Маршрут 666

се отвратително сърбане и мляскане, от което на Марго й се повдигна.

— Ето защо! — натъртено повтори Фрок и продължително я изгледа. — Нима не разбираш? Нима не си даваш сметка, че това е по-силно от всякаква саможертва? — В гласа му се долови странна, почти умолителна нотка.

В първия момент тя наистина не разбра. Но в следващия всичко дойде на мястото си, при това с изненадваща яснота. Церемонията, дрогата, парчетата от инвалидния стол, чудотворният храм в Лурд, за който спомена Пендъргаст.

— Значи проходихте? — тихо промълви. — И това е причината за всичко?!

— Не бързай да ме съдиш! — намръщи се Фрок. — Ти цял живот си ходила и никога не си се замисляла какво означава да си недъгав. Но я се опитай да си представиш какво е да си сакат по рождение, да откриеш изцелението и да ти го отнемат в момента, в който вече гледаш към най-славните мигове от живота си? — Замълча за момент, после, без да сваля очи от лицето й, добави: — Разбира се, за теб аз винаги съм бил просто доктор Фрок. Горкичкият стар доктор Фрок, имал лошия късмет да пипне детски паралич в някакво загубено африканско село. Колко жалко, че е загубил възможността да експериментира в естествена среда! — Лицето му бавно се приближи към нейното: — Но експерименталната работа беше моят живот!

— Затова довършихте делото на Кавакита, така ли? — обади се Пендъргаст.

— Бедният Грегъри! — въздъхна Фрок. — Дойде при мен страшно отчаян. Вероятно ви е известно, че беше започнал да взема препарата, за съжаление твърде рано… — Средният му пръст се изпъна в необичаен циничен жест: — И получи ей това… Цял живот му втълпявах, че трябва стриктно да се придържаме към лабораторните процедури. Но той се оказа едно много нетърпеливо момче. Арогантно, обзето от манията за безсмъртие. По тази причина започна да приема субстанцията, преди да отстрани отрицателните странични ефекти на реовируса. В резултат организмът му претърпя радикални физически промени и той се нуждаеше от помощ. Получи метална пластина в гръбначния стълб благодарение на спешна хирургическа интервенция. Но го мъчеха страхотни болки. Беше самотен и уплашен до смърт. Към кого да се обърне, ако не към мен — стария инвалид, който гаснеше в принудително бездействие? А аз наистина бях в състояние да му помогна. Не само като отстраня пластината, но и като продължа работата върху пречистването на препарата. Разбира се, жестоките му експерименти и най-вече глупостта му да продава препарата на тези хора тук — ръцете му се разпериха и обхванаха множеството черни плащове — доведоха до физическото му унищожение. Разбрали какво им е причинил, те просто го ликвидираха.

— А вие довършихте процеса на пречистване и започнахте да го вземате, така ли? — подхвърли Пендъргаст.

— Довършихме процеса в онази скромна лаборатория на брега на реката — потвърди доктор Фрок. — Грег просто беше загубил целенасочеността и вдъхновението, нужни за подобно начинание. Или изобщо не е притежавал куража, вътрешната сила и проницателността на истинския учен, за да довърши започнатото. Аз го сторих вместо него. По-точно казано, усъвършенствах това, което беше започнал. Разбира се, препаратът продължава да предизвиква морфологични изменения. Но вече лекува грешките на природата, вместо да ги задълбочава. Това е истинската мисия на реовируса, това е грандиозното му значение. Аз съм живо доказателство за неговата възстановителна мощ. Аз пръв претърпях метаморфозата. И вече спокойно мога да кажа, че никой друг не би се справил с подобна задача. Моят инвалиден стол бе моето разпятие! Но сега вече е нещо друго, съвсем различно: символ на новия свят, който ще изградим!

— Нов свят значи — замислено повтори Пендъргаст. — Вероятно ще го изградите с помощта на растението на Мбвун, което се размножава в Главния резервоар.

— Идеята беше на Кавакита — каза Фрок. — Аквариумите са прекалено скъпи и заемат твърде много място. Но това беше преди… — Гласът му заглъхна.

— Мисля, че разбирам — продължи Пендъргаст със спокойната самоувереност на човек, който мирно беседва с приятел край маса в уютно кафене. — През цялото време сте имали намерение да изпразните резервоара.

