настанил Едуард Плантагенет.
— Берик Касъл е наш. Градът също — заяви той. — Ваше Величество, не е необходимо да се лее повече кръв.
Сините очи на Едуард заплашително блеснаха.
— Аз заповядах да се посекат всички мъже на Берик!
— Сир, някой от тези мъже не са войници, а обикновени граждани и занаятчии.
— Точно тези обикновени граждани потопиха нашите кораби и убиха Ричард от Корнуол! Да не би да се осмеляваш да оспорваш заповедите ми, де Уорън?
— Да, сир. Това клане е срам за всеки доблестен воин. Като какъв искате да бъдете запомнен, когато се пишат страниците на историята — като най-великия английски крал и мъдър законодател или като касапина от Берик?
Кралят присви очи.
— Спориш и убеждаваш страстно както сестра си. Вие от рода де Уорън сте дяволски самонадеяни.
— Осмелявам се да изкажа на глас това, което мисля, защото верността ми към вас е безгранична. Ако не заповядате да спре тази безумна сеч, омразата между шотландци и англичани ще се задълбочи и ще стане невъзможно някога да се обединят двете страни. Отвън лежат заклани жени и деца, сир!
— Заповедта ми се отнасяше само за мъжете. Заповядайте да спрат!
Линкс де Уорън не са бави нито миг. Получи това, за което дойде. Сега трябваше да усмири една армия, вече опиянена от миризмата на човешка кръв.
Джори де Уорън не си спомняше някога да се бе наслаждавала толкова много на едно пътешествие, както на това от Нюкасъл до Уигтън. Двамата с Робърт Брус се отдадоха на скандален флирт. Когато наблизо имаше и други хора, те се държаха изключително официално един към друг, но в мига, в който се окажеха далеч от любопитни уши и очи, двамата си разменяха шеги, закачаха се и се дразнеха по възмутително интимен начин. Това бе игра, на която взаимно се наслаждаваха и която бе двойно по-вълнуваща, защото бе тайна.
Джори стоеше на самия връх на Уигтън Касъл и се взираше в далечината към Карлайл, който се намираше само на осем мили. Робърт бе толкова близо до нея, че телата им почти се докосваха. Джори отметна глава и се взря в него. Тъмните му очи горяха.
— Познавам отвътре Уигтън. Завладяхме го когато Бейлиол се качи на трона, и имахме разногласия с англичаните.
— Представям си как си завладял тази крепост, подчинил си я изцяло на волята си и си я накарал да се предаде.
Брус докосна един кичур от сребристозлатистите й коси, който се развяваше от лекия вятър.
— Завладяването е в кръвта ми.
Докато се взираше в красивото му лице, Джори си го представи на коня, размахващ двуостър меч и бойна секира, обагрени в кръв, с броня върху широките гърди и с голи лъщящи от пот ръце и рамене.
Почувства как краката й отмаляват и тялото й затреперва неконтролируемо, докато страстният му поглед я изгаря. Дъхът заседна в гърлото й.
— Робърт! — промълви тя и се олюля.
Той я вдигна на ръце без никакво усилие и я понесе към стълбите. Откъде знаеше, че краката не я държат и че не би могла да стигне сама до стаята си? Джори не можеше да откъсне поглед от него. По кожата му блестяха капчици пот. Твърдият метал на гърдите му й причиняваше болка, толкова силно я притискаше към себе си. Ала тя с цялото си същество копнееше за тази болка! С всяка стъпка той ги отдалечаваше от външния свят и всички останали.
Една болка се зароди в стомаха й, пропълзя към сърцето и се качи в гърлото. Кожата й бе станала толкова чувствителна, че вълненият плат на роклята я влудяваше. Ръцете му й носеха сигурност и защитеност. Искаше винаги да ги усеща върху себе си.
Джори бе изгубена — напълно и безвъзвратно. Робърт я изпълваше с енергия, глад и страст, които трябваше да бъдат утолени! Знаеше, че и той изпитва същото. Двамата споделяха един и същ копнеж и той ги свързваше много по-здраво и от железни вериги.
