панталоните. — Но от опит знам, че трябва да бъда подготвен за всякакви изненади.
— В такъв случай ти желая приятна стрелба по панички, фебереецо. На връщане мога да ти предложа чаша чай с бисквитки и приятен разговор някъде в района на Маршрут 666, че дори и препариране на трофеите ти.
Пендъргаст се отдръпна от шкафа и бавно пристъпи към скитника. Марго успя да зърне мигновения блясък в очите му.
— Какво
— Просто да ми се довериш — отговори Мефисто, отстъпвайки крачка назад.
— Ако не ти се доверявах, нямаше да ти сваля белезниците.
— Тогава го докажи — бързо се окопити онзи. — Дай ми едно от ония лъскави пушкала, дето ги видях в шкафа, или поне някое револверче. Искам да имам някакъв шанс за спасение, ако твоите момчета случайно загазят.
— Не ставай глупав, Пендъргаст! — предупреди Дагоста. — Тоя тип е превъртял, ако не от друго, то защото не е виждал слънцето от времето, когато Джордж Буш старши беше президент!
— За колко време ще ни заведеш в тунелите „Астор“? — попита Пендъргаст, без да обръща внимание на думите на лейтенанта.
— Деветдесет минути. Разбира се, ако нямате нищо против да си намокрите крачетата…
Настъпи тежко мълчание.
— По-всичко личи, че познаваш оръжията — рече накрая Пендъргаст. — Какъв опит имаш?
— Седма пехотна, разузнавателен батальон. Ранен за бойната слава на САЩ в Железния триъгълник. — Мръсните панталони на скитника изведнъж се смъкнаха надолу и Марго потръпна от отвращение. През корема се проточваше грозен назъбен белег, който свършваше на хълбока с няколко грозни бучки мастна тъкан. — Преди да ме метнат на носилката, трябваше да ми напъхат карантията обратно… — добави с крива усмивка той.
Пендъргаст запази мълчание в продължение на цяла минута, после отвори съседния шкаф и извади два автомата. Единия преметна през рамо, а другия подаде на Дагоста. След това измъкна кутия сачми и щурмова пушка-помпа с късо дуло. Затвори вратичката и ги връчи на Мефисто.
— Не ме подвеждай, боец — каза той, все още с длан върху цевта.
Скитникът мълчаливо издърпа пушката и започна да я зарежда.
Марго с тревога установи, че нищо от изваденото оборудване не беше предназначено за нея.
— Хей, я почакайте! — обади се тя. — Ами аз?
— Страхувам се, че вие оставате тук — промърмори Пендъргаст, докато вадеше бронежилетки от съседния шкаф.
— И защо, ако смея да попитам? Защото съм жена?
— Моля ви, доктор Грийн. Прекрасно знаете, че не е така. Просто нямате опит в подобен род полицейски акции. — Вратичката на поредния шкаф отскочи и Пендъргаст кимна към него: — Ти отговаряш за това тук, Винсънт…
— Осколочни гранати М–26? — промърмори Дагоста и вдигна една от тях. — Тук има огнева мощ за агресия срещу цял Китай, приятелю!
— Нямам опит, значи — механично повтори Марго, без да дава вид, че е чула думите на Дагоста. — А кой ви спаси задника в музея, уважаеми господин федерален агент? Ако не бях аз, отдавна да сте се превърнал в част от лайната на Мбвун!
— С готовност признавам този факт, доктор Грийн — отвърна Пендъргаст, без да обръща внимание на тона й. Беше се привел над някаква раница със странен на вид маркуч в долната част.
— Не ми казвай, че това е огнехвъргачка! — стресна се Дагоста.
— Ако не греша, моделът е АВТ „Фастфайър“ — обади се Мефисто. — Знам ги от службата си в пехотата. Викахме „пурпурна мъгла“ на желето, дето го плюят… Садистично оръжие, рожба на морално банкрутирала държава! — Очите му потъмняха и се изместиха към отворения шкаф на метър от него.