— Разбира се. Грегъри бе модифицирал растението, за да може да живее в умерена среда. Ние сами възнамерявахме да отворим резервоара и да пропуснем растението в тунелите. Както знаете, децата ми не обичат светлината и това предполагаше, че подземията могат да станат превъзходен резерват. Но нашият приятел Уокси обезсмисли усилията ни. Той много си пада — всъщност много си падаше! — по присвояването на чужди идеи. Ако не сте забравили, именно аз предложих да източим резервоара.

— Но част от семената ще преминат през отводнителните канали, а оттам в Хъдзън и в океана, доктор Фрок — намеси се Марго, полагайки върховни усилия да овладее гласа си. — Веднъж попаднали там, солената вода ще активира вируса и той ще се разпространи в цялата екосистема. Вие давате ли си сметка как ще се отрази това на хранителната верига?

Именно това е идеята, скъпа Марго. Не отричам, че това е крачка в неизвестното бъдеще на еволюцията. Но ти си биолог и несъмнено си даваш сметка, че човешкият род дегенерира. Той е загубил еволюционната си жизненост и адаптивните си способности. По силата на обстоятелствата аз съм инструментът, който ще му върне тези качества.

— А къде по-точно възнамеряваш да скриеш дебелия си задник по време на потопа? — враждебно попита Дагоста.

— Вие несъмнено сте стигнали до самонадеяното заключение, че благодарение на тази малка екскурзия вече знаете всичко за подземния свят — презрително се усмихна Фрок. — Но повярвайте ми — подземният Манхатън е много по-обширен, по-страховит и по-прекрасен, отколкото можете да си представите. Аз съм го обхождал надлъж и шир, наслаждавайки се на чудотворното си прохождане. Тук не се налага да стоя обездвижен, както го правя горе. Открих естествени кухини с невероятна красота. Древни тунели, използвани от холандски контрабандисти още в колониалните времена. Уютни малки местенца, където всички можем да се подслоним, докато водата следва пътя си към океана. Тях няма да ги откриете на картите си. Именно там ще се приютя в компанията на децата си, докато милионите кубици вода отнасят в океана добре узрелите семена на Lilicae mbwunensis. А когато всичко свърши, ние ще се завърнем в прясно измитите си владения, за да се насладим на останалите тук плодове. Разбира се, и за да дочакаме настъпването на онова, което аз наричам дисконтинуитет на холоцена10.

Марго гледаше някогашния си професор с невярващ поглед, а той й отвърна с лека усмивка — арогантна, хладна и отчуждена, натежала от самоувереност. Май не подозира за заложените експлозиви, изведнъж си помисли тя.

— Това е положението, драга моя. Логичен завършек на моята теория за частичната еволюция. Реовирусът — или това, което наричате „Гланц“ — ще бъде заложен в самата основа на хранителната верига, използвана от всички живи същества. Не мислиш ли, че е логично именно аз да бъда двигател на този процес, негов активиращ агент? В сравнение с него масовото измиране на динозаврите ще се превърне в незначителен елемент от хода на еволюцията. То е дало зелена светлина на развитието на бозайниците, но нищо повече. Ала кой може да предскаже до какво ще доведе предстоящата промяна? Мисля, че възможностите й са вълнуващо невъобразими!

— Вие сте болен човек! — промълви Марго, усетила как сърцето й се свива в мрачно отчаяние. Изобщо не беше допускала, че Фрок е страдал толкова дълбоко от неспособността си да ходи. А това се оказа тайната му фикс идея, накарала го да се обърне към репродуктивния потенциал на вируса, поразил по жесток начин онзи нещастник Кавакита. Същевременно очевидно не си даваше сметка за психогенните му способности. Никога няма да разбере, нито да повярва, че управлявайки въздействието на препарата върху физиката на човешкия организъм, той на практика е активирал способността му да развива и стимулира всевъзможни мании, да вади на бял свят дълбоко скрити кошмари, да предизвиква агресивност. Вече беше убедена, че никакви уговорки и дискусии не могат да го накарат да се осъзнае.

Процесията продължаваше бавното си движение по посока на казаните. Докато отпиваха от чашите си, Бръчкавите се разтърсваха под широките си наметала — от наслада, а може би от болка. Марго не беше в състояние да определи кое от двете.

— През цялото време сте били наясно с нашите ходове, нали? — обади се Пендъргаст. — И все едно сте