Марго престана да се занимава с чантата си и го загледа как сяда пред компютъра.
— Видя ли съобщението, когато влезе в мрежата? — попита той.
— За забавянето на компютрите ли? Голяма изненада. Два пъти блокира тази сутрин.
Мориарти кимна.
— Там се съобщаваше, че по обяд ще възстановят информацията от поддържащите записи. Пълното възстановяване отнема около трийсет минути. Което означава, че би трябвало да са приключили.
— Е?
— Един поддържащ запис архивира информацията за около два-три месеца. Ако подробният регистър за дневника на Уитлеси е изтрит през последните два месеца и ако поддържащият запис все още е в информационната памет, би трябвало да мога да го възстановя.
— Наистина?
Мориарти кимна.
— Направи го тогава? — настоя Марго.
— Съществува известен риск — продължи Мориарти. — Ако някой системен оператор забележи, че записът е отварян… би могъл да установи, че е станало през твоя компютър.
— Ще рискувам — отвърна Марго. И добави: — Джордж, знам, че си мислиш, че всичко това е налудничаво преследване на призраци, и изобщо не те обвинявам. Но съм убедена, че тези сандъци от експедицията на Уитлеси са свързани с убийствата. Не знам по какъв начин, но може би дневникът ще ни помогне да научим нещичко. Нямам представа с какво си имаме работа — сериен убиец, звяр или създание. А неизвестността ме плаши. — Тя стисна нежно ръката на Мориарти. — Но може би бихме могли да помогнем по някакъв начин. Длъжни сме да опитаме.
Забеляза, че той се изчервява, и дръпна ръката си.
Свенливо усмихнат, Мориарти се обърна към клавиатурата.
— Започвам.
Марго закрачи из стаята, докато той работеше.
— Някакъв резултат? — попита след малко тя и се приближи до компютъра.
— Все още не знам — отвърна Мориарти, забил очи в монитора, докато подаваше разни команди. — Открих записа, но май е повреден или има някакъв друг проблем и не мога да го възстановя. Може да получим изопачена информация, ако изобщо успея. Влизам през задния вход, така да се каже, за да не ме забележат. Това значително забавя скоростта.
Той спря да трака по клавишите.
— Марго — каза тихо Мориарти. — Открих го.
Екранът се напълни.
ПОДРОБЕН РЕГИСТЪР
Обект: 1989–2006.2
#############################################
Взет от: Рикман, Л. 53210
С одобрението на: Кътбърт, Я. 40123
Дата на вземане: 3/15/95
Преместен в: Личен надзор
Основание:
Дата на връщане:
##############################################
Взет от: Депардийо, Б. 72412
С одобрението на: Кътбърт, Я. 40123
ДатаLW/@;на вземане: 10/1/90
Премест ?DS#’?@2е34 5WIFU
=++ЕТ2 34 h34!?
ГРЕШКА
— По дяволите! — възкликна Мориарти. — Точно от това се страхувах. Частично е припокрит с друг текст и повреден. Виждаш ли това? Боклуци.
— Да, но погледни тук! — каза възбудено Марго.
Мориарти огледа екрана.
— Дневникът е взет от госпожа Рикман преди две седмици с одобрението на Кътбърт. Липсва дата на връщане.
Марго изпъшка.
— Кътбърт каза, че дневникът е изгубен.
— Но защо е изтрит записът? И от кого? — Очите на Мориарти се разшириха. — О, Господи, трябва да изляза, преди някой да ни е забелязал!
Пръстите му затанцуваха по клавишите.
— Джордж — промълви Марго, — досещаш ли се какво означава това? Извадили са дневника от сандъка, преди да започнат убийствата. Приблизително по времето, когато Кътбърт е наредил да преместят сандъците в зоната за сигурност. И сега крият доказателства от полицията. Защо?
