— Доведи старата жена!
Обърна се към Джейн и рече:
— От думите ти разбирам, че не обичаш деца.
— Що за глупост! Обичам децата. Моите братя и сестри имат много деца и аз обожавам всяко едно от тях!
Лицето му се отпусна, но остана сериозно. Дори мрачно.
— Моля да ме извиниш. Ще се върна след малко — рече Линкс, когато на вратата се почука.
Никак не бе учтив към старицата, която мяташе кръвнишки погледи към оръженосеца му.
— Джок Лесли се съгласи да сключа временен брак с дъщеря му, но вие, мадам, явно сте голяма пречка.
— Моята внучка е келтка. Не желая да се отдава на враг!
Зелените очи я изгледаха студено.
— Тук аз съм господар и всички трябва да ми се подчиняват. Ако се противопоставяш на този съюз, ще те изпратя обратно в планините и никога повече няма да видиш семейството си.
Магота пламна от гняв и го изгледа с омраза.
— Предпочитам да се върна в планините, отколкото да живея под господството на един англичанин!
Линкс втренчи блесналия си взор в нея. Ако тази старица смяташе, че лесно ще му наложи волята си, щеше да изгуби битката.
— И си съгласна никога повече да не видиш внучката си Джейн?
Видя болката и тъгата, които замъглиха очите й. Съжали, че трябва да бъде жесток с нещастната старица и побърза да добави:
— От друга страна, ако я убедиш да се съгласи на временния брак, ще бъда много щедър и към теб, и към семейството ти. Вече имам разрешението на баща й и не се нуждая от твоето, но предпочитам да дадеш благословията си. — Отвори вратата на стаята и я подкани да влезе.
— Джейн, баба ти иска да ти каже нещо насаме. Ще почакам отвън.
— Магота, лорд де Уорън е този, който иска да сключи временен брак с мен! — извика девойката, когато вратата се затвори. — Аз му отказах, но знам, че татко ще побеснее. Благодаря на небесата, че мога да разчитам на твоята подкрепа!
— Джейн, аз промених решението си. Искам да се съгласиш, за да подчиниш лорд де Уорън на силата си. Ако му дадеш дете, той ще те направи графиня. И ти, и детето ще имате богатство, каквото никога не си сънувала.
Джейн бе потресена.
— Да не би да те е заплашил?
— Не, не, дете, но баща ти вече е дал съгласието си и аз нямам право да оспорвам решението му. Най- добре е да се възползваш от предимствата, които ти се предлагат.
Надеждата на Джейн се стопи като сняг под топлите слънчеви лъчи. Вратата се отвори и лорд де Уорън влезе в стаята. Почувства се така, сякаш някаква ледена ръка се протегна и сграбчи сърцето й. С последно усилие на волята овладя чувствата си и ги скъта дълбоко в душата си. Без подкрепата на баба си нямаше почти никакъв избор. Пое дълбоко дъх и промълви с пребледнели устни:
— Щом двамата с баща ми сте сключили споразумение, аз ще го уважа, милорд.
Линкс де Уорън изпита дълбоко чувство на задоволство, но бе достатъчно умен, за да не го покаже и да не парадира с победата си. Само се поклони официално.
— Ще подготвя документите. Можеш да отидеш и да събереш нещата си.
— Днес ли? — смаяно попита тя.
— Не виждам защо трябва да чакаме до утре.
Линкс се гордееше с мисълта, че е мъж, който смело посреща неприятностите. Но докато гледаше как Джейн излиза от стаята, мрачно осъзна, че му предстоят доста трудни моменти.
— Е? — възбудено попитаха в един глас сестрите й. — Чакаме вече цяла вечност!
— Казах „да“. — Говореше като в транс.
— Ние знаехме, че ще кажеш „да“, луничаво същество — нетърпеливо рече Кейти. — Това, което искаме да знаем, е „кой“?
— Ще се обвържа с временен брак с лорд де Уорън.
— Ха, пък аз ще бъда кралица на Шотландия! — извика Кейти.
— Лъжкиня! — изпищя Мери. Влезе Магота.
— Тя казва истината. Баща ви я е продал на могъщия наследник.
Очите на Джейн плувнаха в сълзи и тя изтича в малката си стаичка, за да не я видят, че плаче.
— Че за какво му е Джейн? — неразбиращо попита Кейти.
— Тя е келтка. И е девствена. Не разбирате ли, че той иска да ни унижи? Англичаните ни владеят и искат да ни стъпчат под краката си. Джейн владее специални сили и де Уорън иска да я бележи с клеймото си.
— Тя е вещица! — заключи Мери, без да обръща внимание на приказките на баба си.
— Сигурно го е омагьосала. Защо иначе ще я взима в леглото си? — завистливо възкликна Кейти.
Сестрите решиха да отидат при Джейн. Когато тя откачи пелерината си и две вълнени рокли от куките, забити в стената, и ги сгъна старателно, Мери не издържа:
— Ти се местиш в замъка? Днес ли ще се подписва договорът?
— Да, трябва да побързам.
Мери и Кейти се спогледаха и без да кажат дума излязоха.
Джейн прибави чорапите си и няколко престилки към малката купчинка дрехи. Внезапно я осени една мисъл. Завърза нещата си в една бохча и отиде да потърси Магота.
— Ще избягам!
Баба й я погледна разтревожено.
— И къде ще отидеш, дете?
Не знаеше, ала всяко място бе за предпочитане пред Дъмфрис Касъл.
— В гората Селкърк. Там има отдалечени и затънтени места, където се крият бегълци, изгубили домовете си заради разногласия с господарите.
— Джейн, не можеш да избягаш. Ще обвинят мен! Де Уорън е суров. Ще ме накаже много жестоко.
Джейн реши да вземе и баба си, ала после се разколеба. Как би могла да моли старата Магота да напусне дома си и да отиде в дивата гора? В този миг на вратата се почука и на прага застана Тафи.
— Дойдох да взема багажа на младата лейди.
— Кракът ти да не е посмял да стъпи в къщата ми! — Извика Магота и препречи пътя му.
Джейн усети как сърцето й натежава като олово в гърдите. Вече бе твърде късно. Знаеше, че е длъжна да се подчини на баща си за временния брак, но бе решила категорично — когато изтече срокът, тя ще бъде свободна да си иде. Няма да остане с де Уорън нито миг повече. Младото момиче приближи до вратата с порозовели страни — чувстваше се засрамено от грубостта на баба си.
— Ще ти дам да носиш сандъчето ми с лекарствата, Тафи. С останалото ще се справя и сама.
Събра малките панички за боите и четките си. Не й бяха останали камъни. Трябваше да си събере нови край брега. Подаде на оръженосеца сандъчето с билките и мехлемите.
— Мога да нося и още нещо, милейди.
Джейн погледна към нещата в ръцете си.
— Няма повече.
Тафи си припомни потенето под тежестта на огромния багаж на лейди Алисия и още повече хареса лейди Джейн.
Влязоха в замъка. Младият оръженосец я поведе към Господарската кула. Изкачиха каменните стълби.
— Това ще бъдат вашите покои, лейди Джейн. Лорд де Уорън заема стаите точно над вас. — Подаде й сандъчето и добави: — Ей сега се връщам, милейди.
Джейн се огледа. Разкошната обстановка я изплаши. Сякаш краката й се сраснаха с килима. Много пъти бе идвала в голямата зала, но сега за пръв път се намираше в една от кулите на замъка, където бяха
