Излезе и отиде да потърси Тафи, уелския си оръженосец, на когото бе възложил непосилна задача. Тази нощ в замъка Нюкасъл нямаше да има свободни стаи.
Когато Марджори влезе в голямата зала заедно с брат си, всички мъжки погледи се приковаха в нея. Бледозелената й рокля бе в тон с цвета на очите й; бижутата й бяха подбрани така, че да привличат вниманието към женствените извивки на тялото й. Тежка златна верига висеше на шията. Големият изумруд се полюшваше леко в нежната падина между високите й гърди, като подчертаваше красотата им. На това украшение съперничеше друга златна верига, която обхващаше тънката й талия. Втори великолепен изумруд искреше отстрани на стройното й бедро.
Мъжкият шепот, който я съпровождаше, приличаше на ръмжене на раздразнени зверове. Марджори промърмори на Алисия:
— О, те са като глутница изгладнели кучета. Да хвърлим ли жребий, за да видим кой ще бъде кокалът и кой кучката? — Джори зърна отвращението, пробягнало по лицето на Алис, но прикри усмивката си. Лично тя смяташе, че няма нищо по-вдъхновяващо от това да бъде заобиколена от мъже.
Докато се носеше царствено покрай дългата маса, край която бяха насядали графове и барони, Джори дари с ослепителната си усмивка всеки един от тях. Джон де Бохун й направи място до себе си. Тя грациозно се поклони.
— Благодаря за ескорта, който ми осигурихте, милорд. Тази вечер ще вечерям с чичо Джон. От два месеца не съм имала удоволствието да бъда в неговата компания. Сигурна съм, че за Алисия ще бъде чест да седи на масата до конетабъла на Англия. — Тя отлично знаеше, че Джон де Бохун не може да преодолее собственическите си чувства към нея и искрено съжаляваше, че я бе изгубил като снаха.
Алис й хвърли поглед, който би пресякъл ведро с мляко. Джори се настани между Джон де Уорън и Линкс и тихо промърмори:
— Сега би трябвало да дишаш по-свободно.
Джон я погледна с обич.
— Здравей, Минкс, от ден на ден ставаш все по-хубава. — Линкс и Минкс бяха шеговитите им обръщения още от времето, когато бяха малки деца.
— Тя има сериозни неприятности — сподели Линкс.
— Пак ли? — снизходително попита чичо й.
— Просто нося съобщение за краля от принцеса Джоана.
— Не би трябвало да си тук — нежно я упрекна Джон. — От страна на Шотландия е надвиснала заплаха. Събираме войската.
Лицето на Марджори светна.
— Значи можеш да ми дадеш ескорт. Обещах да си тръгна веднага след като поговоря с краля. Мога да отида до Карлайл и да навестя кръстницата си Марджори де Брус. Тя ще ме приеме с отворени обятия.
— Не! Не! — прогърмя гласът на Линкс. — Карлайл Касъл е сборен пункт за продоволствието на войската и от днес нататък ще гъмжи от ирландци. Със сигурност не е най-подходящото място за една дама.
Мислите на Джори препускаха бясно, опитвайки се да бъде на крачка пред брат си, което никак не бе лесно. Внезапно лицето й се озари от усмивка.
— Тогава ще отида в Уигтън. Дори ти, братко, не можеш да ми забраниш достъпа до собствения си замък. — Уигтън бе само на осем или девет мили от Карлайл Касъл.
Линкс й върна усмивката.
— Предложението ти е чудесно. Тъкмо ще правиш компания на Алис.
— По дяволите! — гневно възкликна Джори. — Знаех си аз, че все ще се намери някоя муха в кацата с мед.
— Защо си в беда? — намеси се Джон. — Защото си отказала да се омъжиш повторно? Какво имате вие двамата против брака?
— Аз нямам нищо против брака — особено що се отнася до другите. Не, шегувам се. Обичах много Хъмфри. Не бих предпочела да съм вдовица дори ако ми бяха предложили всички скъпоценни камъни на земята, но след като го изпитах, разбрах, че вдовството има доста предимства пред това да си неомъжена, а понякога и пред това да си нечия съпруга. Сега не се налага да подгъвам коляно пред никого. За пръв път в живота си съм свободна сама да взимам решенията си.
— Които винаги са прибързани и необмислени — напомни й Линкс.
Джори сложи ръката си върху неговата.
— Линкс, Джоана не можеше да заповядва на чувствата си. Сигурно не си забравил какво означава да си влюбен?
— Любов? — невярващо я изгледа Линкс. — Няма такова нещо. Това е мит, измислен от жените. Мъжете се преструват, че вярват в него, за да получат това, което искат. Съмнявам се, че на тази земя има мъж, който да вярва в подобни глупости.
Джори изненадано повдигна вежди.
— Ами Силвия?
— Нашият брак бе уреден, както всички добри бракове. Ние никога не сме били толкова глупави, че да се влюбим един в друг!
Джори се втренчи в брат си. Линкс де Уорън бе един от най-красивите мъже в Англия. Мускулестата му и стройна фигура и буйната светлокестенява грива караха жените да въздишат по него и с радост да му предлагат сърцата си. Струваше й се напълно непонятно, че никога не бе обичал. Сърцето й се изпълни с тъга и тя бързо сведе клепачи.
— Изглежда кралят няма да вечеря с нас — смени темата Линкс.
— Не. Току-що получи вест, която го вбеси. — Джон снижи гласа си. — Бейлиол е освободил всички държавни чиновници, посочени от Едуард, и е конфискувал всички земи на англичани. Сега кралят пише писма със заповед, докато приключи войната с Франция, всички шотландски крепости по границата да бъдат превзети.
— В такъв случай най-добре е да подготвим хората си за поход.
Глава 3
Крал Едуард I, най-умният и проницателен законодател, който някога Англия бе имала, беснееше като истински Плантагенет.
— Кучи син! Нищожен червей! Гнусна твар!
Тримата мъже, свели глави пред него, знаеха, че съдбата им ще се реши, след като стихне гневът. Те бяха заловени от съгледвачи в пристанището на Берик, докато се опитваха тайно да изпратят съобщение до френския крал.
— Ако това кучешко лайно Бейлиол и неговият приближен блюдолизец, този жалък Комин, си въобразяват, че ще им позволя да се съюзят с Франция, то значи, че са решили много скоро да се превърнат в храна за червеите. Велики Боже, нима не разбират, че ще ги размажа с ботуша си? От три години Бейлиол седи на трона на Шотландия по моя воля! Струва ми се, че това е прекалено дълго време! От месеци джафка и се пречка в краката ми, пренебрегва заповедите ми, а аз го търпя, смятайки, че най- сетне ще се научи на подчинение и ще си подвие опашката. Нима този презрян пес не разбира, че аз съм Върховният господар на Шотландия?
Кралят размаха пергаментите. Единият бе проклетото писмо до Филип7, което съгледвачите му бяха намерили, а другият бе клетвата за вярност на Бейлиол. Пламналите от гняв сини очи на Едуард се втренчиха в тримата мъже пред него.
— Бунт! Предателство! Коварство! Вече и Господ не може да му помогне! Твърде късно е!
Единият мъж преглътна с усилие.
— Ваше Величество, позволете ми да предам думите ви на Бейлиол.
Изумен от дързостта на вестоносеца, Едуард повелително вдигна пръст, за да повика стражата.
— Аз си имам свои кралски вестоносци. Не се нуждая от шотландската измет! Обесете ги!
