Той я погледна и я избута настрани.
— Излез веднага оттук, жено! Днес няма да търпя злобните ти номера. Да не би да искаш да ни посрамиш?
Възмутените протести на тъща му, че е невинна и не замисля нищо лошо, не го трогнаха. Джок знаеше колко дълбока е омразата й към всеки чужденец.
— Андрю! — повика той сина си, който се обучаваше за главен управител на замъка. — Отговаряш за кухнята! Не искам изобщо кракът на Магота да стъпва тук!
След като баба й излезе, Джейн се сви в един ъгъл и търпеливо зачака. В нея се преплитаха страх и омраза, но в едно бе напълно сигурна — нормандецът бе по-опасният от двамата новодошли.
Един от готвачите изсипа супата в голям супник и я подправи със сметана и вино. Джейн пристъпи напред.
— Андрю, може ли да сервирам? — мило попита девойката.
Брат й се усмихна.
— Много добре, Джейн, но не се разтакавай, че изстива много бързо.
Когато Джейн влезе в голямата зала, сърцето й се качи в гърлото. Колкото повече приближаваше към почетните гости, толкова повече омекваха краката й. Учудваше се на собствената си безразсъдност. Дали наистина ще се осмели? Когато вдигна черпака, за да сервира на Робърт Брус, усети, че цялата трепери. Самообладанието я напускаше, но тя прехапа устни и сипа, без да разлее нито капка. Стрелна крадешком с поглед мъжа със светлокестенявата коса, който бе седнал до Брус. Потрепна, когато си припомни какви неща правеха в съня й порочните му устни. Видя как погледът му се плъзга от гърдите към косите й. Видя и одобрението, и желанието, което пробягна по лицето му. Пое дълбоко дъх. Когато чувствените му устни се извиха в подканваща усмивка, решителността й се възвърна. Бързо наклони супника и гъстата течност се изля право в скута на мъжа.
Линкс де Уорън скочи. Кожената му туника го спаси от жестоко изгаряне. Ръката му светкавично се стрелна и се сключи около китката на момичето, преди то да успее да избяга. Очите му замятаха гневни мълнии.
— Коя, по дяволите, си ти?
— Келтка! — предизвикателно вирна глава тя.
— По-скоро дива котка, която се нуждае от опитомяване.
— Заклет враг на всички проклети англичани!
Джок Лесли, който тъкмо внасяше голяма кана с най-хубавото вино от избите на Дъмфрис, се спусна напред, опитвайки се да замаже грубостта на дъщеря си.
— Кое е това момиче? — сърдито попита де Уорън.
— Твърде непохватна слугиня, милорд.
— Никак не е непохватна. Не беше случайно! — Де Уорън присви очи и пусна китката й. Съзираше желанието й да се хвърли върху него и да му издере очите, но знаеше, че няма да посмее. — Иска ми се да те науча на добро държание — рече той с нисък и леко дрезгав глас. Джейн ясно разбра, че му се иска да я научи и на други неща.
— Напусни веднага залата! — заповяда Джок. — Ще бъде наказана, милорд.
Щом червенокосото момиче излезе, Робърт Брус изрече:
— Позволи ми да ти поднеса извиненията си за поведението на всички келти. Понякога страстните им натури взимат връх над разума.
Линкс де Уорън не можа да се сдържи и избухна в смях. Нямаше нищо против собствената му страстна натура да вземе връх над тази девица с пламтящи като огън коси.
— Не я наказвай, Джок Лесли. Знам, че тук в Шотландия омразата към англичаните е дълбоко вкоренена, а това момиче просто е много буйно и непокорно.
С властен жест Джок повика чернокосата Кейти.
— Моята дъщеря лично ще ви сервира останалата част от вечерята, милорди. Давам ви думата си, че нищо повече няма да помрачи гостуването ви.
Джейн хукна към конюшнята, сякаш дяволът я гонеше по петите. Видя, че брат й Кийт бе отвел конете на гостите в най-хубавите клетки и им бе сипал по една торба с овес. Приближи към красивите жребци и тихо им заговори. Макар че мразеше собствениците им, те бяха най-прекрасните животни, които някога бе виждала.
