предложения, но чувстваше, че може да коригира решенията на Джок, що се отнася до най-малката му дъщеря.
— Джейн, дадох ти думата си, че няма да те омъжат насила. Избий си тази мисъл от главата. Тук няма подходящ съпруг за теб. Няма да те принеса в жертва на някой свинар или на някой тлъст невежа.
Успокоена от думите на баба си, девойката напълни едно каменно шише с овче мляко от стомната, която бе оставила да се топли до огъня, притисна парче чист ленен плат към тясното му гърло и разклати, докато платът добре се напои. После внимателно повдигна най-малкото агънце и му подаде ленената бозка. Отначало то изглеждаше твърде слабо, за да има сили да суче, но гласът на Джейн и ръцете й сътвориха чудото.
След около половин час тя успя да накара малкото създание да преполови млякото от шишето, а руното му — сухо и пухкаво от настойчивите й пръсти — го превръщаше в мъхеста вълнена топка. Остави го край огъня и вдигна следващото. С много търпение и нежност Джейн повтори действията си. След час и третото бе нахранено.
Магота донесе едно одеяло.
— Почини си, дете.
Младото момиче й благодари с усмивка, разстла одеялото, нареди агънцата върху него и легна до тях. Малките им коремчета бяха пълни с мляко и Джейн бе сигурна, че ще спят поне няколко часа. Последната й мисъл преди да заспи, бе за нейния великолепен рис.
Потъна в дълбок сън. Озова се в гората.
Вълнуваше се, защото усещаше нечии очи. Изпита желание да побегне, ала не можеше да помръдне. Когато погледна надолу към глезените си, видя, че са здраво овързани с дълги ластуни пача трева. Невидимите очи следяха всяко нейно движение и се приближаваха сред балдахина от листа.
Отвори уста да извика. В същия миг рисът изплува от дърветата. Джейн изпита огромно облекчение, че съществото, което я бе наблюдавало, не е мъж и се отпусна изнемощяло върху меката горска земя, за да си поеме дъх и да успокои бесните удари на сърцето си. Тогава се случи нещо ужасно. Тъкмо когато си мислеше, че е в безопасност, рисът се запъти към нея!
Пристъпваше бавно с огромните си лапи, а зелените му очи не се откъсваха от тялото й. После приклекна на задните си крака и се приготви за скок. Джейн отново отвори уста да извика и рисът се хвърли към нея. Озова се отгоре й. Очакваше мигом да я разкъса на парчета, но това, което се случи, бе не по- малко страшно за Джейн превърна се в мъж! Страхът й се примеси с благоговение, никога не бе виждала толкова грамаден и красив мъж. Над широките и силни рамене се извисяваше горда глава, увенчана с буйна грива светлокестенява коса, а погледът на блестящите му зелени очи сякаш проникваше до дъното на душата й.
Силните му ръце нетърпеливо се сключиха около нея. Почувства, че ще бъде мил. С огромно облекчение разбра по някакъв начин, че няма да я нарани. Мъжът вдъхна уханието на косите й, после невероятните му устни докоснаха бузата и. Джейн не помръдваше. Беше като омагьосана. Езикът му облиза шията й и се спусна надолу към нежната извивка на ключицата.
Осъзна голотата си чак когато мъжът бавно започна да ближе гърдите й. Езикът му описа кръг около едното зърно и тялото й се разтърси от сладостно усещане. Страхът й се стопи напълно, заменен от невероятно удоволствие.
Красивите устни я обсипваха с влажни целувки и Джейн потръпна, облята от горещи вълни. Чувствата й напираха. Затвори очи, а от устните й се изтръгна глух стон. Той я владееше напълно, а тя желаеше тъкмо това!
Събуди се рязко. Страните й се покриха с гъста руменина, когато си припомни съня. Досрамя я още повече от мисълта за въображаемото удоволствие, което бе изпитала и което й се струваше толкова истинско. Отърси се от мислите за мъжа, но излъчващият невероятна сила образ на риса й напомняше за непознатия красавец. Завладя я неустоимо желание да си направи нов талисман.
