— Добре — съгласи се Линкс. — Ще се върна заедно с Найджъл и ще убедя Брус да ни сътрудничи при едно условие. — Зелените му очи бяха застрашително сериозни, когато ги впи в чичо си. — Искам твоята дума, не тази на Едуард Плантагенет, че земите на Робърт Брус ще му бъдат върнати и че всичко, което бе присвоено от Комин ще му бъде незабавно възстановено без никакви въпроси и недомлъвки.
На следващия ден след като пристигна в Локмабън, Линкс излезе на езда заедно с приятеля си Робърт Брус. Двамата прекосиха Анандейл и посетиха всеки един от замъците на Брус от Карлейвърок до Локрайън. Колкото по-високо се изкачваха, толкова по-грандиозна и величествена ставаше гледката край тях.
— Кой е бил първоначалният владетел на тези земи? — попита Линкс.
— Моят далечен предшественик Адам8 де Брус, който дошъл тук заедно със Завоевателя9, който му е предоставил господството над Анандейл заедно с двеста хиляди акра земи в западната част между Англия и Шотландия.
— Нормандската алчност за земи все още кипи в кръвта ни — отбеляза Линкс. — Всички ние сме завоеватели.
Робърт се засмя.
— Аз съм нормандец, но имам и от келтската кръв на майка ми. Нима е чудно тогава, че изгарям от желание да властвам?
Двамата яздеха по улиците на процъфтяващия Дъмфрис, минаха край францисканския манастир и великолепния каменен мост, чиито девет извити колони се губеха във водите на река Нит. Линкс не можа да потисне завистта си.
— Не те виня, че никога не си искал да се махнеш оттук. Анандейл е най-красивото място, което някога съм виждал. Не ме разбирай погрешно — Есекс и Съри са живописни и цивилизовани области, там са най- плодородните земи в Англия, но тук витае някаква особена магия, която омайва сърцето и душата. Може ли да хвърлим един поглед на замъка?
Робърт се засмя.
— Не е мой. Принадлежи на короната. Хрумна ми една идея! След като победим Комин, помоли краля да те направи комендант на крепостта. Ще бъдем съседи.
Погледите им се срещнаха.
— Означава ли това, че ще се биеш на наша страна? — Линкс почти бе изгубил надежда. Гласът му прегракна от приказки, опитвайки се да убеди Робърт Брус да подкрепи крал Едуард, но досега приятелят му от детинство не бе дал никакъв знак, че е съгласен. Линкс бе изтъкнал и това, че Робърт трябва да изчака Едуард официално да го възстанови като господар на земите и замъците, преди да ги обяви за свои. Английският монарх не понасяше високомерието и дързостта. Но Линкс бе останал с впечатлението, че Робърт Брус не се трогва от избухванията на краля. А сега изведнъж Робърт се предаде. Линкс се съмняваше, че е само от приятелски чувства. Може би бе предизвикателство. Докато яздеше редом с него под лъчите на априлското слънце, той нямаше ни най-малка представа колко много зелените му очи напомнят на Робърт за Джори.
— Това е Брус! — Новината мълниеносно се разпръсна из града и преди Робърт и Линкс да пристигнат в замъка, всички негови обитатели вече знаеха, че е пристигнал графът на Карик и господарят на Анандейл. През последните три години Дъмфрис бе служил на рода Комин и сега всички, с изключение на управителя, бяха неспокойни какво е наумил Брус.
Джок Лесли излезе пред портите, за да посрещне могъщия граф и да му предложи освежителни напитки и всичко, от което се нуждае.
— Спомням си те — рече Брус, доволен от това, което завари в Дъмфрис. — Откога си управител тук?
— Повече от двадесет години, милорд.
Робърт представи Линкс де Уорън, който засипа Джок с въпроси.
— Разбрах, че стадата тук означават богатство. Колко големи са вашите стада?
— Дъмфрис има хиляда овце, милорд. С полученото от продажбата на вълната им щяхме да изкараме зимата. За нещастие армията на Комин отведе животните, преди да дойде време за стригане.
Линкс видя потъмнялото от гняв лице на Брус.
— Дъмфрис разполага ли със собствена ковачница?
— Да, милорд, също и с мелница и пивоварна. — Джок Лесли се чувстваше едновременно поласкан и горд да отговаря на въпросите на високопоставените гости. Сърцето му се изпълни с искрено задоволство, докато получаваше похвалите за управлението си. — За нас ще бъде голяма чест, ако останете за вечеря, милорди.
Робърт Брус погледна питащо към Линкс, който енергично кимна в знак на съгласие.
— Благодаря за поканата, за нас ще бъде удоволствие да вечеряме в Дъмфрис.
Сестрите й пристигнаха в къщата. Джейн никога не ги бе виждала толкова развълнувани.
— Ела, ела бързо! Това е самият Брус! Той се слави като най-красивият мъж в цяла Шотландия — извика Мери.
— И най-силният — добави Кейти. — Жените припадат само като го зърнат.
Джейн забеляза, че Магота е възмутена, но и изпълнена с любопитство.
— Хайде да отидем да видим как изглежда този зъл дявол — побутна тя баба си.
Присъединиха се към насъбралата се във вътрешния двор тълпа. Всички се бутаха и блъскаха, нетърпеливи да зърнат двамата могъщи лордове, които бяха пристигнали в Дъмфрис Касъл. Единият от мъжете бе светлокос, а другият — тъмен. За никого не бе трудно да познае кой е Робърт Брус.
— А този с него? Прилича ми на нормандец — подозрително отбеляза Магота.
— Разправят, че е англичанин и приятел на Брус — обади се една жена от тълпата.
Джейн Лесли почувства как в гърдите й се надига гняв. Как се осмеляваше Брус да доведе един англо- саксонец в Дъмфрис? Но тогава го видя и погледът й се прикова върху великолепния мъж с буйната светлокестенява коса и искрящи зелени очи. От устните й се изтръгна смаяно възклицание. Та това беше нейният рис!
Пръстите и се сключиха около талисмана на шията й. Усети силните и бързи удари на сърцето си. Примигна бързо, убедена, че образът не може да бъде истински, ала не успя да го прогони. Възбудените гласове на сестрите й и шумната глъчка наоколо сякаш се стопиха — тя чуваше единствено бесния си пулс. Не виждаше нищо освен силния мъж, чиято златистокафява грива му придаваше толкова голяма прилика с риса.
За един миг й се стори, че зелените очи поглеждат право в нейните и като че ли проникват до самата й душа. Осъзна, че познава този мъж; вече го бе виждала. Припомни си съня си.
Споменът отне дъха й. Виждаше как рисът се превръща в мъж и сега същият този мъж стоеше пред нея от плът и кръв. Страните й пламнаха, когато си припомни как се прокрадваше с безшумните стъпки на див звяр и как, преди да успее да извика или да побегне, я бе сграбчил със силните си ръце. Но той бе враг. Нормандец, простиращ дяволската си сила над нея и над всички тях!
— Магота, ние не го искаме тук — настойчиво прошепна Джейн. — Трябва да се отървем от него!
В този миг Джок Лесли въведе гостите в замъка и Джейн и Магота разбраха, че ги е поканил на вечеря.
— Ще отидем в кухнята — реши баба й. — И все някак ще се отървем от тях.
Готвачите вече се суетяха — разбъркваха котела със супата, опитваха крехкостта на еленското, задушаваха зеленчуци.
— Аз ще приготвя соса — заяви Магота тъкмо когато влизаше Джок Лесли.
