шотландците, нито англичаните са чудовища. — Разпери ръце. — А съвсем обикновени мъже. — Джок разбираше, че отдавна трябваше да отдели най-малката си дъщеря от тази старица. Джейн вече би трябвало да има съпруг и деца, които да запълват живота й.
Момичето преглътна с усилие. „Просто обикновени мъже!“ Точно от това се страхуваше. Опипа талисмана си и се сети, че през последните два дни й бяха поръчали да нарисува повече от десетина изображения за закрила. Искаха ги и мъже, и жени. Ако нямаше от какво да се страхуват, защо всички обитатели на Дъмфрис внезапно се втурнаха да търсят силата на магията?
Лудостта, обхванала Берик, най-после стихна. Мъртвите бяха погребани и Едуард Плантагенет незабавно издаде заповед да се възстановят разрушените сгради. Издигнаха още по-високи стени на укрепленията, а рова издълбаха още по-надълбоко. Лично кралят изкара първата количка.
За една седмица законите бяха подобрени, а омразният данък за вълната — отменен. Това бе сторено, за да се изкупи вината за клането, но слухът за варварските жестокости на англичаните в Берик се разпростря из цяла Шотландия и подобно на черен дим от буен пожар задави шотландците и ги изпълни с още по-силна омраза към завоевателите.
Когато крал Едуард получи пространния отказ на крал Бейлиол да препотвърди клетвата си за вярност, гневът на Плантагенет се надигна отново.
— Лъжльо! Де Уорън, ти ще се погрижиш да бъде свален от проклетия си трон и да ми бъде доведен на колене, молейки за милост! След месец искам Бейлиол да бъде хвърлен в Тауър.
Джон де Уорън, който като главнокомандващ трябваше да разгърне войската, нареди някои от пехотинците на Линкс и част от батальоните на Пърси и Бохун да останат в Берик, за да го възстановят и да контролират пристанището. На Антъни Бек, изпитан воин и епископ на Дърам, който командваше войски, свикани лично от него, беше възложено да плени крал Бейлиол. След това де Уорън поведе основната част от армията нагоре по крайбрежието към Дънбар, където бе граф Патрик, на чиято подкрепа можеше да разчита. Именно там и Едуард Плантагенет с един отряд възнамеряваше да се присъедини към войската. Докато прекосяваха хълмовете на Ламермур, воините му разчистваха пътя на англичаните към столицата Единбург.
Робърт Брус започна да събира военна сила от целия Нортъмбърланд. Ирландски и уелски войници, както и върволици от каруци с продоволствия, пристигаха всеки ден в Карлайл и към края на седмицата Брус бе готов за поход в Шотландия, за да си възвърне това, което бе негово.
Когато узна за жестокото клане в Берик, той бе сигурен, че Комин, който командваше шотландската армия, няма да закъснее да си отмъсти. Но бе искрено изненадан, когато научи, че най-заклетият му враг избягва англичаните на изток, а руши и разграбва на запад. Силите на Комин вършеха същите жестокости и сееха смърт и разруха, както бе сторил Едуард в Берик, Той насъскваше шотландските воини, щом прекосят границата, да опустошават всичко — първо събориха до основи манастира в Хекам, после прегазиха Редсдейл и заобикалящите го долини и приближиха крайната си цел — Карлайл Касъл, Всеки град и всяко село по пътя им бяха оплячкосани и подпалени; мъжете, жените и децата — избити; добитъкът — отведен, а църквите — сринати.
Робърт Брус чакаше зад дебелите стени на Карлайл, готов и изпълнен с желание да се разправи веднъж завинаги със заклетия си враг.
Комин бе избрал три хиляди най-добри и опитни воини. Шотландците смятаха, че ще изненадат противника, но се оказа, че изненаданите са самите те.
Тъй като почти не съществуваше вероятност замъкът да бъде нападнат, Робърт Брус повери защитата му на един от братята си, а самият той заедно с другите си братя нападна от север, юг, изток и запад. Врагът се опита да се измъкне, но високите каменни стени го държаха в капан. Настана невиждана сеч. Преди залез слънце почти хиляда шотландци лежаха мъртви по улиците на Карлайл.
