За пореден път си зададе въпроса кой е пропял за ролята на музея. Очевидно беше човек, който не е запознат с цялата истина — не се споменаваше нито дума за гротескните изменения върху втория скелет. Но и онова, което знаеше, никак не беше малко. Чувството на облекчение, породено от отпадналата необходимост да се занимава със Смитбек, се помрачаваше от онова, което бе научила относно зъбните отпечатъци върху труповете. С опасение очакваше пристигането на останките на Битърман, които биха могли да дадат допълнителни аргументи в подкрепа на същата теза.
Вниманието й бе привлечено от огромния екран, който с монотонно бръмчене започна да се спуска в предната част на салона. Движението му беше съпроводено от автоматичното оттегляне на завесите.
Седем души, напрегнати до крайност, бяха цялата публика в огромната зала с две хиляди места.
До нея Фрок си тананикаше мотиви от Вагнерова опера, тактувайки по изтърканите странични облегалки на инвалидната количка. Лицето му бе безизразно, но Марго знаеше, че отвътре цял гори. Протоколът отреждаше ръководната роля в това мероприятие на Брамбъл в качеството му на главен патолог — нещо, което предизвикваше мрачното негодувание на Фрок. Няколко реда напред се виждаше лейтенант Дагоста, седнал в компанията на дебел капитан от полицията с измачкана униформа и двама отегчени детективи от отдел „Убийства“.
Осветлението угасна. Под призрачното сияние на малката лекторска лампа остана само костеливото издължено лице и оплешивяващото чело на Брамбъл. В ръката си държеше странна пластмасова пръчка с формата на рапира, която представляваше комбинация от дистанционно управление за прожектора и светлинна показалка. Изглежда зловещ, неволно потръпна Марго. Като Борис Карлов в лабораторна манта.
— Да пристъпим направо към веществените доказателства — екна през многобройните микрофони жизнерадостният глас на Брамбъл и прокънтя в залата. Фрок възмутено се размърда, а на екрана изплува силно увеличена кост, осветила присъстващите с призрачно сиво сияние.
— Това е снимка на третия шиен прешлен на Памела Уишър. Моля, обърнете внимание върху конфигурацията на следите от зъби, които са ясно видими.
Появи се следващото изображение.
— Тук виждате отпечатък на един от зъбите, увеличен двеста пъти. А това е напречен разрез на самия отпечатък. Сами можете да се убедите, че става въпрос за зъб на бозайник.
Последва поредица снимки, на които бяха отразени резултатите от лабораторни тестове върху най- различни кости от двата скелета — за определяне налягането върху единица площ, необходимо за получаване на отпечатъци с дадената дълбочина.
— Открихме двадесет и един ясни отпечатъка във вид на вдлъбнатини или драскотини, оставени от зъби върху костите на двете жертви — продължаваше Брамбъл. — Има и отпечатъци от проникването на някакъв тъп предмет: с прекалено правилни очертания, за да бъде зъб, но пък от друга страна, твърде груб, за да е професионално изработен нож. Прилича на примитивна брадва или нож от каменната епоха. Най-голям брой от тези отпечатъци открихме в шийната област — може би това е показателно за начина, по който са били отделени главите. Във всеки случай, необходимото за оставяне на подобни зъбни отпечатъци налягане — Брамбъл насочи светлинния лъч на показалката към съответните числа — възлиза на 35 до 65 килограма на квадратен сантиметър, което е доста под предполаганите първоначално 125.
„Предполаганите от теб“, каза си Марго, като хвърли поглед към Фрок.
На екрана се появи нова снимка.
— Детайлното проучване на костната тъкан тук, около отпечатъците, показва кървене в нея, както и в самия костен мозък. Това показва, че нараняванията са нанесени преди настъпване на смъртта.
В залата цареше мълчание.
— С други думи, отпечатъците са оставени по време на настъпване на смъртта. — Брамбъл се прокашля. — Поради твърде напредналия стадий на разлагане не може да се формулира категорично причината за самата смърт. Струва ми се все пак, че с голяма доза увереност бихме могли да твърдим, че жертвите са починали вследствие масирана травма и загуба на кръв именно по времето, когато са били направени тези отпечатъци.
