семейства, а на много от тях животът бе угасен като пламъка на восъчна свещ. Нищо на този свят не бе по- скъпо от едно дете. Би продал и душата си, за да има свое собствено.
Едуард Плантагенет напусна доста бързо Берик, изпълнен със съжаление, че бе пропуснал решителната битка, която най-сетне щеше да постави Шотландия в краката му. В голямата зала на Дънбар му водеха един по един пленниците, затворени в тъмницата на замъка. Искаше да се наслади на пълното им подчинение, докато коленичеха смирено в краката му и произнасяха клетвата за вярност.
Както обикновено ги изпрати в Англия, за да бъдат затворени в Херефорд. Там доскоро богатият и силен де Клер държеше престъпниците. Сега кралят на Англия реши да възложи тази задача на новия си зет Монтимър, за да изпита способностите и характера му.
Граф Патрик възстанови щетите в замъка си Дънбар и организира голямо празненство в чест на победата. Едуард Плантагенет вдигна тост за своя главнокомандващ Джон де Уорън.
— Много добре се справи, Джон. Още когато те сложих начело на войската си, знаех, че съм избрал най-добрия. И двамата сме се учили от един голям воин — Симон дьо Монфор. Предпазливият преследва бавно една отстъпваща армия, а великият удря еднакво твърдо и когато врагът е победен, и когато битката още не е решена.
— Сир, нямаше да можем да хванем в капан шотландската армия без бързите и решителни действия на Робърт Брус. — Джон де Уорън вдигна златната си чаша към Робърт, който се бе изправил до рамото му. — Препоръчвам ви незабавно да утвърдите властта му в Анандейл.
— Доколкото си спомням, казах, че ще помисля по въпроса, след като Бейлиол бъде пленен и свален от трона — студено отвърна Едуард.
Робърт Брус погледна краля на Англия право в очите.
— Когато Бейлиол бъде свален, аз ще предявя претенциите си за трона на Шотландия, не само за Анандейл.
Докато черните очи на келта се взираха в яркосините на Плантагенет, се възцари напрегната тишина.
— Да не би да си въобразяваш, че ние си нямаме друга работа, освен да завоюваме кралства за теб?
Линкс почувства надвисналата враждебност и пристъпи по-близо до приятеля си Робърт, а Джон де Уорън призова на помощ всичките си дипломатични умения и се обърна към краля:
— Ваше Величество, следващата ви стратегическа цел е Единбург. Трябва да принудим всички замъци пред нас да се предадат, а това са: Роксбъро, Джедбург, Дъмбартън и накрая Единбург. От там до Стърлинг е много близо. Осмелявам се да предположа, че вашия триумфален поход през Абърдийн и Банф по целия път до Елгин ще бъде съпътстван от шотландски благородници, които ще се надпреварват да ви предлагат подкрепата си. Единствената опасност е, че разпръснатата от нас армия може да се прегрупира зад гърба ни и да нахлуе в западните и южни провинции, докато ние сме на север.
Едуард Плантагенет отлично разбираше, че не може да си позволи да обиди и отблъсне Робърт Брус. Нуждаеше се от могъщия граф, за да защитава тила му.
— Ти си велик стратег, Джон, така че оставям въпроса изцяло в твоите ръце. Незабавно ще потвърдя господството на рода Брус над възвърнатите замъци. Западният път между Англия и Шотландия трябва да бъде отворен, защото по него ще се снабдява войската ни.
Кралят се отдалечи, съпроводен от Джон де Уорън. Робърт Брус и Линкс се спогледаха, едва сдържайки се да не избухнат в смях.
— Господи, няма нищо по-добро от това да говориш направо и да си поискаш желаното.
Робърт побутна приятеля си, кимна по посока на Джон де Уорън и подхвърли:
— Защо не опиташ и ти?