— Аз съм антрополог и познавам тези същества
— Не чак до такава степен, че да рискуваме живота ви — отсече Пендъргаст. — Доктор Фрок също е антрополог. И него ли да помъкнем долу, барабар с количката, за да чуем експертното му мнение?
— Аз открих всичко това, забравихте ли? — гневно повиши глас Марго.
— Има право — обади се Дагоста. — Ако не беше тя, изобщо нямаше да сме тук…
— Което не означава, че трябва да я забъркваме във всичко — поклати глава Пендъргаст. — Пък и не е служител на полицията и никога не е слизала долу.
— Добре тогава! — викна Марго. — Забравяме опита ми, забравяме факта, че ти спасих задника! Но аз съм отличен стрелец, Дагоста може да го потвърди. Няма да ви бавя — дори обратното, едва ли някой от вас ще издържи на моето темпо! Нещата опират до едно: ако долу се стигне до неприятности, всяка помощ ще ви бъде добре дошла!
Бледосините очи на агента се втренчиха в лицето й и Марго изпита неприятното чувство, че проникват навътре и докосват най-съкровените й мисли.
— Защо настоявате толкова, доктор Грийн?
— Защото… — Марго внезапно замълча, учудена от силното си желание да се спусне в пълните с неизвестност земни недра. Далеч по-просто беше да им пожелае успех, да излезе от тази сграда и да се прибере у дома, да си поръча вечеря от тайландското ресторантче на ъгъла и да разгърне романа на Текери, който беше планирала да прочете още предишния месец.
След което си даде сметка, че не става въпрос за желание. Преди осемнадесет месеца се беше изправила пред Мбвун и видя отражението си в хищните му червени очи. Уби го с помощта на Пендъргаст и реши да забрави чудовището. Всички решиха така. Но сега разбираше, че нещата стоят по съвсем друг начин.
— Преди два месеца Грег Кавакита направи опит да се свърже с мен — тихо промълви тя. — Но не си направих труда да го потърся… Ако бях го сторила, може би никога нямаше да се стигне дотук… — Замълча, после тръсна глава: — Нужно ми е да видя края на тази история!
Пендъргаст не сваляше проницателния си поглед от лицето й.
— Вие ме върнахте към всичко това, по дяволите! — извика тя и стрелна с очи Дагоста. — Никой не ме попита искам ли, или не! Но след като съм стигнала дотук, ще вървя докрай!
— И тук е права — въздъхна Дагоста. — Наистина аз бях този, който я замесих в разследването.
— Опитайте се да ме разберете, Марго, моля ви — рече нежно Пендъргаст и сложи ръце върху раменете й в непривична за него проява на интимност. — Там, в музея, нямахме избор. Бяхме в капана, заедно с Мбвун. Сега не е същото. Сега тръгваме срещу опасността с
— За пръв път съм съгласен с кмета Уайти — обади се Мефисто и се обърна към Марго: — Изглеждате разумен човек. Което означава, че нямате място в тази компания. Затова ги оставете да излагат на опасност служебните си задници.
Пендъргаст задържа още малко погледа на Марго, след това отпусна ръце и се обърна към Мефисто:
— Откъде ще минем?
— По линията „Лексингтън“, която минава точно под „Блумингдейлс“ — бе отговорът. — На четиристотин метра от експресната линия има една изоставена шахта, която води право в парка, а оттам се спуска надолу към Гърловината.
— Господи! — смръщи вежди Дагоста. — Май Бръчкавите са нападнали онзи влак точно оттам!
— Възможно е — кимна Пендъргаст, замисли се за момент, после рязко се завъртя и тръгна към изхода: — За експлозивите ще трябва да отскочим до отдел С… Разполагаме с по-малко от два часа.
Дагоста тръгна след него, после спря и се обърна към младата жена.
— Ела, Марго, ще те изпратим…
Тя остана на мястото си, забила очи в гърбовете на мъжете, които бързаха към изхода на
