можеше да се маскира и сега.
С помощта на Магота стегна с ленена кърпа гърдите си.
— Стегни още по-силно, искам да изглеждам слаба и мършава.
— Сигурна ли си, че можеш да дишаш, дете?
— Да. О, какво да направя с косата си?
— Ще я опънем назад и ще я покрием с шал.
Облечена в кафявата си вълнена рокля, Джейн влезе в замъка. Бе посрещната от оръженосеца Томас. Той я изгледа с любопитство, но не каза нищо относно външния й вид. Просто я поведе към една малка стая, отделена от голямата зала, където лорд де Уорън работеше. Каза й да почака, изчезна за миг, после се върна и й даде знак да влезе. Джейн вдигна брадичка, пристъпи прага и чу как вратата се затвори зад нея.
Застанал с гръб към огнището, Линкс де Уорън попита:
— Ти ли си Джейн Лесли?
— Да, милорд — меко рече тя, смутена от силното му излъчване.
Велики Боже, помисли си Линкс, тя изобщо не приличаше на другите две едрогърди дъщери на Джок.
— На колко си години? — грубо попита той.
— На осемнадесет, милорд. — Джейн сведе очи.
— Аз съм почти на тридесет — безцеремонно заяви де Уорън.
Видя как миглите й потрепнаха. Бе твърде млада и невинна, а явно и много срамежлива. Мислено се упрекна. Нима тъкмо тези качества не търсеше всеки мъж у майката на децата си? Със сигурност бяха за предпочитане пред лукавството, интриганството и разпуснатостта. И все пак със сигурност предпочиташе една кобила за разплод пред неопитната млада кобилка, която сега стоеше пред него и която навярно още не бе обяздвана.
От опит Линкс де Уорън знаеше, че жените са хитри и пресметливи. Нима бе възможно това момиче да е водило толкова затворен живот, че все още да е с непокварена и чиста душа? Изглежда изпитваше страхопочитание към него. Предположи, че това се дължи на факта, че е благородник, а тя — от ниско потекло. Навярно щеше да му се подчинява във всичко. Ще й заповядва само с поглед или дума.
Линкс я огледа от главата до петите. Плоско и невзрачно създание. Но той не си търсеше красива дама, нито страстно търкаляне в сеното. Той искаше деца, затова реши да говори направо.
— Двамата с баща ти сключихме споразумение за временен брак.
Джейн събра цялата си смелост.
— Милорд, ще ми разрешите ли да говоря откровено?
— Разбира се.
— Не знам кой ме е пожелал. Може би един от вашите уелсци заради дарбата ми да лекувам. Може би вашият оръженосец Тафи, който ми каза, че за него съм ангел на милосърдието. Може би сър Джайлс, защото облекчих болката му и той е решил по този начин да ми се отплати. Но който и да е той, отговорът ми е „не“. Не искам да се обвързвам с никого. — Джейн пое дълбоко дъх и се опита да спре треперенето на коленете и ръцете си. — Милорд, вие няма да ме заставите насила, нали?
— Джейн, баща ти се съгласи да сключиш временен брак с мен.
Джейн невярващо повдигна вежди.
— С вас?!
Погледна в зелените му очи. После погледът й се плъзна надолу по светлокестенявата коса, невероятно широките рамене и стройните мускулести крака. Накрая вдигна очи, спря ги за миг върху твърдите му неусмихващи се устни и отново се втренчи в зелените му хищни очи.
Пръстите й се сключиха около талисмана. Нима богинята Бригантия я бе изоставила? Бе толкова смаяна и потресена, че изведнъж целият потискан страх от този мъж я заля като буйна река. Заклокочи по вените й, прободе сърцето й и се надигна към гърлото, така че почти отне способността й да диша. Притисна длан към челото си за да спре замайването. Едрата фигура на Линкс де Уорън се размаза и загуби очертанията си. Джейн се олюля.
