Жената се поклони и му хвърли дързък поглед.
— Добре дошли в Дъмфрис, лорд де Уорън.
— Благодаря ти, Мери — отвърна Линкс, потискайки болезнения копнеж за дете, който отново го бе обзел.
— Тук е влажно и ще трябва да запалите огън. Мери, покажи на оръженосците къде има дърва — нареди Джок.
Линкс остана загледан след плодовитата млада жена.
— Имаш ли и неомъжени дъщери, Джок Лесли?
Джок се засмя.
— Имам само едно момиче, което още не е сгодено. Ако проявявате интерес, по-добре побързайте, милорд.
Джейн знаеше, че рисът ще се върне в Дъмфрис, така както знаеше, че отново ще има пролет. Спомни си името му.
— Лорд де Уорън? — прошепна и усети как сърцето й потръпва от вълнение и безпокойство. Чувствата й бяха толкова объркани, добре че успя да прикрие страха и благоговението, които изпитваше към него.
Вдигна талисмана и се взря в изображението. Буйната светлокафява грива, зелените очи, едрото и мускулесто тяло напомняха за Линкс де Уорън по някакъв тайнствен и необясним начин. Не можеше обаче да се отърси от мисълта, че този мъж е заплаха за нея.
Не се върна у дома, а се запъти към конюшнята, за да потърси брат си Кийт. Той бе единственият, който изглежда разбираше нещата, които тя усещаше и правеше, без да я намира за странна или, което бе още по-лошо, да й се присмива. Обичаше миризмата на кон, сено и кожа, примесена с острия дъх на конска тор. Но щом видя групичката непознати мъже, изведнъж се спря уплашено. Обърна се на пети и понечи да хукне. Брат й Кийт я видя.
Той пусна на земята четката, която носеше, и се втурна след нея.
— Джейн, не бягай! Ела и погледни конете — те са най-прекрасните, които някога съм виждал, особено черният жребец на лорд де Уорън. — Хвана я за ръката.
— Аз не мога… Онези мъже… — Думите заседнаха на гърлото й.
— Ела горе. Аз ще върна Талон на пръта му. — Настани сокола върху китката си и го понесе към плевника над конюшнята, където държаха клетките с ловните птици. — Това са рицари на служба при новия господар на Дъмфрис.
Закачулените хвъркати разпознаха гласовете и запищяха пронизително. Джейн погали нежно един млад сокол и той мигом се успокои.
— Аз съм го виждала — злокобно прошепна тя.
— Лорд де Уорън?
Девойката кимна.
— Виждала съм го и преди.
— Да, той беше тук — с Робърт Брус, графа на Карик.
Джейн поклати глава.
— Преди това.
Кийт разбра, че сестра му се опитва да му каже нещо и внимателно я погледна.
— Спомняш ли си онзи рис край горския вир? Е, видях го отново. — Вдигна келтския камък, висящ на кожената каишка. — Избрах риса за магически символ. Помислих си, че ако успея да слея духа си с неговия, това ще ми даде сила. Както и да е, рисът се появи в съня ми и се превърна в мъж… В лорд де Уорън.
Кийт бавно кимна.
— Това е предчувствие. Имала ли си и други видения?
— Видях го тази сутрин край вира, но не мисля, че беше видение.
— Името на лорда е Линкс.
— Какво?!
— Името му е Линкс де Уорън.
Устните и се разтвориха от изумление, примесено със страх. Та нали тъкмо така го наричаше и тя — рисът!
— Кийт, какво означава това?
— Не знам. Едно е сигурно — неговата съдба и тази на Дъмфрис са свързани по някакъв начин. Но дали е за добро, или за лошо, само времето ще покаже.
— Аз вярвам, че новият ми талисман ще ме закриля!
Кийт замислено я изгледа.
— Ти се страхуваш от него, Джейн, но аз не мисля, че той е заплаха за теб.
— Не се страхувам! — Гордо вирна глава. Ала дълбоко в себе си се боеше от английския лорд и от нещата, които я караше да изпитва.
Вечерта жените от семейство Лесли се събраха край Джудит в къщата на Бен, за да се порадват на новороденото. Въздухът бе наситен с вълнение. Оживеният разговор се въртеше все около лорд де Уорън, красивите му млади рицари и мургавите уелски стрелци. Жените не се страхуваха от пристигането на новия гарнизон. Възбудата им се дължеше на мисълта, че тези мъже бяха опасни и непобедими в битките.
— Джудит, ти пропусна най-интересното. Неговите рицари са толкова високи, че просто не можах да повярвам на очите си — разпалено заяви Кейти. — Уелските стрелци не са толкова високи, но го компенсират с мускули!
Мери важно се наду и гордо обяви:
— Днес лично застлах леглото му!
Всички мигом се извърнаха към нея.
— Леглото на господаря?
— Да. Той бе много загрижен, че работя в моето положение.
Момичетата избухнаха в смях.
— Та оправянето на едно легло не е работа!
Мери вдигна ръце и продължи:
— Беше толкова близо до мен! Ако протегнеше ръка, щеше да ме докосне.
— А направи ли го? — възбудено попита Кейти.
— Не, татко беше с него — намигна й сестра й.
Младите жени заговорнически се изкискаха.
Докато слагаше децата на Джудит да си легнат, Джейн се заслуша в разговора на сестрите си. Винаги когато се събираха, разговаряха за мъже. Тя не беше казала никому, че тази сутрин неговите силни ръце бяха докосвали тялото й по много интимен начин, докато лежеше отгоре й. Сега потръпна при спомена за грубото му мъжко излъчване. Другите жени явно бяха привлечени от англичанина, а тя изпитваше неопределено безпокойство.
Целуна децата и им изпя нежна приспивна песен. В гърдите й обаче бушуваше страст. Предчувстваше, че когато тази вечер си легне, рисът отново ще се върне в сънищата й.
Линкс де Уорън лежеше в леглото си в Господарската кула, прехвърляйки в ума си случилото се през деня. Всичко се нареждаше отлично и той знаеше, че това до голяма степен се дължи на Джок Лесли, управителя на Дъмфрис.
Единственото, от което се нуждаеше Дъмфрис, за да преуспее, бяха пари за овце и говеда, а ковчежетата на де Уорън бяха пълни. Той не смяташе, че е недалновидно да похарчи от собствените си
