— Алекс, трябва ми ведро със студена вода — заяви Джейн и видя как начаса трима мъже хукнаха да изпълнят нареждането й. Тя извади една чиста ленена кърпа от сандъчето и погледна в очите на болния.
— Сър Джайлс? — Мъжът кимна и Джейн меко продължи: — Това ще отнеме огъня.
Забеляза колко бледо бе лицето му, а очите му — плувнали в сълзи, на които той упорито не искаше да даде воля. Потопи кърпата в студената вода и няколко пъти я изцеди върху изгорената ръка и рамо. Монотонното повтаряне на това действие сякаш имаше хипнотизиращ ефект върху младия рицар. Тя дори не докосваше кърпата до изгореното място, само изцеждаше студената вода.
Когато изпразни две ведра, девойката коленичи пред сър Джайлс, търпеливо изчаквайки лекия бриз да изсуши ръката и рамото му. Тогава извади от сандъчето си ароматен зелен мехлем и намаза дебел слой върху изгореното, което вече се бе покрило с мехури.
Сър Джайлс затвори очи. Сълзите потекоха по страните му.
— Това беше най-нежното докосване, което някога съм изпитвал, госпожице — дрезгаво прошепна той.
Приятелят му, сър Хари, приближи.
— Нуждаете ли се от превръзки, госпожице? Джейн го погледна сепнато, но когато видя колко е млад и колко е загрижен, част от страховете й се разсеяха.
— Не, по-добре да не го превързваме. Така мехлемът ще попие по-добре и след няколко часа ще подейства.
Неочаквано сър Хари сграбчи ръката й и я повдигна към устните си.
— Благодаря ви, госпожице.
Джейн засрамено отдръпна ръката си и отново насочи вниманието си към ранения. Много добре знаеше какъв ужас изживява младежът; изгарянията бяха толкова мъчителни. Но тя притежаваше силата да облекчи и намали болката, може би дори да я премахне напълно.
— Моля ви, легнете по очи — срамежливо рече Джейн.
Сър Джайлс веднага се подчини. Тя бе единствената, която можеше да му помогне.
— Ще се отдалечите от болката. Вие трябва сам да го направите. Аз ще ви помагам. — Отметна с пръсти дългата коса от тила му и ги притисна силно към основата на врата. После прокара длан по дължината на гърба му и няколко пъти повтори тези движения.
— Болката изчезна! — смаяно извика Джайлс.
Сър Хари и Тафи пристъпиха напред, за да му помогнат да се изправи на крака, но Джейн вдигна ръка, за да ги спре.
— Трябва да почива! — Подаде бурканчето с мехлема на сър Хари и му каза след няколко часа отново да намаже изгореното място.
— Благодаря ви, госпожице, безкрайно сме ви задължени.
— Вие сте ангел, лейди — почтително рече Тафи. Младите мъже я гледаха с искрено благоговение.
Томас, съпроводен от двамата тъмнокоси уелсци, приближи към нея.
— Лейди, това са Рийс и Гауан, нашите лечители. Ще им покажете ли къде да наберат билките, от които се приготвя този зелен мехлем? Много е важно те да знаят свойствата на растенията по тези места.
Джейн се поколеба.
— Моята баба ме е научила да ги пазя в тайна.
— Ако не предадете знанията си на нашите уелсци, лорд де Уорън ще ви заповяда да лекувате всеки наш човек, който се разболее — изтъкна Томас.
Думите му я уплашиха.
— Ще ги науча на всичко, което знам за лековитите билки — неохотно се съгласи тя, — но няма да отида в гората с непознати мъже, освен ако брат ми Джеймс не дойде с мен.
В късния следобед те вече бяха събрали повече от десетина билки. Напълниха и две големи платнени торби с магарешки бодил, дива тиква и бучиниш. Докато ги слушаше как разговарят с брат й Джеймс, Джейн осъзна, че двамата уелсци не бяха по-различни от него. Техният английски изобилстваше с келтски думи, а и на външен вид си приличаха — и тримата бяха с тъмни коси, със здрави мускули и набити тела.
Когато пък Рийс и Гауан започнаха да й обясняват какво знаеха за свойствата на различните билки, страхът й напълно се изпари. Докато беряха и разглеждаха растенията, те разбраха, че има много прилики между билките и тревите в Шотландия и Уелс.
Джейн им показа маточината.
— От нея се прави зеления мехлем против изгаряне. И от магарешки бодил.
— Магарешкият бодил е дяволска работа. Много е трънлив. Как го берете?
— А, има си тайна. Ако го берете предпазливо, ще ви убоде, но ако го късате бързо и уверено, като сграбчвате твърдо главичката му, бодлите се свиват. Нека ви покажа.
Рийс направи опит да откъсне един, но го заболя. Гауан му се присмя, ала той не се отказа. Вторият му опит бе успешен.
Когато седнаха на една полянка, за да споделят хляба и сиренето, които носеха, всички вече разговаряха съвсем приятелски. Двамата уелсци бяха изумени от това, което Джейн знаеше за билките. Тогава тя извади от торбата си стрък ранилист.
— Много е добро за уригване.
— За да започне или да спре?
— Да спре, разбира се — засмя се девойката. — Кой би искал да започне. — Извади друга клонка. — А това е черна елша. Използва се против въшки.
Двамата попиваха всяка нейна дума. Когато се върнаха в Дъмфрис и я последваха в килера със зимнината, където се варяха и разни отвари, те вече бяха изпълнени с истинско възхищение към младата жена.
Новината, че Джейн се бе погрижила за един изгорен рицар, се бе пръснала из целия замък и сестрите й бяха позеленели от завист.
Когато Линкс пристигна в Локмабън, с изненада узна, че Робърт Брус се е върнал за няколко дни в Карлайл Касъл. Найджъл Брус отведе де Уорън в една ферма за овце, където Линкс заплати за стадо от двеста глави.
Наблюдава с интерес как Бен и Сим избират животните и ги отделят в една кошара.
— По-добре да ги жигосате, когато ги отведете в Дъмфрис Касъл, защото в тези части на страната стават доста нападения и кражби на добитък — посъветва ги Найджъл.
— От англичани ли? — попита Линкс.
— Ами! Проклетите шотландци!
Линкс де Уорън втренчи зелените си очи в пастирите.
— Ще обеся всеки, който заловя да краде овце от Дъмфрис. Същото очаква и този, който напада чужди стада.
Линкс бе разочарован, че не завари Робърт. Не бе разговарял с Джок Лесли за намерението си да сключи временен брак с дъщеря му, тъй като искаше първо да види реакцията на Робърт. Ала когато претегли отново всички „за“ и „против“, осъзна, че вече бе взел решението си и мнението на приятеля му нямаше никакво значение.
Когато поеха по обратния път през долината, следвани от двамата пастири и стадото, Линкс реши, че моментът е настъпил.
— Джок, става дума за дъщеря ти, която още не е обвързана… Ще имаш ли нещо против да сключа временен брак с нея?
— Сериозно ли говорите, милорд?
— Никога в живота си не съм бил по-сериозен. Ако забременее, незабавно ще се оженя за нея.
