Вирджиния Хенли
Брак за една година
Глава 1
Потръпна от удоволствие, когато ледената вода докосна кожата й. Цяла зима бе чакала това първо пролетно къпане. Червенокосата Джейн Лесли беше дива и необуздана като горско създание. Зверовете й вярваха и ядяха без страх от ръката й. Допреди малко си бе играла с една речна видра. Главата й се замая от премятания и скокове. Накрая нежно сгълча видрата и я помоли да прекрати лудориите си. Сега тя лежеше на брега и дремеше под лъчите на пролетното слънце.
Джейн внезапно вдигна глава. Космите на врата й настръхнаха. Зашари с очи и се взря през листата, за да разбере какво бе нарушило спокойствието на това райско кътче.
Не видя нищо, но съвсем ясно усещаше присъствието му и знаеше, че се е спотаил в клоните. Наостри уши. Опита се да долови дишане или шум от разклатени листа, ала не чу нищо. Явно беше майстор в криенето. Пое си дълбоко въздух. Вдиша мириса на водата, аромата на ранните диви перуники, уханието на гората, примесена с дъха на море. Ноздрите й потръпнаха. Не, не се бе излъгала — той наистина я наблюдаваше как се къпе!
Зелените му очи се взираха напрегнато през дантелата от листа. Беше смъртно уморен и жаден, когато се натъкна на този вир. Приближи, за да утоли жаждата си, но я съзря и мигом застина като статуя. Притаи се омагьосан в храсталака. Облиза устни. Нежната женска плът изостряше апетита. Без да отделя очи от момичето, той се намести удобно и се приготви за скок. Тогава тя излезе от водата.
Сведе клепачи, за да прикрие възбудата и вълнението си. Преструвайки се, че не забелязва присъствието му, потопи шепи във вира и обля врата и раменете си. Дали не се опитваше да го изкуши да излезе от укритието? Затананика си тихо. Изглеждаше спокойна, но мислите й бясно препускаха, а любопитството, възбудата и предусещането за нещо вълнуващо и непознато я замайваха.
Привличан неудържимо, той пристъпи напред с тежките си мускулести крака. Немигащите му очи следяха всяко движение на дребното женско тяло. Беше си я набелязал и бе уверен, че няма да му избяга. Негова! Вдигна гордата си глава и овладя нетърпението си.
Докато той бавно изплуваше от зеления балдахин, Джейн вдигна поглед и застина. Най-свирепите зелени очи, които някога бе виждала! Смяташе, че неканеният гост е лисица или елен. Не бе й помислила, че е рис!
Изплаши се и за себе си, и за спящата видра. Ако не направеше нещо, рисът щеше да разкъса лъскавото създание. Опита да го подплаши, но огромният звяр дори не трепна. Всъщност той изобщо не обръщаше внимание на видрата. Беше втренчил омагьосващите си зелени очи в Джейн. Запристъпя бавно към нея.
Девойката извика и побягна. Докато тичаше, напипа келтския камък на врата си и отправи гореща и отчаяна молба към богинята Бригантия.
Но хвърли трескав поглед през рамо и разбра, че вече няма никакъв смисъл да се надява на божествената намеса — рисът почти я настигаше. От гърдите й се изтръгна ужасен вик, кракът й се заплете в нещо и тя падна на земята. Огромното животно скочи върху нея и я претърколи по гръб е лапата си.
Джейн изпищя и затвори очи. Цялата трепереше, а бързите удари на сърцето й отекваха в ушите й. Пое дълбоко дъх. В следващия миг усети, че рисът души разпилените й коси. Езикът му близна лицето й. Мили Боже, дали както всички лукави представители на своята порода и той няма да си поиграе с нея, преди да я разкъса?
Джейн се втренчи в жестоките зелени очи. Езикът му се плъзна покрай ухото й и тя изведнъж осъзна, че това е проява на нежност. С огромно облекчение разбра, че звярът няма да я нарани.
Сърцето й продължаваше да бие лудешки, но сега тя с благоговение се взря във великолепното създание. Козината му бе светлокафява, а около лицето и ушите му сребрееше пухкава грива. Огромните му лапи също бяха покрити с мек мъх, но въпреки това издаваха невероятна сила. Джейн знаеше, че няма власт над него — той бе господарят. Жесток и безстрашен. Хищен и горд. Див и свободен.