Внезапно Линкс осъзна какво точно искаше. Вдигна глава и потърси чичо си е поглед. Откри го и без колебание се запъти към него. Отвори уста да заговори, но Джон де Уорън го изпревари:
— Съжалявам, Линкс, но се страхувам, че ще трябва да забравиш за участие в решителната битка, която окончателно ще постави Шотландия на колене. Кралят не се доверява изцяло на Робърт Брус и иска да остави край него свой доверен човек. Ти си единственият, който няма да събуди подозренията му. Дъмфрис Касъл принадлежи на английската корона и там трябва да има постоянен гарнизон. Приемаш ли тази неблагодарна работа?
Отговорът на племенника му бе една широка усмивка.
На следващата сутрин Линкс де Уорън препусна на юг начело на отряд от двадесет млади рицари и седемдесет войника. Останалата част от хората му бе поставена под командването на братовчед му Фиц- Уорън. Линкс разговаря с тях открито и попита дали има доброволци, знаейки много добре, че повечето ще предпочетат да участват в предните редици на похода в Шотландия. Когато обяви командването на Фиц- Уорън, в редиците избухнаха разногласия и Линкс с изненада установи, че неговите уелсци нито харесват, нито уважават братовчед му. Затова обсъди създалото се положение с десетина от верните си рицари и те го увериха, че Джон де Уорън ще държи изкъсо незаконния си син и всичко ще бъде наред. По-младите, които Линкс взе със себе си, можеха да бъдат използвани и като куриери.
Вечерта преди да пристигнат в Дъмфрис, след като се установиха на лагер и опънаха палатките, Линкс де Уорън събра хората си. Не искаше да има никакви неприятности, когато се настанят в крайната си цел, затова съвсем ясно обясни правилата.
— Хората в Дъмфрис не са войници, а служители в замъка. Ние не отиваме там като завоеватели, стъпквайки ги под краката си и сломявайки съпротивата им, а с мир. Няма да правим лагер извън стените на крепостта. Всички ще се храним в голямата зала. Рицарите ще спят в собствени стаи по двама. Ние сме гарнизон, мироопазваща сила, която ще помага на отряда на Брус в западните територии и ще поддържа отворен пътя между Англия и Шотландия, по който ще се осигурява снабдяването на войската и, което е още по-важно, връзката между Карлайл и Единбург. Не забравяйте, че макар и шотландци, хората в Къмфрис не са врагове. Ние искаме да спечелим тяхното приятелство, а не враждебност. — Линкс наблегна на последните думи. — За всяка неприятност и недоразумение ще ми се докладва лично. Ако се натъкнете на предателство, а аз съм сигурен, че това неминуемо ще се случи, няма да отнемате ничий живот. Един път в седмицата ще свиквам съд, който ще решава за всички наказания. Не забравяйте, че служите на де Уорън. Няма да търпя варварщина. Можете да общувате и да влизате в интимни отношения с жените в Дъмфрис, Но никоя жена не трябва да бъде принуждавана насила.
Когато Линкс де Уорън пристигна в Дъмфрис Касъл, нареди хората му и обозът да изчакат във вътрешния двор, докато поговори насаме с управителя. Нито един кон нямаше да бъде отведен в конюшните и нито една каруца разтоварена, докато не се изпълни задължителният протокол.
Де Уорън бе приятно изненадан, когато управителят го позна и се обърна към него по име. Линкс свали кожената си ръкавица и протегна ръка.
— Джок Лесли, ти си управител тук двадесет години и аз най-почтително те моля да останеш на този пост. — Не откри и сянка от враждебност. — Както сам виждаш, аз и хората ми сме изпратени на гарнизон в Дъмфрис. Искам присъствието ни да се приеме по най-безболезнения начин и знам, че това изключително много зависи от отношенията между нас двамата. — Искаше още от самото начало да спечели Джок Лесли на своя страна, като по този начин се надяваше да намали негодуванието на обитателите на замъка от пристигането на английските воини.
— На вашите услуги, лорд де Уорън.
— От това, което видях тук, останах с впечатлението, че много добре си вършиш работата. Лаская се с мисълта, че и аз съм изряден в своята. Въпреки това навярно ще се наложи да се правят някои взаимни
