— Нима наистина желаете да направите дъщеря ми лейди де Уорън? — невярващо запита Джок.
— Това би било малка цена за един син.
— Ами ако първото дете е момиче?
— Няма значение. Ще се оженя за нея, когато зачене, а не когато роди.
— Това е необикновено щедро предложение, милорд. Но вие не сте ли наследник на велико графство? — подозрително попита Джок.
— На графство Съри.
— Нима дъщеря ми може да стане графиня на Съри? — развълнувано промълви Лесли, очевидно поразен от тази перспектива.
— Ако ми роди дете…
— Кога искате да се сключи временният брак?
— Незабавно. Кралят всеки момент може да изпрати да ме повикат. Договорихме ли се?
— Да, лорд де Уорън.
— Сега остава само да получа съгласието и на дъщеря ти.
— Не, милорд. Аз говоря от нейно име. Това е невиждана чест за Джейн. Но, разбира се, вие ще искате да се запознаете с нея, да поговорите и да видите дали ще спечели одобрението ви.
— Джейн? — Линкс унесено повтори името. — Тя не бива да бъде насилвана.
— Насилвана? — Джок едва не се задави. — Да бъде насилвана да се омъжи за благородник и един ден да стане графиня?
Линкс се намръщи. Доколкото познаваше жените…
— Не! Не! Не! Как изобщо татко е могъл да си помисли, че ще се съглася на такова нещо?
— Не се дръж като малка глупачка, Джейн. Съвсем ясно чу, че става дума за временен брак — изтъкна Кейти.
— Обзалагам се, че сигурно я иска един от онези двама уелсци, или пък някой от оръженосците на господаря — развълнувано забъбри Мери. И двете сестри не бяха на себе си.
Образът на Тафи изплува в съзнанието на Джейн и тя си припомни как младежът се изчервяваше, докато разговаряше с нея.
— О, Господи, надявам се и се моля да не е той. Магота ми обеща, че никога няма да се омъжа — нещастно простена Джейн.
— Това няма нищо общо с Магота. Всичко зависи от татко — увери я Мери. — Двамата се скараха жестоко. Магота изгуби спора. Татко беше побеснял, задето е отказала да се погрижи за ранения рицар. Заяви й без заобикалки, че сега лорд де Уорън е господар на Дъмфрис и неговата дума е закон.
Джейн отчаяно закърши ръце.
— О, може би богинята Бригантия ще се смили над мен и ще ме защити! Ами ако е сър Джайлс? Аз се погрижих за раната му и прогоних болката. Навярно това е някакъв вид благодарност, може би си мисли, че така ще ми се отплати.
— Но сър Джайлс е рицар — възрази Кейти. — Той със сигурност не би си взел жена с нисък произход.
Джейн прехапа устни.
— Разбира се, колко съм глупава.
— И все пак може да го е омагьосала. Джейн притежава доста странни сили — настоя Мери, неспособна да прикрие завистта в гласа си.
Бебето на Джудит спеше на гърдите й. Тя го сложи в люлката и се присъедини към сестрите си.
— Такава възможност ни се предоставя един път в живота, Джейн. Ние всички се безпокоихме, че досега нито един мъж не ти е направил предложение.
— Аз не искам мъж!
— Но сега не става дума за това, което ти искаш, а за това, което иска лорд де Уорън. Ако някой от неговите рицари сключи временен брак с теб, ще те наричат лейди Джейн — изтъкна Джудит.
Кейти и Мери си размениха тревожни погледи.
— Може би, когато господарят я види, ще размисли — с надежда рече Мери. Сега се проклинаше, че бе настоява ла пред баща си час по-скоро да намери съпруг за малката й сестра.
— Когато изпрати да те повикат, прибери косите си в стегнати плитки — посъветва я Кейти.
— И си облечи кафявата вълнена рокля — предложи Мери.
— О, не! Ще изглежда много безлична — възрази Джудит.
Ала Кейти и Мери успяха да се наложат. По-добре безлична Джейн, отколкото лейди Джейн!
Когато Джейн се прибра у дома, баща й вече я очакваше. Лицето на Магота приличаше на буреносен облак. Тя отиде в стаята си и затръшна силно вратата зад себе си.
Джок изобщо не й обърна внимание, а повика дъщеря си край огнището.
— Днес си извършила добро дело, Джейн, като си се погрижила за раната на онзи рицар. Лорд де Уорън иска да говори с теб.
— Тази вечер?!
— Не — засмя се баща й. — Тази вечер той ще бъде твърде зает да мъмри хората си, задето в негово отсъствие са се държали толкова безотговорно. Много се ядоса.
Джейн си отдъхна. Ако господарят е толкова разгневен на рицарите си, едва ли ще изслуша благосклонно една молба за временен брак.
— Носи се слух, че лорд де Уорън иска да ме види заради предложение за временен брак — предпазливо рече тя.
— Господи! Тук слуховете пълзят по-бързо и от бълхи! Сигурно сестрите ти са подслушали разправията ми с Магота. — Джок не беше истински ядосан, а по-скоро развълнуван, затова разроши косите на Джейн. — Очертава се много добро бъдеще за нашето семейство. Подобно нещо се случва един път в живота. — Не искаше да развали изненадата. — Утре сутринта отиваш в замъка. Лорд де Уорън иска лично да ти съобщи какво сме решили.
Сърцето й се сви.
— Ти вече си сключил съглашение? Татко, аз не искам временен брак! Желая да използвам необикновените сили, с които съм надарена, за да лекувам, така както са правили древните келти!
— Приказваш също като Магота. До гуша ми дойде от глупостите, с които ти пълни главата! Ти си длъжна да се подчиняваш на мен, а не на баба си! Върви да си лягаш!
Джейн не посмя да спори. Магота сигурно се бе опълчила срещу решението му и какво бе постигнала? Трябваше да призове цялата си смелост и сама да откаже на лорд де Уорън.
След като се съблече, Джейн погледна към камъка, който лежеше между голите й гърди. Сърцето й заби по-учестено, тъй като си припомни за предстоящата среща с лорд де Уорън. Имаше някаква странна нишка, която свързваше съдбите им, а това едновременно я вълнуваше и смущаваше. Той бе най-силният мъж, когото някога бе срещала. Събуждаше необясними страстни чувства у нея. И безграничен страх.
Знаеше, че утре ще трябва да намери смелост, за да му се противопостави. Ще откаже временен брак и направо ще му заяви, че не желае никакъв мъж — нито сега, нито когато и да било! Мисълта да противопостави желанието си на неговото я накара да потрепери. Но тя щеше да каже „не“ на Линкс де Уорън и това щеше да й достави искрена радост!
Обаче рано на следващата сутрин голяма част от куража й се бе изпарила. Не можеше да прогони ужаса от мисълта за предстоящата среща с лорд де Уорън, защото досега все бе успявала да го разгневи. Тогава й хрумна нещо. Както смяташе да се направи непривлекателна за този, който я бе пожелал, така
