпа един стол и Дороти цяла минута се взира в него, сякаш за първи път вижда подобна мебел. След това седна с израз на облекчение.
— Благодаря ти. — Тя тръсна тревожно глава. — Не зная какво да правя. Тръгнах към офиса на Джеф, но не исках да го прекъсвам, тъй като гони срокове. Затова просто продължих през центъра и се сетих, че работиш тук. Всъщност и преди това си помислих за теб.
— Преди? Кога преди?
— Когато бях в отдел „Убийства“.
Харди отиде до бюрото си и облегна гръб на него. С предразполагаща усмивка тихо попита:
— Дороти, не мисля, че си ми споменавала за отдел „Убийства“. Може би е добре да започнем оттам. Защо беше в Палатата?
— Заради брат ми. Чу ли, че Илейн Уейджър е била убита?
Харди каза, че знае. Новината го бе натъжила. Не че някога е бил особено близък с Илейн, но я бе познавал и смятал за една от добрите.
— Арестували са брат ми за това.
Адвокатът поклати глава.
— Не е възможно, Дороти. Чух, че са хванали някакъв наркоман.
Устните на гостенката му бяха здраво стиснати. Тя кимна.
— Той е на хероин. Брат ми Коул. Коул Бърджис.
„Не е възможно“, помисли си Харди. Абсолютно невъзможно. Дороти Елиът, която седеше срещу него, беше олицетворение на фермерското благосъстояние. Познаваше я от около десет години, още от времето, когато започна да излиза с Джеф. Сега имаха три дъщери и тя все още приличаше на момиче от фермите — тези широки рамене над здравото и силно тяло, сините очи с цвят на метличина, водопадът от лунички, които се спускаха от носа към страните й.
Дороти Елиът беше хубава, вечно усмихната, с добро положение, щастлива. „Няма
Той потърси някакъв подходящ отговор, каза, че съжалява и накрая попита:
— Брат ти познавал ли я е? Дали не са излизали или нещо такова? Заедно ли са работили?
— Не. Нищо подобно. Но полицията каза, че когато са го откарали, не е бил в състояние да говори. Успели са да установят самоличността му едва на сутринта. Когато най-сетне дошъл на себе си, Коул се обадил на майка ми, което, разбира се, не му е било от голяма полза.
— И къде е майка ти?
— Джоди. — Изражението на Дороти съдържаше в себе си наситено неодобрение. — Сега живее в града. В „Хейт“. С Коул.
— С Коул? Значи все пак не е бездомен?
— Е, зависи от определението. Не оставаше прекалено често с мама, но тя беше там, когато брат ми се нуждаеше от подслон. Имаше свободна стая. Мама се премести тук от къщи, от Охайо, за да бъде близо до него — още един изпълнен с отвращение поглед, — за да му помага.
— Не му е помогнала особено.
Изсумтяване:
— Все пак й се е обадил от Палатата. И след като тя, както може да се предположи, се паникьосала и не успяла да направи нищо, се обади на мен.
— Какво се е опитвала да направи?
Дороти постепенно се успокои. Ръцете й се отпуснаха в скута, краката й се кръстосаха в глезените. Нямаше следа от обичайната й веселост, но увереността й се бе възвърнала. Темата наистина беше ужасна, но тя трябваше да представи фактите.
— Той е в хероинов глад, Диз. Нуждае се от лекарска помощ. — Тя спря и реши, че е казала достатъчно
