— Опитва се да напише едно искане за съдебно решение. Нещата са много специфични.
Харди не промени гримасата си и наклони глава към залата, където съдружниците се трепеха от работа:
— Това е номер, за да не го безпокоят хлапетата. Но ще бъде доволен от компанията на зрял възрастен човек. Само гледайте! — Промъквайки се като змия, Харди премина край рецепционистката и бързо потропа два пъти на вратата.
— Отворено е! — изрева Фримън отвътре. — Влез.
Харди отстъпи назад и разпери ръце в знак, който изразяваше „Видя ли? Какво ти казах!“
— Ако беше казал „Махай се!“, щях да си тръгна. Честно. — Той завъртя топката на бравата и натисна вратата. — Извинете — усмихна се учтиво, докато минаваше край рецепционистката и затвори вратата зад себе си.
С химикалка в ръка и мъждукаща пура между устните си, Фримън преглеждаше жълтия си адвокатски бележник. Във въздуха висеше плътна сивкава мъгла. Харди разпозна бутилката вино до телефона като Каберне „Силвър Оук“ — най-малко петдесет гущера парчето, ако можеш да го намериш. Възрастният мъж се изправи, остави химикалката и изпи последните глътки от чашата си, като мляскаше с явно удоволствие.
— Господ пие такива неща — отбеляза той.
— Как би могъл да си го позволи? — Харди прекоси стаята, стигна до прозореца и го отвори. Самият той се наслаждаваше от време на време на някоя пура, но димът в тази стая беше почти задушаващ. — И като започнахме с въпроса „как“, как успяваш да дишаш тук?
Фримън махна с ръка.
— Ако си решил да пилееш високоплатеното ми време, за да критикуваш начина ми на живот, можеш да използваш същата врата, от която влезе. Ако не, можеш да си вземеш чаша. Непременно трябва да опиташ това.
Следобедният бриз изсмукваше дима от стаята, поемаше го и го отнасяше надолу по Сатър. Застанал до прозореца, Харди се наведе над перваза.
— Веднага щом тук се проветри достатъчно, за да усетя вкуса му. Междувременно имам страхотна идея за добро прекарване.
— И каква е тя?
— Можем веднага да уволним Филис. Ще бъде забавно. Предполагам разбираш, че ако някой поиска да те види, трябва предварително да организира цяла предизборна кампания.
— И точно затова й плащам. — Фримън вече си наливаше нова чаша. — Забелязвам, че си се промъкнал край нея. Това поддържа остротата на ума ти. — Шумно сръбване, още един знак на възхищение. — Е? Какво друго? Не си дошъл при мен, за да говорим за Филис.
— Не. Дойдох да говорим за Даш Логан.
Старецът сериозно се смръщи.
— И какво за него?
— Не мога да го открия по обичайните канали — да кажем телефона. Мислех, че ти ще имаш някаква идея.
— За какво ти трябва?
— Един от неговите клиенти съди мой клиент. Има и някои криминални обвинения. Мислех, че мога да понатрупам впечатления, да видя накъде ще поеме.
Фримън се облегна назад и въздъхна дълбоко.
— Ако искаш съвета ми, забрави за тази идея. Просто ще те излъже. На твое място бих си записал обвиненията и бих се подготвил за сериозна битка.
Все още до прозореца, Харди скръсти ръце.
— Значи не би казал, че притежава разбран и приветлив характер?
— Чети между редовете и става още по-лошо — Фримън тръсна с отвращение глава. — Този човек е ужасен, Диз. Лично и професионално. Ако колегията имаше някаква смелост, още преди години щеше да му е отнела правото да практикува.
— За какво?
— Ти си избери. Професионална небрежност, подкупи, кражби от фондовете на клиентите, изнудване, лъжесвидетелстване, злоупотреба с наркотици и алкохол. Не мога да повярвам, че не си чувал за него.
Харди сви рамене.
— Разбира се, че съм чувал разни истории. Но хората и за теб разправят това-онова.
— Това са легенди — поправи го Фримън. — Логан. Е, знаеш ли всички адвокатски шеги?
— Повечето.
— Те са създадени за Даш Логан. Особено онази за разликата между морската котка и адвоката. Едното е смукач на помия, който живее на дъното, а другото е риба. Ето ти и джокер — Логан не е риба.
— Ти не го харесваш.
Фримън се изсмя, но не се забавляваше.
— Наистина вярвам, че у много хора има по нещо добро, Диз, почти във всички. — Той се облегна напред, завъртя чашата си и отпи глътка. — Разговорът за него почти ми вкисва виното, а това означава нещо.
Харди беше взел чаша от библиотеката и му я подаде. — Остави един професионалист да ти каже доколко се е вкиснало.
Фримън вдигна бутилката и наля.
— Какво помирисваш?
— Тютюн — той вдигна ръка в знак, че се е пошегувал, после отпи малка глътка и очите му светнаха. — Въпреки това трябва да отбележа, че в последвалия вкус има и малко вино. — Прекоси стаята и се настани на кушетката.
— И какво, ако Логан ми се обади?
— Ще ти разкажа една история. — Фримън отблъсна стола си от бюрото, обърна се към Харди и кръстоса крака. Отпи малко от виното. — Преди петнайсет години бях партньор с Логан в случай за убийство с двама защитници. Не забравяй, че това беше преди ерата на говорещото кино. Тогава имахме истински областен прокурор — Крис Лок, — който, от време на време, вкарваше някого в затвора. Също така беше един от малкото случаи в забележителната ми кариера, когато смятах, че клиентът ми — все още си спомням, че се казваше Арон Уошбърн — е почти невинен. Може той да е карал колата, но само това. Беше прекалено млад и зелен, за да се съглася, че е бил едно от основните колелца в удара. Във всеки случай, най-сериозният му недостатък беше лоялността му към стрелеца — клиентът на Логан, истински пропаднал тип на име Латрон Молино.
Както и да е, Лок бе постановил, че трябва да имаме единна позиция по отношение на нашите обвиняеми — или и двамата се споразумяваме, или заедно се явяваме в съда. Смяташе, че моето хлапе ще лежи петнайсет години. Е, аз избрах съда: първо, защото моето момче, Арон, не го беше направило — не бе стреляло, нито бе имало представа, че ще се стигне дотам; а дори и да е имало, не можеха да го докажат. И второ, защото съм си такъв. Не мога да взема парите на клиента си и да се уговоря с обвинението да прекара половината от живота си в затвора.
Не забравяй, че нямах намерение да накисвам клиента на Логан. Моето хлапе казваше, че е било в колата през цялото време и си няма понятие какво се е случило. — Някъде по време на разказа Фримън се бе изправил на крака и отново преживяваше всичко. Разхождаше се от вратата до прозореца на офиса и обратно като мечок в клетка. — Така. Работя си аз върху защитата на моето хлапе и хвърлям по едно око на не особено любимия си колега Логан, защото, както знаеш, така се прави при нас. Но забелязвам, че той не си дава особено зор за общите ни изслушвания, принуждава свидетелите ми да приказват — дори чух слухове, че е изкарал ангелите на някои от тези хора. Съдията започва да се изнервя от непрекъснатите отлагания и неявявания и от наистина ужасната документация.
Но, тъй като старият Даш трябваше да свърши основната работа, аз му предоставях и облагите от това — професионална любезност, както знаеш. Движехме нещата към съда и той трябваше да знае това, което зная и аз, нали?
Тогава, две седмици преди датата за избор на съдебни заседатели, познай какво стана? Не можеш! Ще