Комин и шепа от командирите му успяха да избягат през портите на града и се присъединиха към останалите две хиляди войници, които ги чакаха пред стените. Той заповяда на всички да останат и да се бият докрай, но вождовете на клановете не бяха склонни да жертват хората си. И когато армията на Брус се изсипа извън крепостните стени, опиянена от победата и готова да помете всичко живо, изпречило се на пътя й, леърдите напуснаха бойното поле, втурвайки се към шотландската граница.
Още преди мръкване Робърт Брус стана победител. Армията му се върна зад стените на Карлайл, за да помогне на гражданите в гасенето на пожарите. Вечерта образът на Марджори де Уорън изплува в съзнанието на Робърт Брус. Уигтън не бе безопасно място.
След като настани Джори и Алис в Карлайл Касъл, Робърт се зае да громи шотландските нашественици из английските долини и да ги гони зад границата. Под знамената му се стече толкова много народ, че скоро той си възвърна властта над изгубените земи.
Тогава изпрати брат си Найджъл да разузнае къде се намира главната квартира на английската войска и да занесе доста дръзкото съобщение, че кланът Брус е завладял Анандейл, Дъмфрис, Голуей и Карик.
Линкс де Уорън начело на нощния патрул обикаляше големия английски лагер, изпълнен със задоволство от бдителността на уелските си стрелци, които виждаха и чуваха в мрака много по-добре от англичаните. Линкс бе убеден, че това е дарба, а не само резултат от специално обучение. Той смяташе, че уелсците притежават шесто чувство, което ги предупреждава за надвисналата опасност. Когато чу писъка на нощна сова, мигом разбра, че някой се опитва да се промъкне в лагера. Не след дълго залови Найджъл Брус.
С острие, притиснато до гърлото и бясно биещо в гърдите сърце, Найджъл извика:
— Брус! Брус!
Линкс отпусна ножа, но продължи да извива ръката на мъжа назад, докато не го разгледа добре. Познаха се едновременно и задушаващата хватка бе заменена от братска прегръдка.
Влязоха в палатката на Джон де Уорън и Найджъл Брус разказа какво се бе случило в Карлайл. Той ги увери, че Марджори и Алисия са в безопасност, че войската на Брус е извоювала пълна победа над половината от армията на шотландците и вече е по петите на другата половина, която заедно с Комин бяга обратно.
Съгледвачите на де Уорън го бяха осведомили, че един отряд от шотландски бойци е завладял замъка на граф Патрик в Дънбар, а от разказа на Найджъл Брус стана ясно накъде точно се е насочил Комин. Двете шотландски войски щяха да се съединят и да образуват значителна военна сила.
Джон де Уорън помоли Найджъл Брус да му начертае подробна карта на шотландската територия от границата до залива на Форт и през следващите няколко часа внимателно я изучава. До разсъмване де Уорън имаше план, но знаеше, че успехът зависи от пълното сътрудничество между Робърт Брус и армията, която в момента командваше.
— Моят брат поставя на първо място нашите интереси — поклати глава Найджъл. — Оставих го на сигурно място в нашата крепост в Локмабън, разположена в самото начало на долината Анандейл. Когато местните жители видяха знамената на Брус, се присъединиха към нас; никой не ни се противопостави. Робърт се завърна там, където принадлежи и сега владее целите западни територии. И цял табун диви коне не може да го извлече от собствените му земи.
Линкс усети дългия и замислен поглед, който му хвърли чичо му. Нямаше смисъл да спори с него, тъй като знаеше, че е прав. Говореше се, че кланът Брус е подписал договори за съюз с повечето от графовете в южна Шотландия, така че победата на англичаните зависеше от помощта на Робърт Брус. Битките можеха да продължат с години, отново и отново завладявайки и губейки едни и същи земи. Необходима бе една решителна битка, която да наклони везните на една страна и в цяла Шотландия да се разбере, че Бейлиол завинаги е свален от трона.