После се изкуши да отвори и провери торбите, привързани към седлата. Може би ще узнае кой е смущаващият мъж с Робърт Брус. Може би ще разбере защо е дошъл и какво търси в замъка.
Огледа първо съдържанието на товара, привързан към седлото на сивия жребец и реши, че конят принадлежи на Брус. Там намери манерка с вода, овесени питки и сгъната шотландска пола. Подреди всичко и приближи към следващата клетка. Разтри лъскавия черен врат на животното, мърморейки гальовни думи. После развърза торбите и погледна нетърпеливо вътре.
Ала съдържанието им я разочарова. Всичко, което намери, бяха няколко ябълки, чифт ръкавици за езда, каквито носеха рицарите, и един пергамент, който й заприлича на карта на Анандейл. Тъй като не можеше да чете, Джейн я сгъна и сложи всичко обратно, с изключение на една ябълка, която поднесе на жребеца и нежно го потупа.
— Какво, по дяволите, правиш на коня ми?
Опита се да избяга, но той бързо я настигна и мазолестата му длан сграбчи здраво китката й.
— Пази се, нормандецо! Аз съм вещица с опасна сила и мога да поразя всеки враг на Шотландия!
— Твоите суеверни бръщолевеници никак не ме интересуват! Това, което искам да знам, е с какво хранеше коня ми?
Джейн забрави за страха и се изпълни с негодувание.
— Никога не бих сторила зло на животно! Дадох му една ябълка. Пусни ме! Причиняваш ми болка!
— Би трябвало да те метна върху коляното си и да ти дам да разбереш, малко зверче такова!
— Охо, какво става тук? Да не би да прекъсвам прелюдията към едно хубаво търкаляне в сеното? — с усмивка попита Робърт Брус.
— Много смешно — сухо отвърна Линкс и пусна момичето. — Как е възможно една жена да предизвика подобен хаос за толкова кратко време?
— Нали знаеш какво казват за червенокосите? — смигна му Робърт. — Избягвай ги като чумата!
Джейн все още трепереше, докато наблюдаваше как двамата се мятат на конете си и препускат навън. Обзе я огромно облекчение, че англо-нормандецът си отива. Ала така както чувстваше, че това не е първата им среща, така усещаше, че не е и последната. Рисът щеше да се върне. Това бе неизбежно.
Глава 6
Планът на Джон де Уорън се оказа блестящ. Когато уморената вече шотландска армия наближи предните склонове на ламермурските хълмове, английските сили се стовариха върху нея. Шотландците се опитаха да се изтеглят, но попаднаха право на Брус. Така се оказаха в капан.
В ожесточената битка край Спотсмур шотландците претърпяха невиждано поражение. В края на деня бе пленен не само Комин, но и сто и тридесет влиятелни шотландски рицари, между които графовете на Монтийт, Атол и Рос. На следващия ден Дънбар Касъл се предаде.
Вечерта след победата както обикновено бе посветена на шумен пир и разюздан гуляй. Стените на замъка се огласяха от смеха на воините, търкалянето на бъчонките с бира и буретата с малцово уиски10, които изнесоха от дълбоките изби, сега пълни с пленници. Линкс де Уорън се оттегли в палатката си. Чувстваше се уморен и изтощен. Нямаше я радостта, която обикновено съпътстваше победата.
„Какво, по дяволите, ми става?“ — питаше се младият мъж. Думите на Алисия изплуваха в съзнанието му: „Войната е твоят живот.“ Бе го казала сухо и студено. Опита се да си представи бъдещето си. Тъй като Шотландия се предаде, следващото военно предизвикателство бе Франция.
Внезапно осъзна, че това не му е достатъчно. Искаше повече. Жадуваше за още. Не бе сигурен какво, но знаеше, че няма да го намери из бойните полета на Франция. Затвори очи, но картините на зверствата по улиците на Берик с ужасяваща яснота изплуваха в съзнанието му. Толкова деца бяха лишени от дом и
