към дървото, където бе кацнал соколът му, и вдигна повелително ръце.
— Ела при мен, соколе!
Малката граблива птица се стрелна от върха на дървото и кацна върху китката й. Джейн погали с пръст светлосивата му перушина и му заговори, сякаш бе домашен любимец, а не хищник.
— Видяхте ли?
Линкс де Уорън се протегна и взе птицата от ръката й.
— По-добре да се научиш да обуздаваш себе си, девойко, защото сега аз съм господар тук — посъветва я той, докато се взираше в очите й. После се метна на коня си и се отдалечи, без да погледне назад.
Глава 7
— Лорд де Уорън, това е синът ми Андрю, който се обучава за главен управител на Дъмфрис.
Линкс забеляза приликата между бащата и сина и покани Андрю да се присъедини към тях.
— Сигурен съм, че едва ли ще желаете да ви се пречкам из краката. Освен това в кухнята цари истинска бъркотия. В замъка няма достатъчно готвачки и прислужници. Ще трябва да отида и да въдворя ред.
— Използвай моите уелсци. Сред тях има неколцина много добри готвачи — посъветва го Линкс.
Джок Лесли заведе де Уорън в ковачницата и го представи на ковачите.
— Това са синовете ми Джеймс и Алекс.
Линкс изгледа учудено Джок, но не каза нищо. Остана доволен от просторното помещение.
— Няма да ги оставя без работа. Много от конете се нуждаят от подковаване, а и оръжията и доспехите трябва да се поправят. Разбира се, аз също разполагам с оръжейници, така че ще трябва да работите заедно. Ако има някакви проблеми, ще се обърнете към мен.
После Джок заведе Линкс да огледа складовете. По пътя им пърхаха кокошки и пилета.
— Има ли гъски в замъка?
— Много малко, милорд.
— Отбележи си да купим. Моите стрелци предпочитат перата на сивите английски гъски.
Изведнъж Линкс видя голям рояк деца. Той винаги забелязваше децата. Малчуганите бяха здрави, с яки крака и зачервени бузи. Джок им поговори, разроши буйната косица на едно малко момиченце и плесна леко зад ухото един немирник. Линкс остана изненадан, когато чу, че децата се обръщат към Джок с „дядо“, макар че не изглеждаше нито стар, нито посивял.
Когато влязоха в складовите помещения, Дейвид Лесли без колебание изложи затрудненията си.
— Хората на Комин ми взеха почти всичко. Безмозъчните свине обраха и зърното, за да хранят конете си.
Линкс кимна и огледа — повечето лавици бяха празни, почти нямаше хранителни запаси.
— Купи каквото е нужно. И овес за конете. Разбира се, и сухи храни, грах, леща, ечемик — нищо не бива да липсва.
— Нямам силери — прямо отвърна Дейвид.
— Ами тогава купи… о, това означава пари, разбира се! — засмя се Линкс и унило погледна към Джок. — Ти не ми каза, че няма пари.
— Ковчежето е празно, милорд — тихо отвърна управителят.
— Не бъди толкова тъжен и отчаян, човече, това лесно ще се поправи. Ще купим всичко, от което се нуждаем в момента. Ще трябва да възстановим и добитъка на Дъмфрис.
И двамата Лесли изглеждаха облекчени.
— Ще купим нови стада. Знам, че овцете означават богатство в долините. Трябва да поговоря с главния пастир и главния говедар.
— Довечера ще им кажа. Синовете ми Бен и Сим са главни пастири, а главните говедари са женени за дъщерите ми.
Линкс смаяно изгледа Джок.
— За Бога, човече, колко дъщери и синове имаш?
— Само десет, милорд.
— Само? — Линкс едва не се задави. — За човек, който няма нито едно дете, това е удивителна плодовитост! — Веждите му се вдигнаха нагоре. Внезапно му хрумна друга мисъл. — Децата те наричаха „дядо“? Да не би ти наистина да си им такъв!
Джок щастливо кимна.
— Имам тридесет внуци. Не, излъгах, вече са тридесет и един. Миналата нощ жената на сина ми Бен му роди още едно дете.
Линкс се втренчи с благоговение в него. Не беше за вярване.
— Завиждам ти, Джок Лесли.
Докато крачеха към пивоварната, управителят се обърна към Линкс:
— Мога ли да проявя дързостта и да ви предложа да сключите временен брак, щом толкова силно желаете да станете баща?
— Какво означава временен брак?
Джок се замисли за миг как да го обясни така, че този нормандски лорд да го разбере.
— Временният брак разделя почтените жени от курвите. Тук, в долините, това обикновено е подготовка за истински брак. Обикновено продължителността на временния е една година и един ден. В края на този срок двойката решава дали да се ожени, или да се раздели. Но ако от този съюз се роди дете, то е законно, независимо че никога може да не бъде сключен истински брак.
— Обичаят облагодетелства жените и децата — замислено рече Линкс.
— Да, милорд. Тук не се гледа с добро око на копелетата.
Линкс де Уорън се запита дали Джок Лесли не му отправя предупреждение.
— Аз съм дал съвсем ясна заповед на хората си — нито една жена от Дъмфрис няма да бъде насилвана да сподели ласките с някой от тях.
Късно следобед управителят вече бе показал на Линкс де Уорън всяка стая в замъка. От сутринта двамата не бяха спрели да разговарят и да споделят плановете си. Вътре в крепостта за Линкс бе доста трудно да измисли някакво предложение за подобрение. Отводните канали бяха почистени, подовете излъскани до блясък, огнищата не пушеха и дори кучетата бяха прибрани в определени за това оградени места.
Мебелировката в Дъмфрис беше почти разкошна. В повечето от стаите каменните стени бяха покрити с гоблени, които предпазваха от студа. В спалните на горния етаж имаше дебели килими, широки легла с тежки завеси, тъкани вълнени одеяла и чисти ленени чаршафи. Всяка бе снабдена и с голям гардероб, а в някои имаше дори и огнища.
Замъкът, построен в истински нормандски стил, бе заобиколен от всяка страна с квадратна кула.
— Това е Господарската кула. — Джок поведе Линкс по каменните стълби. На първия етаж бяха разположени две стаи, съединени със свод. — Тези стаи винаги са се обитавали от началника на гарнизона в Дъмфрис.
Линкс забеляза, че всеки стол имаше възглавничка, а пейките бяха тапицирани. Мебелите бяха изработени от черен дъб, полиран с восък. Върху масичката за игри беше разтворен шах, по стените висяха музикални инструменти и сребърни огледала. Линкс дочу над главата си гласовете на оръженосците си, придружени от женски смях и се качи на втория етаж. Там също имаше две стаи, свързани със свод.
Забеляза, че вече бяха подредили леглото му и донесли багажа му. Сега бяха заети с окачването на дрехите в гардероба. Но това, което привлече вниманието му, бе жената, която постилаше чисти чаршафи върху леглото. Беше хубавка женичка, тъмна, с пълни устни и добре заоблени бедра. Извивката на корема й подсказваше, че е бременна.
— Дали трябва да върши тази работа? — попита Линкс, загрижен за състоянието й.
Джок се засмя.
— Това е дъщеря ми Мери. Не се тревожете, милорд, това ще бъде шестото й дете.
