Брак за една година

личните спални.

Обходи с поглед богато извезаните гоблени, пръснатите по столовете и пейката малки възглавнички, музикалните инструменти, масичката за игра с красивите дървени фигури. Накрая я привлякоха танцуващите в огнището пламъци. Пристъпи по-близо и се почувства успокоена от топлината на огъня. Стаята бе толкова просторна, че й се струваше, че никога няма да свикне с нея. Вдигна поглед към свода в дъното и с нарастваща тревога осъзна, че там има и друга стая. Събра цялата си сме лост и мина под арката.

Леглото я накара да се закове на място. Никога досега не бе виждала подобно нещо. Собственото й легло представляваше малък сламеник върху леко издигната дървена платформа. Леглото, в което спяха брат й Бен и Джудит, бе достатъчно широко за двама, но то също бе върху дървена платформа близо до пода. Това тук бе огромно! И толкова високо, че отстрани имаше дървени стълбички, за да се изкачиш до него. В четирите му края се издигаха високи дървени колони, от които висяха кадифени завеси. Върху разкошния плат бяха пришити малки халки, така че завесите да могат да се дърпат и да осигуряват пълно усамотение. Една смущаваща картина изплува неканена в съзнанието й — двамата с лорд де Уорън обградени от полумрака на кадифените завеси. Коленете й омекнаха.

Побърза да отпъди порочното и грешно видение и отвори тежкия гардероб. Сега разбра защо в стените нямаше забити куки за дрехи — те бяха тук. Закачи пелерината си и двете вълнени рокли — черната и сивата. Подреди долните си ризи и чорапи в едно от чекмеджетата, а в другото сложи нещата си за рисуване. После видя отражението си в огледалото.

Отстъпи уплашено назад, помислила, че в стаята има още някой. Когато разбра, че това е просто полирано до блясък сребро, поставено в дървена рамка, приближи, за да се огледа по-добре. Новото преживяване я смути и обърка. Разбира се, беше се виждала в горския вир, но чистите води й показваха само размазан образ. А огледалото съвсем ясно и точно отразяваше.

Затаи дъх. Докосна с пръсти блестящата повърхност, прокара ги по извитите вежди и високите скули. Изпита разочарование, когато видя, че очите й са бадемови точно като тези на кошутата, която бе видяла с малкото й. Устните й бяха прекалено пълни, а косата — твърде ярка! Защо косата й бе толкова червена; защо не бе с гарвановочерна коса като сестрите си? Джейн се извърна от огледалото със свито сърце. Чу почукване и изтича да отвори. Тафи бе начело на внушителна процесия от прислужници. Едната държеше кърпи и сапун, другата носеше чисти ленени чаршафи, а някакво младо момче мъкнеше кофа с въглища. Други двама внесоха дълбок леген и кана, пълни с топла вода, а самият Тафи държеше голям поднос с чаши, бутилка вино и различни сладкиши. Сложиха нови факли в скобите по стените и голяма квадратна свещ в месингов свещник на масата. Накрая Тафи се обърна към Джейн:

— Ако желаете още нещо, лейди, моля ви, кажете ми. Мое задължение е да се грижа за всичките ви удобства.

Преди да успее да му благодари, на вратата отново се почука. Тафи отиде да отвори. На прага стоеше Томас.

— Лорд де Уорън е приготвил документите… — Млъкна на средата на изречението. — Тя не може да слезе долу в този вид!

Тафи се наведе към него и промърмори:

— Няма нито рокли, нито бижута…

Томас огледа Джейн от главата до петите.

— Почакайте тук!

Откри лорд де Уорън в малката стая. Джок Лесли и най-големият му син Андрю Дъмфрис, който се обучаваше за главен управител на замъка, вече бяха там като свидетели.

Линкс вдигна глава от документите и Томас пристъпи напред.

— Милейди няма прилични дрехи, милорд.

Джок Лесли изглеждаше обиден.

— До днес тя е водила много скромен живот. Дрехите нямат значение. Важен е подписът й.

