подкупите, а след това се заври в най-дълбоката лайняна дупка, която можеш да откриеш. Обещавам да не те потърся, докато съм жив!
Пендъргаст се изправи, изтупа ръцете си и захвърли празния сак.
— Докато си разменяхте изискани реплики, аз успях да заложа експлозивите — заяви той. — И съм доста изненадан от факта, че онази смрадлива банда още не е скочила отгоре ни въпреки усилията ви. А сега да се махаме! С възможно най-голяма бързина, защото разполагаме с по-малко от тридесет минути.
Обърна се и тръгна да излиза, после изведнъж спря и се обърна към лейтенанта.
— Готов ли си, Винсънт?
— Аз съм се родил готов — долетя отговорът на Дагоста и Марго учудено го погледна.
Пендъргаст провери дюзата на огнехвъргачката.
— При нужда ще я използвам, а след това се оттегляме. Тръгваме само след като пламъците угаснат. Това нещо изхвърля чиста и бързо изгаряща смес, предназначена за близък бой, но съдържа газове под високо налягане, които имат нужда от няколко секунди, за да се разсеят. Ясно ли е? Сваляте очилата и затваряте очи срещу силния блясък. Отваряте ги, след като ви кажа. А сега си пригответе оръжията!
— Хей, какво става? — озадачено прошепна Марго, измъкна глока и вдигна предпазителя. После усети миризмата и всичко й стана ясно. Въздухът тежеше от вонята на онези изродени създания — близка, отвратителна, излъчваща смъртна заплаха.
— Налага се да минем покрай свързващата шахта — прошепна Пендъргаст. — Хайде, тръгваме!
Някъде отпред и отдолу прозвуча неясно драскане и Пендъргаст рязко свали вдигнатата си ръка. Дагоста включи прожектора на най-ниска мощност и Марго с ужас видя групата качулати фигури, носещи се към тях със смразяваща кръвта бързина. После всичко се сля. Пендъргаст нададе силен вик, прожекторът в ръцете на Дагоста изщрака и тунелът се озари от ослепително бяла, свръхестествена светлина. Огнехвъргачката издаде кратко бучене и от маркуча излетя дълъг, оранжево-синкав пламък. Горещата вълна блъсна Марго в лицето, въпреки че беше зад гърба на агента. Огненият език връхлетя нападателите с оглушително припукване и океан от ярки искри. В първия моменти се стори, че създанията продължават да настъпват, развели огнени мантии. Но в следващия видя как тези мантии се сбръчкват и стават на пепел. Оръжието замлъкна, ала съзнанието на Марго успя да запечата чудовищната картина на уродливо изкривени фигури, които се мятат в адските пламъци и рухват на каменистия под с конвулсивно помръдващи крайници.
— Отстъпваме! — кресна Пендъргаст.
Запрепъваха се по обратния път към работилницата, а агентът се обърна и обля преследвачите с нова порция огнена смърт. Марго успя да види как от неотбелязаната на картата шахта се излива поток уродливи фигури, вдигна оръжието си и натисна спусъка. Две сенки се люшнаха и изчезнаха в мрака. Смътно си даде сметка, че Смитбек вече не е до нея, а в следващия миг подскочи от трясъка, който се разнесе току до ухото й. От пушката на Мефисто излетяха две огнени пламъчета, някой изкрещя — може би самата тя, а отсреща се разнесоха викове на болка и предсмъртни стонове. Гранатометът на Дагоста ревна, тунелът се разтърси от силната експлозия.
— Надолу, по сервизната стълба! — изкрещя Пендъргаст.
— Ти луд ли си? — задъхано възрази Дагоста. — Там ще ни заклещят като плъхове в капан!
— Вече са ни заклещили! — долетя отговорът. — Прекалено много са! А ако влезем в престрелка тук, има опасност зарядите да се взривят! Ако имаме някакъв шанс, той е в тунелите „Астор“! Хайде,
Дагоста рязко дръпна обкованата с метални шини врата и групата се изсипа на стълбата. Пендъргаст отстъпваше с гръб, и засипваше нападателите с огнена лава. Очите на Марго се насълзиха от лютивия дим. Тя неволно премигна. Когато клепачите й отново се повдигнаха, видя насреща си едно от създанията с развяна качулка и изкривено от ярост лице. Във високо вдигнатата му ръка мътно проблясваше примитивен закривен нож с назъбено острие. Бързо зае позиция за стрелба и натисна спусъка, изпразвайки пълнителя си в чудовището. С някакво свръхестествено спокойствие отбеляза как куршумите с тъп връх потъват в матовата набръчкана кожа. Фигурата се люшна и изчезна, но на мястото й моментално се появи друга. Огнехвъргачката изрева и нападателят отлетя назад, обгърнат от пламъци. Крайниците му се замитаха в предсмъртни конвулсии.