Извърна се с драматичен жест към публиката:
— Знам, че в главите на всички ви се върти един и същ въпрос. И той е: От какво са оставени тези следи? Както добре знаете, пресата се изпълни със спекулации за възможна поява на нов Мбвун.
Всичко това му доставя удоволствие, помисли си Марго. Напрежението в залата осезаемо нарастваше. Дагоста се беше привел напред, седнал на ръба на стола.
— Направихме много подробни сравнения на тези отпечатъци с оставените от Мбвун преди година и половина — за които, естествено, този музей разполага с изобилие от данни. От тях изведохме две твърди заключения.
Пое си дълбоко въздух и се огледа.
— Първо, сегашните отпечатъци не са съотносими с тези на Мбвун. Не отговарят нито на сечението и размерите, нито на дължината.
Марго забеляза, как раменете на Дагоста се отпускат в израз на облекчение.
— Второ, в нито един от изследваните фрагменти силата на натиск не надвишава 65 килограма на квадратен сантиметър. Това по категоричен начин класифицира извършителя в групата на месоядните бозайници — кучета или, много по-вероятно, хуманоиди. Което означава, че изключва напълно категорията, в която попада Мбвун.
Сега снимките започнаха да се въртят по-бързо, показвайки увеличени образи на зъбни отпечатъци и следи от захапки.
— При здраво захапване всеки здрав мъж, имащ навика да употребява дъвка, би могъл да постигне споменатите стойности — обяви Брамбъл. — Не открихме никакви несъответствия между тези отпечатъци и следите от човешки кучешки зъби. Но не изключвам и възможността те да са причинени от подивелите кучета в тунелите, които нападат, убиват и разкъсват жертвите си. Все пак мисля, че по-скоро става дума за човек, отколкото за куче или друг някакъв подивял обитател на подземния свят.
— Доктор Брамбъл, убеден ли сте, че вашата теория включва всички видове, обитаващи този свят? — попита глас с подчертано южняшки акцент — някъде от районите на Алабама или Луизиана. Тонът му беше мек, с лек привкус на изтънчен цинизъм.
Марго се обърна и спря очи върху познатата кльощава снага на специален агент Пендъргаст, полулегнала в креслото на последния ред. Бледосините му очи светеха в мрака. Изобщо не беше усетила появата му. Той долови погледай и леко наклони глава.
— Здравейте, госпожице Грийн. Или вече мога да ви наричам доктор Грийн?
Тя се усмихна и кимна. Не бе виждала Пендъргаст от прощалната им сбирка в кабинета на Фрок в музея. На практика тогава видя за последен път и повечето от хората, участвали по един или друг начин в разследването на музейните убийства — например доктор Фрок и Кавакита.
Фрок се обърна, хвърли кос поглед на новодошлия и отново насочи вниманието си към подиума.
— А вие кой сте? — попита Брамбъл, любопитно оглеждайки посетителя.
— Специален агент Пендъргаст от ФБР — отвърна вместо него Дагоста. — Ще помага в разследването на случая.
— Ясно — кимна Брамбъл. — Драго ми е. А сега да преминем на следващия въпрос, свързан с идентифицирането на неизвестното тяло. Това, което ще кажа, вероятно ще изненада колегите — леко кимна по посока на Фрок и Марго, — затова бързам да подчертая, че ми хрумна съвсем неотдавна.
Лицето на Фрок остана непроницаемо.
Марго го погледна, после отново насочи вниманието си към главния патолог. Възможно ли е Брамбъл да е скрил нещо в ръкава си, за да обере лаврите?
— Моля, обърнете специално внимание на следващата снимка. — На екрана се появи рентгеново изображение на четирите триъгълничета в лумбалния прешлен на неизвестната жертва, на които Марго първа беше обърнала внимание. — Това, което виждате, са триъгълни парченца метал, забити в лумбален прешлен на неизвестната жертва. Откри ги доктор Грийн. Признавам, че объркването ми беше пълно, както и на всички останали. Едва снощи ме осени идеята за вероятния им произход, а днес сутринта проведох серия от консултации с ортопеди. Ако предположенията ми са верни, най-късно до края на седмицата ще имаме идентификация на скелета.