Призоваваше различни богини. Припомняше си заклинания и символи — риби, змейове, дракони и елени. Отхвърли всички и накрая се спря на изображението на рис. Това със сигурност бе най-силното създание на света. Беше толкова величествено и могъщо с гордата си красота, че би могло да бъде за нея източник на сила и енергия както някой свещен пазител.
Линкс де Уорън и другите командири се отправиха с конете си на север и се присъединиха към армията на епископа на Дърам. Линкс заедно с Джон де Уорън и краля напуснаха лагера, за да огледат укрепленията на Берик. Градът бе защитен и от морето, и от дълбокия канал, изрязан от река Туийд.
— Кой командва гарнизона? — попита Едуард Плантагенет.
— Уилям Дъглас, Ваше Величество. Носи му се славата на храбрец — отвърна Джон де Уорън.
— Поискай замъка да се предаде — заповяда кралят. Джон де Уорън избра Линкс да преговаря с командира на гарнизона, а Едуард и останалите се върнаха в лагера. Линкс де Уорън бе безстрашен. Участвал бе в не една битка за покоряването на Уелс. Ала въпреки това мразеше безсмислените кръвопролития.
Придружен от свита оръженосци с бели знамена, Линкс влезе в Берик Касъл и прекара цели двадесет часа в преговори с Уилям Дъглас. Вече посред нощ Линкс видя поражението да се изписва върху лицето на воина. Чак тогава реши да направи реверанс пред гордостта му.
— Ще ти позволя да излезеш от замъка с всички почести, а хората ти ще носят твоите знамена и шотландския флаг.
Едуард Плантагенет, заобиколен от командирите си, препусна към портите на Берик, за да приеме капитулацията на крепостта. Стотици мъже бяха застанали покрай оградата от заострени колове, за да бъдат свидетели на събитието. Когато Дъглас препусна с коня си през портите на замъка, жителите на Берик започнаха да сипят подигравки по адрес на англичаните, да размахват оръжия и да крещят предизвикателни заплахи. Над всеобщата глъчка се извисяваше една обида, за която Едуард Плантагенет отлично знаеше, че се отнася лично до него.
— Дългокракия! Дългокракия! Дългокракия! — крещеше обезумялото множество.
Прочутият гняв на Плантагенетите избухна като вулкан. Крал Едуард извади меча от ножницата си и го вдигна високо във въздуха.
— В атака! В атака!
Джон де Уорън веднага заповяда на леката кавалерия да заобиколи краля и бързо престрои един батальон пехотинци. Едуард, възседнал огромния си жребец Баярд, прелетя над рова и се понесе напред. От двете му страни яздеха племенникът му Ричард от Корнуол и Фиц-Уорън. Тримата прескочиха оградата, а Фиц-Уорън заповяда да я подпалят. Защитниците се разбягаха панически и английските пехотинци нахлуха в Берик като мощна приливна вълна.
Внезапно една стрела изсвистя във въздуха и се заби точно в процепа за очите върху шлема на Ричард от Корнуол. Едуард с ужас видя как племенникът му се строполява мъртъв. Ледено сините му очи откриха Джон де Уорън и гласът му прогърмя:
— Никаква милост! Никакви пленници! Всички мъже на Берик да бъдат посечени!
Линкс де Уорън не подозираше нищо за трагедията, разиграла се пред стените на замъка. Заобиколен от оръженосците си, той чакаше да се източи една дълга войнишка колона. Когато най-после се озова зад дебелите стени на Берик Касъл, на ярката слънчева светлина, кървавата баня заливаше улиците на града.
— Защо не вземаме пленници? — сурово попита Линкс чичо си, щом го откри.
— Ричард от Корнуол бе убит. Едуард заповяда да не се вземат пленници — рязко отвърна Джон.
Линкс вдигна шлема си, обърна коня и препусна през улиците обратно към замъка, съпровождан от оръженосците си. Никой не се осмели да приближи до трите високи коня, чиито смъртоносни копита биха го стъпкали на часа. Линкс де Уорън се отправи без колебание към голямата зала на Берик Касъл, където се бе