Езикът му се плъзна надолу по шията й, стигна до ключицата и Джейн потръпна, когато започна да ближе гърдите й. Очерта кръг около зърното й. Стомахът й се сви от непознато усещане. Удоволствието и страхът се преплетоха. Изпита странно вълнение, което достигна до най-съкровените дълбини на душата й.
Езикът на риса продължаваше да я ближе, описвайки топли и влажни кръгове. Джейн затвори очи и от устните й се изтръгна тиха въздишка.
Изведнъж близките листа и клони се разлюляха и един заек се стрелна през дърветата. Рисът мигновено го последва с големи подскоци и изчезна така внезапно, както се бе появил. Джейн пое дълбоко дъх и повдигна камъка, висящ на кожения ремък около шията й, за да погледне лицето на Бригантия. Запита се дали богинята не бе изпратила заека. Зайците притежаваха силата да управляват съдбата.
Вървеше несигурно към мястото, където лежаха дрехите й. Бе напълно объркана и смутена. Хрумна й, че това може би е предзнаменование, но нямаше представа за какво. Докато обличаше вълнената рокля и обуваше чорапите, сърцето й продължаваше да бие бясно. Край горския вир отново се възцари обичайното спокойствие. Птиците и водните кончета отново се стрелкаха ниско над водата, а червеникавите катерички подскачаха по дебелите стволове на старите дъбове. Една костенурка подаде глава от водата и бавно се насочи към брега.
Джейн нахлузи кожените си обувки и се запъти към Дъмфрис Касъл, на която баща й Джок Лесли бе управител. Тя бе една от големите гранични крепости в шотландска Анандейл.
Джейн бе най-малкото от десетте деца. Майка й бе умряла при раждането. Отгледа я баба й по майчина линия Магота — горда келтка с гореща кръв. Когато дъщеря й се омъжи за Джок Лесли, тя бе възмутена, че се е врекла на мъж, който не е чистокръвен келт. Затова бе преизпълнена с решимост да възпита внуците си по традициите на своя народ. Джейн, която имаше седем братя и две сестри, бе любимката на баба си. Момичето имаше дарбата да лекува и Магота вярваше, че това е благословията на келтските богове.
Когато наближи до дома си, Джейн чу как двете й сестри спорят с баба си. Страните й пламнаха, когато разбра, че тъкмо тя е причината за раздора.
Сестрите й негодуваха и се чувстваха обидени, задето баща им и баба им се отнасяха към Джейн като към по-специална и й позволяваха свободно да се скита из гората и да се грижи за животните. Освен това завиждаха на блестящите й червени коси и чувственото й гъвкаво тяло.
— Не се месете. Джейн е предопределена за много по-велики неща от брака, а и още е много млада — отсече Магота.
— Много млада? — извика Мери. — На нейната възраст вече имах три деца. — Постави ръце върху издутия си корем, където растеше шестото.
— Тази необузданост не е нормална. Трябва да я укроти — изтъкна Кейти. — Хората вече шушукат. Никога не е имала ухажор. Бедното момиче… Мъжете я смятат за вещица. И ти си виновна за това — напълнила си главата й с най-различни келтски суеверия и небивалици!
— Би трябвало да се гордеете с келтското си потекло!
— Също както трябва жената да се сгоди и да си хване съпруг — намеси се Мери. — Татко ще трябва да плати доста, за да я погледне някой мъж.
Въпреки че Джейн се разбираше много добре с животните и бързо се сприятеляваше с тях, да общува с хората й беше трудно и се чувстваше неловко сред тях. Знаеше, че заради особените сили, които притежава, е различна от другите. Тя не се интересуваше от такива неща като намиране на съпруг, раждане на деца, подреждане на собствен дом. По природа бе страстна натура, но криеше чувствата си, за да избегне подигравките и подмятанията. Не показваше колко е наранена и обидена и се преструваше, че никак не я вълнува дали хората от селото я смятат за чудачка. Ала днес реши да даде воля на чувствата си.
— Аз не искам съпруг! Предпочитам да живея с татко и Магота!
Кейти и Мери се извърнаха. Изглеждаха искрено смаяни. И двете бяха омъжени за говедари и имаха собствени каменни къщи извън стените на замъка. Внезапно избухнаха в смях.
— Тя няма никаква представа какво изпуска — каза Кейти на Мери.
— Май по-добре да й разкажем за това, което става между един мъж и едно момиче — изкиска се Мери.
