Управителят на околия във феодален Китай е бил главният представител на дворцовата власт. В неговите задължения е влизало както събирането на данъците, регистрирането на населението и земевладенията, така и поддържането на реда и законността в града — и територията на 70–80 км. околовръст. Като глава на местното съдилище (трибунал) той е изпълнявал ролята на съдия — разглеждал е всички граждански и криминални дела, разпитвал е и наказвал престъпниците. По образование обаче управителят обикновено е бил представител на ученото съсловие — столичен ерудит, често известен поет, художник, калиграф, но основният ефект в старите китайски повествования за съдебни дела се гради до голяма степен върху факта, че те взимат мъдри разрешения от непрофесионалист, от човек с висока обща култура. В своите криминални романи Р. ван Хюлик поставя ударението върху съдебната функция на околийския управител, като използува за поста му думата „магистрат“ в нейното двойно значение. — Б.к.р.
3
Кораб на цветята (или цветен кораб) — традиционен образен израз за увеселителна лодка, на която се организират угощения и забави. Освен богатата украса с цветни орнаменти това слово — съчетание отразява и присъствието на певици и танцьорки от „кварталите на цветята и върбите“. — Б.к.р.
4
Покровителката на куртизанките. — Б.пр.
5
Става дума за един от двата вида шах, разпространени в стар Китай — „уей ци“ („шах на обграждането“), популярен днес под японското наименование „го“. Другият — „сян ци“ („шах с образи“) е близък до шаха разпространен в Европа. — Б.к.р.
6
Тези плочки, наречени още „табелки на душите на предците“, китайците са поставяли в храмовете и във всеки дом. Край тях изгаряли благовония и оставяли горящи свещи. У конфуцианците това е било свързано с култа към предците. Те са вярвали, че след като напишат името на покойника върху плочката, в нея се вселявала душата му. — Б.пр.
7
„Белият лотос“ е съществувала в действителност тайна будистка секта в северните и централни райони на феодален Китай. Възникнала е обаче вероятно не по-рано от XII век и е била инициатор на много селски въстания, най-мощното от които избухнало през 1796 г. При потушаването му били осъдени на смърт над двадесет хиляди членове на сектата, наричана на китайски „Байлиенвяо“ — Б.пр.
8
Според тогавашните китайски закони не се е допускало осъждане на престъпник, ако той не признае вината си. При разпита съдията е имал право да прилага телесни изтезания, но ако се случело подсъдимият да умре, без да направи признание, съдията и помощниците му били наказвани жестоко, включително със смърт. — Б.пр.
