— Джори, преди малко ние само се чифтосахме. Сега искам да те любя.
Костите й омекнаха.
Любовниците изглеждаха като пълни противоположности — единият толкова силен, а другият толкова крехък и нежен, единият огромен, а другият дребен, той тъмен и мургав, а тя неземно руса. Но и по чувственост, и по темперамент си подхождаха напълно.
Този път Брус я люби бавно, сякаш разполагаха с всичкото време на света. Сливането им бе съвършено и пълно, но в мига, в който страстта им бе задоволена, той скочи от леглото и започна да се облича.
— Вземи ме със себе си в Карлайл — прошепна Джори.
— Не ме изкушавай.
— Изкушението е в кръвта ти. — За един кратък миг си помисли, че ще я вземе, но после разбра. — Ти няма да останеш в Карлайл, нали, Робърт? — замислено попита младата жена.
Вдигна я от леглото и я привлече към мощните си гърди.
— Много скоро ще съборя краля от трона му и ще си върна всички замъци, а след това и Анандейл.
Решителността и амбицията на Робърт Брус бяха толкова силни, че Джори потръпна от благоговение.
— А накрая и Шотландия, нали?
Тъмните му блестящи очи се взряха в лицето й.
— Ти виждаш в сърцето ми и отгатваш и най-съкровените ми тайни. — Целуна я набързо, завъртя я и я плесна леко по дупето. — Трябва да съм оглупял напълно, за да допускам една жена толкова близо до себе си. Побързай! Облечи се!
Една седмица по-късно Джори вече не можеше да стои затворена зад стените на замъка. По хълмовете и из долините блееха агънца, тревата бе избуяла, а цветята цъфтяха под топлия дъх на ранната пролет. Реши да излезе да поязди. Вдигна полите си и отиде да потърси Алисия, смятайки, че любовницата на брат й не по-малко от нея е зажадняла за развлечения.
Алисия си бе избрала красивите стаи, разположени в предното крило с изглед към планината Къмбриан. Грандиозният Скидо, чиито връх се губеше в облаците, изглеждаше толкова близо, сякаш можеше да го докоснеш. Марджори почука леко на вратата и зачака. Никой не отговори и тя предположи, че Алисия е слязла долу. Тогава дочу слаб стон.
Приближи и тихо я извика. Отново чу задавено стенание. Бързо завъртя дръжката. Обикновено намираше Алис Болтън за досадна и отегчителна, но сега, като видя младата жена свита на две от болка, мигом се изпълни със състрадание и загриженост.
— О, скъпа, какво има?
— Нищо. Остави ме сама!
— Нищо? Но ти агонизираш! Да не би да си се отровила? — Джори взе чашата с някаква течност на дъното и я помириса.
— Престани да ме следиш! — извика Алис, притиснала с две ръце корема си като жена, която всеки миг ще роди.
Тогава Джори забеляза, че полите й са подгизнали от кръв.
— Мили Боже, но ти имаш кръвоизлив! Нека ти помогна.
Алис избухна в сълзи.
— Не казвай на Линкс! Моля те, не му казвай!
Когато смисълът достигна до съзнанието й, очите на Марджори де Уорън се разшириха. Алис Болтън абортираше! Тъмнокафявата течност в чашата беше отвара от див джоджен. Жените го варяха, когато искаха да се отърват от нежелана бременност.
Джори се спусна към леглото, издърпа чаршафа и го накъса на широки ивици.
— Трябва да спрем кървенето! — Сърцето й бясно биеше и ударите му отекваха в ушите й. Мили Боже, нима тази жена не разбираше, че може да умре!
— Ще спре — увери я Алисия през зъби. — Болката е ужасна, но от дивия джоджен няма да повръщам, нито ще получа разстройство.
— Нима си го правила и преди? — смаяно попита Джори. Бе искрено потресена от постъпката на Алис, ала в същото време изпита огромно облекчение — значи брат й бе напълно способен да създаде потомство! Колко егоистично постъпваше Алис като отказваше да задоволи най-съкровеното желание на Линкс! Та той толкова отчаяно копнееше за дете!
— Ела, позволи ми да ти помогна и да те сложа да си легнеш. — Нима тази жена не разбираше, че Линкс щеше да се ожени за нея в мига, в който разбере, че тя носи неговото дете? Джори отвори уста, за да й го каже, но в последната минута размисли. Не, Алис Болтън не бе достатъчно добра за брат й.
— Джори, моля те, закълни се, че няма да ме предадеш! Това наказание ми е достатъчно!
Марджори бе отвратена, но я съжали.
— Няма да те предам, Алисия, но те съветвам сама да си признаеш всичко.
Глава 5
Всички войници на Комин бяха изтикани на север в столицата на Шотландия Скун. Джон Комин, управителят на Шотландия, бързаше да събере силите си. Той поддържаше родственика си крал Бейлиол единствено защото мечтаеше някой ден да седне на трона. Сега, начело на армията, която бе свикал, Комин прекоси Анандейл на път за Англия.
Джок Лесли, управителят на Дъмфрис, се разгневи много, когато хората на Комин минаха през замъка и взеха добитъка и фуража. Джок, синовете му и околните васали се събраха във вътрешния двор на Дъмфрис, за да оценят загубите.
— Дъмфрис принадлежи на короната и когато крал Александър седеше на трона на Шотландия, а родът Брус управляваше Анандейл, на нас ни плащаха за службата. Откакто кланът на Комин завладя Дъмфрис, получаваме мизерно възнаграждение. Досега поне притежавахме най-големите стада говеда и овце и никога не сме си лягали гладни — възмутено заяви Джок. — Проклети да са тези Комин!
— Я всички вие се засрамете! — сгълча ги Магота. — Те отиват да се бият с англичаните. Не могат да го правят с гладни стомаси.
— За Бога, жено, та само преди седмица Комин бе на страната на англичаните. Сега отново се изметна. Моля се на Бог да помогне на Брус да победи Комин и да си възвърне Анандейл и замъците. Ще получим отплата за вярната си служба само когато той завладее западните територии.
— Всички от рода Брус са ветропоказатели и много лесно сменят съюзниците си — тросна се Магота. — Това е от нормандската им кръв.
Джок сви устни. Знаеше, че тя се опитва да го ядоса; според Магота никой келт не можеше да сгреши, за разлика от нормандците, които никога не постъпваха правилно.
— В ковачницата войниците разправяха, че графовете на Ангъс и Дънбар са отказали да изпратят попълнения за армията — обади се Алекс Лесли.
— Уверявам ви, че те не са единствените. Всички кланове в тази част на Шотландия предпочитат Брус пред Комин.
— Граф Патрик от Дънбар винаги е бил близък с Брус. Кръвта на всички кланове от непланинската част на Шотландия се е смесила с мръсна английска кръв. Срамота е, че нашето семейство не остана в планините. Плюя аз и на Брус, и на англичаните! — изруга Магота.
— По-добре ще е да свикнем с тях. — Кийт загрижено погледна баба си. — Те ще дойдат по-скоро, отколкото си мислим.
— Ха! Ако дойдат в Дъмфрис, за да ни тъпчат, ще отровим копелетата! Двете с Джейн разбираме от билки и както можем да лекуваме, така можем и да убиваме!
— Не! — извика Джейн. — Никога няма да използвам дадения ми от Бога дар, за да правя зло!
Джок се взря в разширените от страх и мъка очи на дъщеря си.
— Ела тук, дете. Няма от какво да се страхуваш. Аз съм наполовина нормандец и знам, че нито