Изскочиха в малко помещение с висок таван и облицовани с плочки стени. През арката насреща проникваше червеникавото сияние на церемонията около колибата от черепи.
Марго трескаво се огледа, а пръстите й припряно зареждаха револвера, част от патроните се пръснаха в краката й. С облекчение установи, че задименото пространство наоколо е пусто. Бяха се озовали в нещо като резервна чакалня, вероятно предназначена за деца. По ниските масички се виждаха шахматни дъски, кутии за дама и табла. По пода се търкаляха пулове и фигури, покрити с плътен слой мухъл и паяжини.
— Жалко за черните, защото имат пешка повече — отбеляза Мефисто, докато презареждаше пушката си.
Изпод арката изскочи нова група нападатели, очевидно тръгнали от Кристалния павилион в съседство. Марго видя как Смитбек трескаво се опитва да презареди гранатомета в ръцете си, но създанията го изпревариха и го повалиха на пода. Опрял гръб в стената, Пендъргаст обля нападателите с нов огнен език. Обзета от странно спокойствие, младата жена се прицели и откри методична стрелба. Едно от съществата рухна на пода, последва го второ. После ударникът зачука на празно. Отстъпи предпазливо назад и трескаво измъкна шепа патрони от раницата си. В следващия миг се оказа обкръжена от ръце като стоманени въжета, които изтръгнаха оръжието й и я стиснаха за гушата с чудовищна сила. Обля я противната воня на разложени трупове. Нададе яростен вик, изпълнен с болка и страх, а после затвори очи и се приготви да посрещне неизбежната смърт.
60
Сноу гледаше как тъмните фигури бързо запълват отвора на тунела пред тях. Ярката светлина на факлата действително ги сепна, но объркването им продължи съвсем кратко и в момента напредваха със смразяваща кръвта решителност. Съвсем не бяха безмозъчни същества, които сляпо се хвърлят срещу смъртта. Беше съвсем ясно, че се придържат към някаква стратегия.
— Слушай какво ще направим — спокойно каза Донован, — зареждаш с един ХМ–148 и стреляме в залп, за който ще ти дам знак. Целиш се в лявата част на групата, а аз — в дясната. После презареждаш с възможно най-голяма бързина и повтаряш. Имай предвид, че гранатометите бият малко нависоко, затова се прицелвай в краката им.
Сноу зареди, усещайки сърцето си в гърлото. Изправен до него, Донован се стегна от напрежение, изчака миг и изкрещя:
— Огън!
Пръстът му докосна предния спусък, пушката грозно изрева и за малко не се отскубна от ръцете му. Гранатата се стрелна към целта, а галерията се изпълни от оранжевото зарево на двойната експлозия. С безпокойство установи, че се беше прицелил прекалено наляво и зарядът улучи страничната стена. В резултат част от тавана рухна върху тълпата забулени фигури, които нададоха писъци на ужас.
— Пак! — изкрещя Донован и зареди нова граната.
Сноу го последва и отново натисна спусъка, прицелвайки се леко надясно. Проследи въртеливото движение на гранатата, която се стрелна напред и профуча над качулките на нападателите, очите му се опулиха от ужас. Вътрешността на тунела се разтърси от силната експлозия.
— По-ниско! — изрева Донован. — Внимавай, напредват!
Почти разплакан от яд, водолазът дръпна със зъби брезентовата торбичка, зареди следващата граната и бързо натисна спусъка. Този път огненото кълбо експлодира точно в средата на тълпата, за миг писъците заглушиха тътена на експлозията.
— Пак! — викна Донован и произведе изстрел със своя гранатомет. — Дай им да разберат на тези мръсни копелета!
Сноу бързо се подчини. Но този път попадението се оказа наблизо и горещата вълна на експлозията го събори на колене. Побърза да се изправи, премигна от пушека в задимения тунел и объркано се огледа. Гранатите бяха свършили и пръстът му се прехвърли на задния спусък.
