| align='center'># | |||
| А-Т | — | Т-А | # |
| Т-А | — | G-C | # |
| G-C | — | G-C | # |
| G-C | — | G-C | # |
| А-Т | #Hemidactylus | G-C | # |
| Т-А | turcicus | G-C | # |
| C-G | # | G-C | # |
| G-C | # | G-C | # |
| G-C | # | G-C | # |
| Т-А | # | G-C | # |
| C-G | # | G-C | # |
| А-Т | # | G-C | # |
Той престана да прелиства страниците. Наистина имаше нещо странно: програмата беше идентифицирала значително количество ДНК като принадлежаща на животно, наречено hemidactylus turcicus.
Какво, по дяволите, е това — запита се Търоу.
Биологичната поименна база данни изплю отговора:
ПОПУЛЯРНО ИМЕ: ТУРСКИ ГУЩЕР
Търоу се учуди и напечата: „РАЗШИРИ“.
HEMIDACTYLUS TURCICUS: ТУРСКИ ГУЩЕР.
ПРОИЗХОД: СЕВЕРНА АФРИКА
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В МОМЕНТА: ФЛОРИДА, БРАЗИЛИЯ, МАЛА АЗИЯ, СЕВЕРНА АФРИКА.
СРЕДНО ГОЛЯМ ГУЩЕР ОТ СЕМЕЙСТВО ГУЩЕРИ, GEKKONIDAE, ДЪРВЕСЕН, НОЩЕН, БЕЗ ПОДВИЖНИ КЛЕПАЧИ
Търоу излезе от базата още докато информацията продължаваше да тече. Това очевидно бяха пълни глупости. Гущерова ДНК и човешка ДНК в една и съща проба? Но не се случваше за първи път. Не можеше да обвинява компютъра. Беше неточна процедура и бяха познати незначителни количества ДНК от какъвто и да било организъм.
Огледа разпечатката. По-малко от петдесет процента от съответствията бяха човешки — много нисък процент, ако мострата е от човек, но не и невъзможно за похабена мостра. А и винаги съществуваше вероятността за замърсяване. Една-две случайни клетки можеха да опропастят цяла серия. Последното му се струваше все по-вероятно. Какво може да се очаква от нюйоркската полиция? Не можеха да се справят дори с онзи тип, който открито продаваше наркотици на ъгъла срещу жилищната му кооперация.
Продължи да чете информацията.
„Я, чакай — помисли си той, — ето още една дълга редица: Tarentola mauritanica.“ Въведе данните и името. На екрана се появи:
TARENTOLA MAURITANICA: СТЕНЕН ГУЩЕР
„Стига бе — помисли си Търоу. — Това е някаква шегичка.“ Погледна календара: първи април беше в събота.
Разсмя се. Много добра шегичка. Изключително добра шегичка. Не очакваше, че Бучхолц беше способен на това. Е, и той има чувство за хумор. Зае се с доклада си:
Мостра ЛА–33
Резюме: Мострата е безпогрешно идентифицирана като Homo-Gekkopiens, популярно име Гущеро- човек.
След като приключи, моментално изпрати доклада си на горния етаж и излезе за кафе, като продължаваше да се кикоти. Беше истински горд, че се справи. Чудеше се откъде се е сдобил Бучхолц с проби от гущери. Сигурно ги продаваха в магазини за домашни любимци. Представи си Бучхолц да смесва мостра с клетки от един-два гущера в ултрасмесителя с няколко капки от собствената си кръв. Сигурно си бе казвал: я да видим как ще се справи новакът Търоу. Щом се върна с кафето, Търоу се разсмя гръмогласно. Бучхолц го очакваше в лабораторията, но дори не се усмихваше.
18
В инвалидната количка Фрок попиваше челото си с носна кърпа „Гучи“.
— Седнете, моля — обърна се той към Марго. — Благодаря ви, че се отзовахте толкова бързо. Ужасно, наистина ужасно.
— Горкият пазач! — отвърна тя.
Всички в музея говореха само за това.
— Пазач? — погледна я Фрок. — О, да, истинска трагедия. Не, имам предвид ето това. — Той вдигна някаква записка. — Всевъзможни нови правила. Твърде неприятни. От днешна дата служителите ще бъдат допускани в сградата само от десет до пет часа. Никакви извънредни часове в неделните дни. Във всички отдели ще бъде поставена охрана. Всеки ежедневно трябва да се подписва при влизане и напускане на Антроположкия. Всички трябва постоянно да носят със себе си личните си документи. На никого не се разрешава да влиза или напуска музея без пропуск.
Той продължи да чете.
— Да видим какво още… а, да. Придържайте се възможно по-стриктно към работното си място. И съм задължен да ви кажа да не се движите сама в изолирани зони в музея. Ако все пак се наложи, идете с придружител. Полицията ще разпита всички, които работят в Старото подземие. Вас ви викат в началото на следващата седмица. Някои сектори на музея са обявени за недостъпни.
Той побутна съобщението върху бюрото и Марго видя прикрепената скица с отбелязани в червено недостъпни зони.
— Не се тревожете — продължи Фрок. — Видях, че кабинетът ви е съвсем близо до недостъпната зона.
Великолепно, мина й през ума, съвсем близо до спотайващия се убиец.
— Всичко това ми се струва прекалено сложно, професор Фрок. Защо просто не затвориха целия музей?
— Не се съмнявам, че са опитали, скъпа. Сигурен съм, че Уинстън ги е разубедил. Ако откриването на „Суеверие“ не стане според оповестената програма, музеят ще си навлече значителни неприятности. — Фрок протегна ръка към съобщението. — Да приемем ли, че сме приключили с това? Бих искал да обсъдим някои други неща.
Марго кимна. Музеят ще си навлече значителни неприятности… Според нея неприятностите вече се трупаха една след друга. Колежката й по работно място и половината служители се бяха обадили тази сутрин, че са болни. Онези, които бяха дошли на работа, прекарваха по-голяма част от времето си край кафе машините или ксероксите, обсъждайки на групички слуховете. Като добавка към това изложбените зали бяха почти пусти. Почиващите семейства, училищните групи и провикващите се деца — обичайните посетители — бяха съвсем малко на брой, ако въобще се появяваха. В момента музеят привличаше предимно любители на силни усещания.
— Питах се дали вече успяхте да се снабдите с някое от растенията за главата за кирибиту — продължи
