включа ето този бутон, от таваните се спускат дебели метални врати и затварят вътрешните коридори между отделните клетки. Всички прозорци на музея са залостени. Щом изолираме дадена клетка, грабителят попада в капан. Може да обикаля вътре, но не може да се измъкне. Решетката е конструирана по такъв начин, че изходите са извън периметъра й, което улеснява наблюдението. — Той се приближи до схемите. — Да предположим, че някой успее да открадне експонат и до пристигането на охраната напусне помещението. След броени секунди чипът изпраща сигнал до компютъра с инструкция да запечата клетката. Целият този процес е автоматизиран. Грабителят остава залостен вътре.
— Какво ще се случи, ако отстрани чипа преди да избяга? — попита Д’Агоста.
— Чиповете са чувствителни към движение — обясни Иполито. — Това отново ще включи алармата и аварийните врати моментално ще се спуснат. Крадецът не може да се придвижи достатъчно бързо, за да се измъкне.
Пендергаст кимна.
— Как отваряте отново вратите, след като бъде заловен грабителят?
— Можем да отворим всяка комбинация врати от тази контролна зала, а всяка врата има собствено ръчно устройство за отваряне. Представлява малка клавиатура и при набиране на точния код вратата се вдига.
— Чудесно — измърмори Пендергаст. — Но цялата тази система е предназначена да възпрепятства измъкването навън. В случая ние имаме работа с убиец, който предпочита да остане вътре. Как ще действа всичко това за безопасността на гостите тази вечер?
Иполито повдигна рамене.
— Никакъв проблем. Просто ще използваме системата за изграждане на периметър на безопасност около залата за приема и изложбата. Цялото тържество ще се проведе в клетка две. — Той посочи върху схемата. — Приемът ще се проведе в Небесната зала, ето тук. Тя е точно пред входа на изложбата „Суеверие“, която също е в клетка две. Всички метални врати около тази клетка ще бъдат спуснати. Ще оставим отворени само четири врати: източната врата към Голямата ротонда — която е входът към Небесната зала — и три аварийни изхода. Всички те ще бъдат солидно охранявани.
— Кои точно части на музея включва клетка две? — попита Пендергаст.
Иполито отново натисна няколко бутона. Обширна централна секция от музея грейна в зелено върху схемата.
— Това е клетка две — отговори Иполито. — Както сами виждате, тя се простира от подземията до покрива като всички останали клетки. Небесната зала е ето тук. Компютърната зала и командният пункт за сигурност, където сме в момента, са в периметъра на тази клетка, както и зоната за сигурност, централният архив и редица други силно охранявани зони. Няма да има никакъв изход от музея, освен четирите споменати врати. Ще запечатаме зоната един час преди събитието, ще спуснем всички останали врати и ще разположим охрана на местата за достъп. Уверявам ви, че ще бъде по-обезопасено от банков трезор.
— А останалата част от музея?
— Обсъдихме дали да не запечатаме всички останали клетки, но решихме да не го правим.
— Добре — каза Пендергаст, поглеждайки към друго табло. — В случай на криза не бихме искали пазачите да бъдат възпрепятствани. — Той посочи светлинното табло. — А как стои въпросът с подземията? Сутеренните помещения в тази клетка са свързани с тях, а от подземията може да се излезе почти навсякъде.
— Никой не би дръзнал да ги използва — възкликна Иполито. — Това е лабиринт.
— Но ние не говорим за обикновен крадец. Говорим за убиец, който досега успява да се измъкне от всяко осъществено от вас, мен и Д’Агоста преследване. Убиец, който познава подземията като свой дом.
— Едно-единствено стълбище свързва Небесната зала с останалите етажи — търпеливо обясни Иполито — и то ще бъде охранявано от моите хора, както и аварийните изходи. Повтарям, че сме предвидили всичко. Целият периметър ще бъде напълно обезопасен.
Пендергаст продължи да оглежда безмълвно светещата скица още известно време.
— Откъде сте сигурен, че скицата е точна? — попита най-после той.
Иполито като че ли се смути.
— Разбира се, че е точна.
— Попитах: откъде сте сигурен.
— Системата е конструирана на базата на архитектурните чертежи от реконструкцията през 1912 г.
— Никакви промени оттогава? Нито една избита или преградена врата?
— Всички промени са нанесени.
— Архитектурните чертежи обхващаха ли Старото подземие и зоните под него?
— Не, те са по-стари. Но, както вече ви казах, ще бъдат или запечатани, или охранявани.
Последва дълго мълчание, докато Пендергаст продължаваше да оглежда таблата. Накрая той изпъшка и се обърна към шефа по сигурността.
— Господин Иполито, всичко това не ми харесва.
Зад тях се чу покашляне.
— Сега пък какво не му харесва?
Д’Агоста изобщо не се обърна. Стържещият лонгайлъндски акцент би могъл да принадлежи единствено на специален агент Кофи.
— Преглеждаме процедурите по безопасност с господин Пендергаст — отвърна Иполито.
— В такъв случай, Иполито, ще се наложи да ги прегледате още веднъж с мен. — Той погледна Пендергаст с присвитите си очички. — Не забравяйте в бъдеще да ме каните на частните си срещи — добави с раздразнение той.
— Господин Пендергаст… — опита се да обясни Иполито.
— Господин Пендергаст е пристигнал от дълбокия юг, за да ни помага с това-онова, когато го поканим. Сега аз командвам парада. Схващате ли?
— Да, сър — отвърна Иполито.
Той отново разясни процедурите на седналия в креслото на оператора Кофи, който въртеше комплект слушалки около пръста си. Д’Агоста обикаляше из залата и оглеждаше контролните табла. Пендергаст съсредоточено слушаше Иполито, сякаш не беше чул току-що цялата му реч. Когато директорът приключи, Кофи се облегна назад.
— Иполито, в този периметър зеят три дупки. — Той замълча многозначително. — Искам три от тях да бъдат запушени. Искам само един вход и само един изход.
— Господин Кофи, противопожарните разпоредби изискват…
Кофи махна с ръка.
— Оставете на мен грижата за противопожарните разпоредби. Вие се погрижете за дупките във вашата мрежа за безопасност. Колкото повече дупки, толкова повече грижи ще си имаме.
— Боя се, че това е тъкмо най-погрешният подход — обади се Пендергаст. — Ако затворите тези три изхода, гостите ще се окажат в капан. В случай на произшествие ще има само един изход.
Кофи разпери ръце в знак на безпомощност.
— Пендергаст, там е целият проблем! Не става и така, и така. Или имаш обезопасен периметър, или го нямаш. А и според онова, което казва Иполито, всяка врата разполага с устройство за аварийно отваряне. Какъв ти е проблемът?
— Точно така — намеси се Иполито, — при извънредна ситуация вратите могат да бъдат отворени. Необходим е единствено кодът.
— Мога ли да попитам какво контролира аварийните устройства? — попита Пендергаст.
— Централният компютър. Компютърната зала е точно зад онази врата.
— А ако настъпи срив в компютъра?
— Имаме системи за поддръжка в излишък. Контролните табла върху отсрещната стена контролират системите за поддръжка. Всяко табло е със собствена алармена система.
— Още един проблем — тихо каза Пендергаст.
Кофи изпусна шумно въздуха си и възкликна към тавана:
— И това не му харесва.
