средства, макар че замъкът принадлежеше на короната. Дълбоко в себе си Линкс таеше чувството, че пребиваването му в Шотландия може да се окаже доста продължително.
Въпреки че Уелс бе покорен преди петнадесет години, Едуард Плантагенет и армията му прекараха по- голяма част от последните десет години в строеж на укрепени замъци по границата, за да държат местните жители в подчинение. Линкс се съмняваше, че Шотландия ще бъде по-лесна за усмиряване.
Мислите му се насочиха към най-належащите нужди на Дъмфрис. Няколко сполучливи ловни хайки щяха да осигурят еленско, мечешко и дивеч, а река Нит и заливът край Солуей гъмжаха от риба. Ако създаде един богат пазар в града, ще привлече земеделски производители от околните области, а може би дори и отвъд границата. Не бе зле да се засили и търговията по море.
Напомни си, че трябва да посети францисканския манастир и да разбере дали там произвеждат нещо по-полезно от молитви към Бога. Непрекъснато обаче отпъждаше една мисъл, която не му даваше мира.
Чак след като прехвърли обстойно всичко от изтеклия ден и си направи плановете за утрешния, младият мъж си позволи да се отдаде на натрапчивата идея. Джок Лесли имаше дъщеря, която не бе обвързана с никого. Дали това не бе Провидение? Дали Съдбата не му даваше възможност да се сдобие с наследник? Изглежда семейство Лесли не можеше да се оплаче от плодовитостта си.
В този миг го осени тревожно съмнение. Ами ако вината бе у него? И Джори нямаше дете. Но все пак баща му бе създал не едно, а две. Ако се събере с потомката на Джок Лесли, може би това ще му донесе късмет!
Представи си колко потресени ще бъдат благородниците, той да се ожени за жена от простолюдието. Джон де Уорън нямаше да одобри подобен съюз, но това никак не го интересуваше. Кралят също нямаше да остане много доволен, но нима принцеса Джоана не се бе омъжила за оръженосеца на покойния си съпруг?
Замисли се за младата дъщеря на Лесли. Външният й вид, възрастта и характера й не бяха никак важни. Ако можеше да му даде дете, останалото беше без значение. Важното бе тя да се съгласи. Идеята за временен брак му се струваше по-приемлива. Ако след една година и един ден от съюза им не се роди дете, щяха да се разделят. Но ако младата жена забременее, той на часа щеше да се ожени за нея.
Припомни си чувството на невъзвратима загуба след смъртта на Силвия. Не бе прекарвал достатъчно време с нея и се чувстваше виновен. Каза си, че това няма да се повтори. Разбира се, в бъдещата му връзка нямаше да има нищо романтично. Тя щеше да бъде проста и ясна. Жената щеше да бъде майка на детето му. В замяна щеше да получи уважението и честта да бъде негова съпруга.
Замисли се за някои неприятни последици. Алисия сигурно ще побеснее в началото, но когато й обясни, че връзката им няма да се промени, какви възражения би могла да има? Във всеки случай нямаше защо да се безпокои сега за Алисия — тя се намираше на доста мили от Дъмфрис, на сигурно място в замъка Карлайл.
Мисълта му отново се върна към Джок Лесли. Управителят бе ключът към плана му. Още на сутринта ще говори с него. Ако двамата се споразумеят, няма да има никакви проблеми.
Взел най-после твърдо решение, Линкс се отпусна и се унесе с мисълта за един малък син, който държи на ръце. А после в съня си бе заобиколен от рояк деца. И всички приличаха на него.
Глава 8
На следващата сутрин Линкс де Уорън реши да отиде до Локмабън за добитък. По-голямата част от богатството на клана Брус се дължеше на многобройните стада от овце и говеда, които пасяха из тучните полета на Анандейл. Линкс помоли Бен и Сим да го придружат, тъй като разбираха много повече от овце, отколкото той самият. Покани и баща им. Седемте мили до Локмабън Касъл щяха да му дадат възможност да изложи предложението си за временен брак.