Джейн влезе в малката стая с кафявата си вълнена рокля и грубите кожени обувки. От двете й страни бяха оръженосците на господаря, които щяха да бъдат негови свидетели.

За един кратък миг Линкс бе обзет от лоши предчувствия. Томас бе прав — тя приличаше на обикновено селско момиче. Сдържано й се поклони.

— Не си променила решението си, нали?

Миглите й се спуснаха надолу, опитвайки се да прикрие страха, надигнал се в гърдите й. Как би могла да промени решението си, когато той бе заплашил баба й? Как можеше да откаже този временен брак, след като баща й бе приковал суровия си поглед в нея? Хвърли поглед, пълен с искрена омраза, и поклати глава.

Лорд де Уорън застана от едната й страна, взе ръката й в своята и зачака клетвата й.

— Аз, Джейн Лесли, се вричам на този мъж за една година и един ден. — Изговори го ясно, без колебание, което изненада и самата нея, но мислено добави: „И нито миг повече!“

— Аз, Линкс де Уорън, се вричам на тази жена за една година и един ден. — Дълбокият му сериозен глас я обгърна е кадифе.

Устната клетва бе достатъчна, за да се сключи споразумението, но Линкс искаше всичко да бъде законно. Той бе силният. Джейн не притежаваше никаква власт.

Когато Линкс де Уорън й подаде пачето перо, Джейн изпита благодарност, че поне я бяха научили как да се подписва. После той взе перото от ръката й и на свой ред изписа името си с твърд и четлив почерк. Въпреки че Джейн не можеше да чете, тя внимателно огледа подписа му, за да го запомни. Сама не знаеше как успя да накара ръката си да не трепне. Значи, всичко свърши. Рисът притежава тялото и душата ми за една година!

Когато свидетелите също добавиха подписите си върху документа, Линкс го посипа с пясък, сви го на руло и се обърна към Джок.

— Тази вечер в голямата зала ще организираме малко празненство. Благодаря на всички ви, че присъствахте. — Протегна ръка учтиво, но сдържано. Джейн усети как в гърдите й се надига див страх. Къде я водеше той? Какво смяташе да прави? Та сега бе едва следобед?

Пулсът й се ускори. Опитваше се да си припомни какво се бе случило, когато сестрите й сключиха временни бракове. Преглътна с усилие, тъй като се сети, че техните съпрузи не бяха чакали и пет минути, за да ги хвърлят в леглата си! С огромно безпокойство сложи ръката си върху тази на лорд де Уорън. Докато той я водеше през залата към Господарската кула, в главите и на двамата се въртяха едни и същи мисли: „Всичко свърши… Няма връщане назад.“

Тафи и Томас ги последваха и тихо си зашепнаха.

— Тази вечер голямата зала ще е препълнена. Всеки ще иска да я види — през зъби изрече Тафи.

— Той се преструва, че не го интересува как изглежда тя, но аз го познавам добре — увери приятеля си Томас. — Гордостта на лорд де Уорън може да съперничи с тази на Едуард Плантагенет. Ще трябва да направим нещо; вечерята е след по-малко от два часа.

— Ще претърся всеки гардероб в Дъмфрис. Може би ще се намери някоя подходяща рокля — предложи Тафи.

— Аз ще прегледам и своя гардероб, и този на господаря. Все ще открием нещо.

* * *

Линкс отвори вратата на стаята на Джейн и я пусна да мине пред него. Внезапно се сети, че тя няма прислужница.

— Би ли искала сестрите ти да бъдат с теб и да ти помогнат?

Лицето на Джейн светна от облекчение, въпреки че това и се струваше нелепо. Кейти и Мери никога не биха й помагали.

— Благодаря ви, милорд, бих се радвала на компанията им, въпреки че съм свикнала сама да се обслужвам.

Линкс се намръщи. Нима тя не разбираше, че сега бе много по-високопоставена от всички жени в Дъмфрис Касъл?

— Надявам се, че ще се чувстваш удобно тук. Тази кула е доста подходяща за нас. Моите стаи са на