на пълно опрощение.
Хитрият граф на Монтийт не закъсня да последва примера на Комин и влезе в тайни преговори с Едуард Плантагенет. Срещу помилване и пост на губернатор на Дънбартън, графът на Монтийт обеща да предаде Уилям Уолас в ръцете на краля.
Глава 35
— Вярно ли е, че кралят умира? — попита Линкс де Уорън Робърт Брус, който току-що се бе върнал от Карлайл Касъл.
— Де тоз късмет! — безцеремонно отвърна Робърт.
— Но не са ли изпратили да повикат принц Едуард?
— Да, кралят заповяда синът му да дойде незабавно. Никога досега в живота си не съм виждал такова жалко подобие на принц! — презрително изсумтя Робърт.
— Младият Едуард навремето беше прекалено разглезен и женствен, но аз не съм го виждал от няколко години. Надявам се, че с възрастта е поумнял.
— Той е напълно неподходящ за крал. Едно недорасло конте, заобиколено от любовници.
— Такъв слаб владетел със сигурност е изгоден за теб — тихо рече Линкс.
— Да, аз много повече бих се страхувал от костите на мъртвия баща, отколкото от живия син!
— Губернаторът лежи на горния етаж. Има треска. Пристигна вчера, за да ми съобщи за слуховете, че Уолас бил заловен.
Брус замислено повдигна вежди.
— Значи това е причината за бързото възстановяване на Плантагенет. Кралят внезапно се почувства достатъчно добре, за да се върне в Лондон.
— Ако това е истина, Уолас ще бъде подложен на жестоки мъчения и осъден на смърт. Няма да има прошка за този заклет враг на краля — убедено заключи Линкс.
— Истинска ирония на съдбата е, че такъв смел и всеотдаен воин като Уолас ще бъде осъден на смърт, докато един истински предател като Комин ще благоденства — горчиво рече Робърт.
— Може би моментът е назрял — тихо добави Линкс. Брус смръщи тъмните си вежди. Явно обмисляше думите на приятеля си.
— Шотландците никога няма да приемат английски владетел, нито пък църквата ще отстъпи. Ще се намери някой друг, който ще заеме мястото на Уолас и битките ще продължат, докато Едуард умре. След това синът му ще изгуби всичко, което баща му е спечелил във войните. Така че всички жестокости и убийства ще са били напразни. Уморен съм от войната — откровено заключи Линкс.
— Ако се опълча срещу краля, ти ще застанеш ли срещу мен? — тихо попита Робърт.
Линкс поклати глава.
— Ще се върна в именията си в Англия.
Брус погледна към небето.
— А губернаторът?
— Здравето му е разклатено. Струва ми се, че ще мога да го убедя да се откаже от поста си и да се оттегли в Англия.
Джори, която бе останала да почете на чичо си, слезе по стълбите, за да се присъедини към двамата мъже. Тя се взря изпитателно в лицето на Робърт, за да разбере дали е взел решение по въпроса, който бяха обсъждали. Лицето му бе мрачно и непроницаемо. Робърт взе ръкавиците си за езда.
— Не мога да остана. Ще пояздиш ли малко с мен, Джори?
— С удоволствие, милорд. — Лицето й светна. Престори се, че цялото време на света им принадлежи.
Робърт оседла кобилата на Джори, повдигна я и я постави на седлото. После, без да си кажат нито дума, двамата препуснаха към дърветата. Там скочиха от конете, привързаха ги за едно дърво и се хвърлиха в прегръдките си. Целува я до изнемога. Накрая Джори се отдръпна.
— Говори ли с де Бърг?
Робърт тъжно впи очи в лицето й.
— Любима, защо настояваш за това, след като толкова много ме обичаш?
— Защото искам да осъществиш мечтата си! Позволи ми да направя тази благородна жертва за теб. Видя ли се с де Бърг?
— Да. Не засегнах тази тема, но го поканих в Локмабън.
Джори се повдигна на пръсти и го целуна.
— Толкова много те обичам. Ти си постъпил правилно, Робърт.
Той я прегърна и я притисна до гърдите си. Дълго останаха смълчани.
— Винаги ухаеш на фрезия — промърмори накрая Брус.
— Това е любимият ми аромат.
Тъга помрачи лицето му, когато пъхна ръка под кожената си жилетка.
— Ще предадеш ли това писмо на Елизабет? От баща й е, моли я да се присъедини към него в Локмабън.
Джори взе писмото и го дари с ослепителна усмивка. Едва сдържаше отчаяния вик, който напираше в гърлото й.
Джейн махна студената тухла от краката на Джон де Уорън и я замени с гореща. След това отля в една чаша от сиропа, който бе приготвила от великденче и ангелика, за да облекчи кашлицата му.
— Ти си истински ангел на милосърдието, скъпа моя, и аз съм толкова щастлив, че съм тук със семейството си. Разтрепервам се при мисълта какво щеше да стане с мен, ако бях останал в Единбург.
Марджори влезе и изказа на глас мислите, които се въртяха и в главата на Джейн.
— Не биваше да се връщаш там. През целия си живот си служил на краля в ущърб на здравето си. Не се съмнявам, че той скоро ще назначи свои довереници, които да управляват Шотландия. Това не е по силите на един човек.
— Това са чудесни новини, милорд, а сега се опитайте да поспите — замоли го Джейн.
Джори излезе заедно със снаха си.
— Имам писмо за Елизабет от баща й. Ще дойдеш ли с мен, за да й го предам?
Джейн я погледна замислено. По тона на приятелката й си личеше, че се нуждае от моралната й подкрепа
— Разбира се, че ще дойда.
Елизабет не бе на себе си от радост, че е получила писмо от своя всемогъщ баща, Едуард де Бърг, графа на Ълстър. А когато прочете съдържанието му, изпадна в луд възторг.
— О, само след седмица баща ми ще посети семейство Брус в Локмабън и желае да се присъединя към него там!
Джейн видя, че бузите на младото момиче порозовяха.
— О, имам нужда от нова рокля! — задъхано възкликна Елизабет.
Джейн и Джори се спогледаха разбиращо.
— Не само една, Елизабет, нуждаеш се от поне десетина нови тоалети — настоя Джори. — Не забравяй, че Робърт Брус е най-желаният шотландски ерген.
Лицето на Елизабет де Бърг пламна.
— Ще трябва да кажа на Маги и Моли, те сигурно ще изпаднат в паника! Джори, ще дойдеш ли с мен в Локмабън?
— Що за глупости! Аз съм те научила на всичко, което знам. Нима не превърнах Джейн в лейди Недоволство? А сега е време и ти да разцъфнеш. Елизабет.
Девойката изтича навън, за да намери прислужничките, а Джейн погледна Марджори с искрено възхищение.
— О, Джори, колко щедра и всеотдайна жена си ти! Не мисля, че бих имала смелостта да постъпя като