Остави оръженосците си в Дъмфрис, разчитайки, че ще се справят с всичко, което възникне в негово отсъствие. Въпреки че бяха с по-нисък ранг от младите рицари на де Уорън, Томас и Тафи се ползваха с пълното доверие на господаря си да поемат нещата в свои ръце, когато се наложи.
Същата сутрин Джейн се стресна, тъй като брат й Джеймс нахлу в каменната къща с почерняло от сажди и плувнало в пот лице. Девойката отстъпи още по-смутено, когато видя, че го придружава един висок и русокос непознат.
Джеймс се обърна към Магота.
— Стана злополука в ковачницата! Един от рицарите на господаря се изгори. Вземи бързо някакво мазило!
Лицето на Магота остана безизразно като камък.
— Моите лекове са само за шотландци, а не за някакъв си мръсен англичанин!
Джеймс я зяпна невярващо.
— Нуждаем се от помощта ти!
Магота скръсти ръце пред мършавите си гърди, стисна устни и твърдо заяви:
— Но няма да я получиш!
Тафи пристъпи напред.
— Мадам, аз съм уелсец, не англичанин. Някои от нашите уелсци са лечители като вас, но не познават билките по тези места. Можете ли да разкажете на нашия лечител за особеностите и качествата на някои от тукашните лековити растения?
— Мога, но няма да го направя.
Джеймс видя Джейн и се обърна към нея, изпълнен с отчаяно безсилие.
— Джейн, а ти?
Девойката хвърли загрижен поглед към Тафи и изтича да донесе сандъчето с билките и лекарствата.
— Лорд де Уорън ще ви бъде много благодарен, лейди — рече й Тафи по пътя към ковачницата.
Джейн видя облекчение и благодарност по лицето на оръженосеца, но и още нещо. Мускулестият младеж се изчерви, докато й говореше, и девойката смутено осъзна, че навярно този млад уелсец я харесва.
Когато наближиха ковачницата, видяха неколцина мъже, наобиколили един млад рицар. Той седеше, а друг рицар, очевидно загрижен за приятеля си, бе коленичил пред него. Там бяха и братът на Джейн, Алекс, както и Томас, другият оръженосец на лорд де Уорън. Те стояха с безпомощни физиономии, докато други двама тъмнокоси уелски стрелци разговаряха на келтски.
При вида на мъжете, Джейн се поколеба, но брат й я побутна насърчително напред. Лъхна я горещината от разпаления мангал. Тутакси разбра, че топлият въздух усилва болките на пострадалия.
— Моля — обърна се момичето към брат си Алекс, — изнесете го навън, за да е на хладно. Сложете го на тревата.
Бяха махнали туниката на младия рицар и Джейн видя изгарянето, което тръгваше от лакътя, продължаваше по горната част на ръката и достигаше до рамото. Мъжът бе в агония. Тя коленичи, за да огледа раната, а седмината мъже я заобиколиха и заговориха в един глас.
Разгневеният Томас й казваше, че двамата безмозъчни рицари се борели в ковачницата и когато лорд де Уорън се върне, ще им даде да се разберат. Приятелят на ранения, сър Хари, рицарят, с когото той се бе борил, заяви, че всичко е по негова вина и че Джайлс няма за какво да бъде укоряван. Двамата тъмнокоси уелсци заразпитваха Джейн за съдържанието на сандъчето й с лекове, настоявайки да им каже какво използва срещу изгаряния.
Уплашена от струпалите се край нея мъже, тя погледна умоляващо към брат си.
— Джеймс, моля те, кажи им да се отдръпнат малко.
Брат й разбра, че самото присъствие на непознатите я безпокои, и подкани мъжете да й направят повече място.
— Сестра ми е много срамежлива. Ако искате да помогне, ще трябва да отстъпите няколко крачки и да не давате воля на езиците си.
