рамото бяха гипсирани. Въпреки слабото осветление Джоб примигна със здравото си око. Прекалено широк колан бе пристегнал бедрата му, а белезниците на ръцете му минаваха през халка отпред. И двата му крака бяха оковани към инвалидната количка с железни пранги.
— Виж го само, негодника — рече Хейзън повече на себе си, отколкото на Пендъргаст.
Пендъргаст наблюдаваше внимателно как полицаите откараха Джоб в средата на стаята, а след това застанаха от двете му страни.
— Адски ми се иска да узная защо този тип е сторил всичко онова — продължи Хейзън с тих и равен глас. — Какво е правил на онези поляни в царевицата? Подредените гарвани, свареният като прасе Стот, опашката, която бе зашил в търбуха на Чонси… — Хейзън преглътна с мъка. — И Тад. Да убие Тад! Какво, по дяволите, е ставало в шибаната му глава?
Пендъргаст не отвърна нищо.
Вратата се отвори отново и в стаята влезе Уинифред Краус, която се подпираше на ръката на трети полицай. Беше в болнична роба и вървеше съвсем бавно. Под мишница носеше опърпана книга. Лицето й бе бледо и хлътнало, но веднага щом видя Джоб, то се оживи и сякаш целият й външен вид се преобрази.
— Джоби, миличък! Мама е.
Гласът й долетя в тъмната стая за наблюдение от високоговорител над прозореца и прозвуча дрезгав и електронно-тенекиен в настъпилата тишина.
Джоб вдигна глава и върху лицето му се изписа гримаса на усмивка.
—
— Донесох ти подарък, Джоби. Виж, това е
Джоб издаде нечленоразделен радостен звук.
Тя приближи и придърпа един стол по-близо до сина си. Полицаите се стегнаха, но нито Уинифред, нито Джоб им обърнаха внимание. Тя седна до него, обгърна с крехката си ръка огромните му рамене, придърпа го към себе си. Започна да му тананика тихо, Джоб засия и се облегна на нея, а телешкото му лице светна от радост и щастие.
— Господи — прошепна Хейзън. — Погледни. Тя го люлее като бебе.
Уинифред положи книгата в скута му и я отвори на първата страница. Беше книжка с детски римушки.
Ще започна отначало, нали Джоби? — изгука му тя. — Точно така, както обичаш.
И тя започна да чете бавно с напевен тон:
Джоб кимаше с голямата си глава в ритъма на римушката, от устата му излизаше едно
— Боже мой — рече Хейзън, — побърканякът и майка му. Само като гледам, тръпки ме побиват.
Уинифред Краус свърши стихчето и бавно обърна страницата. Джоб просия и се засмя. А тя започна отново:
Хейзън се обърна и сграбчи ръката на Пендъргаст.
— Аз се махам. Ще се видим в Чистилището.
Пендъргаст улови ръката му, без да му отговори, без да забележи. Бе вперил поглед в сцената пред себе си — майката, която чете стихчета на детето си.
— Виж тази хубава картинка, Джоби. Погледни!
Уинифред Краус вдигна книгата и Пендъргаст зърна илюстрацията. Книгата бе стара, страниците й — оръфани и зацапани, ала картинката все още можеше да се види.
Веднага позна изображението. Това разкритие връхлетя Пендъргаст почти като физически удар и той залитна. Отдръпна се от стъклото.
Джоб сияеше и продължи да напява, а главата му се клатеше напред–назад.
Уинифред се усмихна, лицето й бе ведро и спокойно, и отгърна на следващата страница. Неестественият, усилен от електрониката глас на майката продължи да пращи във високоговорителя:
Ала Пендъргаст вече го нямаше, за да я чуе. Никой от групата от скупчили се до стъклото психиатри и студенти не забеляза как стройната тъмна фигура се изнизва навън. Бяха прекалено заети да обсъждат къде биха могли да намерят диагнозата в справочника DSM–IV и дали изобщо, всъщност, щяха да я намерят там.
Информация за текста
© 2003 Дъглас Престън
© 2003 Линкълн Чайлд
© 2003 Тинко Трифонов, превод от английски
Douglas Preston, Lincoln Child
Still Life With Crows, 2003
Сканиране и редакция: ultimat, 2009
Разпознаване и начална редакция: Ti6anko, 2009
Издание:
Дъглас Престън и Линкълн Чайлд. Натюрморт с гарвани
Издателство „Коала“, София, 2003
Редактор: Сергей Райков
ISBN 954–530–092–2