Глава 9
Линкс я подхвана и тя припадна в ръцете му. Погледна надолу към нея. Тогава прибави и определението „деликатна“ към характеристиките на Джейн. Разгледа я по-отблизо. Имаше нещо познато в лицето й. Дръпна шала и яркият цвят на косите й мигновено я издаде. Велики Боже, та това беше своенравната млада жена, която непрекъснато му създаваше неприятности! Но, какво, по дяволите, бе сторила с гърдите си? Линкс прокара ръце по тялото й. Вместо мека плът обаче усети нещо грубо и кораво. Лесно се досети, че нарочно е превързала красивите си гърди, за да не я познае.
Пъхна ръка под вълнения плат и я освободи от стегнатата превръзка. Прекрасните гърди се изсипаха с цялата си хубост и свежест. Линкс не можа да устои на изкушението. Обхвана с длан твърдата плът на едната гърда и разтри с палец розовото зърно, докато то щръкна. После ръката му се плъзна към другата гърда. Разтри и другото зърно, докато то също не разпъпи като малко нежно цвете.
В мига, в който отново можеше да диша, Джейн отвори очи и гневно се втренчи в де Уорън, който побърза да отдръпне ръцете си. Неохотата, с която го стори, изненада и него самия.
— Защо, по дяволите, си се предрешила?
— Вие сте много избухлив, милорд, и винаги когато ме видите изпадате в ярост. Покрих косата си и пристегнах гърдите си, защото се надявах, че няма да ме разпознаете. — Гърдите й развълнувано се надига и спускаха.
Очите му се задържаха с възхищение върху тях — бяха толкова чувствени и красиви.
— Заради тази глупост ти прилоша!
— На мен никога не ми прилошава, милорд! — гордо заяви Джейн, но много бързо осъзна грешката си. Ако кажеше, че има деликатно здраве, той можеше да не я поиска.
— Защо не ми каза от самото начало, че си дъщеря на моя управител? Защо ме излъга, че се казваш Сирони? — Изненада се, че бе запомнил името й.
— Не съм ви излъгала, лорд де Уорън. Сирони е моето келтско име.
Втренчи се в нея. В какво, но дяволите, се бе забъркал?
— Сега е мой ред да говоря направо. — Дълбокият глас на де Уорън проникна в мислите й. — Аз вече съм бил женен, но от този съюз не се родиха деца. Притежавам обширни земи и имения. Един ден ще наследя графство. Нуждая се от наследник. Това е причината да предложа временен брак. Ако забременееш, незабавно ще се оженя за теб. Ако не, временният брак ще бъде прекратен точно след една година и един ден и на баща ти ще бъде изплатена щедра компенсация.
Страхът й се примеси с гняв.
— Защо избрахте точно мен, лорд де Уорън? — Отпъди неканената мисъл, че по някакъв начин съдбите им са вързани.
— Баща ти има десет деца. Все плодовити. — Хвърли й остър поглед. — Какво ще кажеш, Джейн? Ще се опиташ ли да ми дадеш дете?
Макар че коленете й трепереха, Джейн вирна гордо брадичка и рече дръзко:
— Съжалявам, лорд де Уорън. Сигурно повечето от жените ще сметнат предложението ви за голяма чест, но аз не съм като тях. Не желая да сключвам нито временен, нито постоянен брак. Не искам да бъда ничия съпруга. На мен ми е дадена силата да лекувам и аз не се стремя към нищо друго, освен да използвам дарбите си, така както са правили древните келти.
Линкс остана изумен. Та тя бе едно най-обикновено момиче! Как се осмеляваше?!
— Баща ти не одобрява тези келтски измишльотини.
— Това е заради нормандската му кръв. Моята баба Магота ми е показала магическата сила на билките. Освен това тя ми обеща, че никога няма да бъда обвързана с мъж.
Докато я гледаше, Линкс осъзна, че тази млада жени бе пълна противоположност на покойната му благородна съпруга. И все пак у нея имаше нещо, което го привличаше. Тя го предизвикваше и Линкс де Уорън реши, че е готов да приеме това предизвикателство! Отиде до вратата и повика Томас.