Джори махна с ръка към стаята си. Брус разбра жеста й и без думи я отнесе вътре, затвори вратата с крак и я пусна да стъпи на килима, за да се освободи от ризницата. Тя се вкопчи в него, за да не падне, удивена от лудостта, която я бе обзела да го притежава и да бъде притежавана.
Никога досега не бе виждала толкова широки рамене и такива мускулести гърди. Не можеше да откъсне поглед от него. Приличаше на излята от бронз скулптура. Бе твърд като метал. Ръцете й се плъзнаха по прекрасното и стегнато мъжко тяло.
— Робърт!
Устните му намериха нейните, опивайки се от вкуса на името върху тях. В целувката му нямаше нищо нерешително. Беше настойчива, пламенна и покоряваща. В този миг Джори осъзна, че той е луд от страст. Тя бе не по-малко дива и необуздана. Двамата разкъсаха роклята й. После неговите дрехи. Преди да падне и последното парче плат, Джори се покатери върху него, сякаш бе висок дъб. Винаги когато се бе любила със съпруга си, преди това дълго се бе къпала и парфюмирала в спалнята си. Сега ухаеше единствено на жена, а той на мъж, обзет от похот и сласт.
Робърт сграбчи задника й и я прониза с твърдата си щръкнала мъжественост. Двамата извикаха едновременно, изпълнени с радостта от сливането. Джори се задъхваше, стенеше, извиваше се и забиваше ноктите си в плътта му като разгонена женска. Съединените им тела се стовариха върху леглото и той я притисна с тежестта си. Робърт вля в нея толкова мощна чувственост, че тя се заизвива под него, повдигайки великолепното му тяло, за да изпита още по-пълно блаженство, да му даде възможност да я изпълни докрай.
В един миг младата жена отметна глава и диво се засмя. Съпротивата й бе сломена още преди да я докосне. Смехът на Робърт се извиси над нейния, докато телата им се извиваха в екстаз. Бе грубо и животинско. Никога не го бе изпитала в брака си.
Джори бе толкова обезумяла от страст, че заби малките си бели зъби в лъскавото му от пот рамо. Това отприщи лудостта. В един миг тя потъваше в нуждата за освобождение, а в следващия се издигаше на вълната на удоволствието. Тялото й се разтапяше в огнена лава, всмуквайки в жарките си дълбини твърдата му като мрамор мъжественост.
Когато страстта им най-сетне бе утолена, той се претърколи по гръб, а тя остана отгоре му. Очите й не се отделяха от него, вкусвайки с наслада всяка частица от тялото му. Безумието я бе разтърсило и променило. Тя винаги бе знаела, че е чувствена и женствена. Сега осъзна, че всичко бледнееше пред това, което бе изпитала с този мъж. Той можеше да направи каквото си поиска с нея и тя с радост щеше да му го позволи. Сърцето й се изпълни с ново чувство — той бе неотразимият Робърт Брус, а тя бе създадена само за него!
Погледът му се плъзна по тялото й и накрая се спря върху сърцевидното й лице. Ноздрите му се разшириха.
Тя бе толкова крехка и ефирна, че Робърт се запита дали не я бе наранил. Копнееше да я почувства под себе си още откакто напуснаха Нюкасъл. Не, искаше да я прониже с члена си още преди пет години, когато тя бе на седемнадесет.
— Съжалявам, момичето ми…
Очите на Джори се замъглиха, но после усмивката озари лицето й.
— Лъжливо копеле!
Младият мъж също се засмя.
— Не, не съжалявам… Тържествувам!
Тя докосна устните си до гърдите му, там, където туптеше сърцето му, и облиза капчиците пот.
Робърт я повдигна и я положи по гръб до себе си. После коленичи, възседна я, а очите му запламтяха, когато пръстите му бавно се плъзнаха по тялото, което току-що бе притежавал.
— Робърт, не отново!
