Натюрморт с гарвани

Агентът спря. Черният му костюм бе почти невидим в буреносната дрезгавина, а лицето му сякаш плуваше в мрака — бледо, призрачно.

— Какво правите тук, шерифе? — Думите му бяха тихи, ала в тона му прозвънна нотка, която Хейзън не бе чувал преди.

— Доколкото си спомням, тази сутрин ти беше предявена заповед за отстраняване. Ти я нарушаваш. Мога да те арестувам.

— Каните се да преследвате убиеца — рече Пендъргаст. — Стигнали сте до заключението, че е в пещерата.

Хейзън се размърда неловко. Пендъргаст сигурно гадаеше. Нямаше начин да е разбрал, още не.

Агентът продължи:

— Нямате абсолютно никаква представа в какво се набутвате, шерифе — нито за противника, с когото ще се сблъскате, нито за обстановката.

Това вече бе прекалено.

— Пендъргаст, стига толкоз.

— Вие сте на прага на бездната, шерифе.

— Ти си на прага.

— Убиецът държи заложник.

— Пендъргаст, ти просто си правиш димна завеса.

— Ако там вътре допуснете грешка, шерифе, това ще коства живота на заложника.

Въпреки всичко Хейзън го побиха тръпки. Това бе кошмарът на всяко ченге.

— Така ли? И кой е заложникът?

— Кори Суонсън.

— Откъде знаеш?

— Няма я цял ден. А аз току-що открих колата й, скрита в царевиците на стотина метра на запад.

Последваха няколко мига на неловко мълчание, след което Хейзън поклати с отвращение глава.

— Още от самото начало, Пендъргаст, не правиш нищо друго, освен да отклоняваш разследването със своите хипотези. Ако не беше ти, досега да бяхме окошарили онзи тип. Значи колата на Суонсън е паркирана в царевиците. Може да е излязла там с някой мъж.

— Влязла е в пещерата.

— Е, това е едно блестящо умозаключение. Вратата е от солидно желязо. Как смяташ, че е влязла? Разбила е ключалката?

— Погледнете сами.

Хейзън погледна натам. Пендъргаст сочеше надолу. Желязната врата наистина не бе затворена — пред прага й лежеше катинарът, наполовина скрит от прах и листа.

— Ако мислиш, че Кори Суонсън е разбила тази ключалка, Пендъргаст, сигурно си по-голям глупак, отколкото те смятах. Това не е работа на хлапе; дело е на закоравял престъпник. На мъжа, когото всъщност търсим. И това е повече, отколкото е необходимо да знаеш по въпроса.

— Доколкото си спомням, шерифе, вие обвинихте Кори Суонсън за…

Хейзън поклати глава.

— Слушах те достатъчно, Пендъргаст, а сега предай оръжието си. Ти си арестуван. Коул, сложи му белезниците.

Коул пристъпи напред.

— Шерифе?

— Той съзнателно нарушава действаща заповед за отстраняване. И възпрепятства полицейско разследване. Нахлул е в чужда собственост. Поемам цялата отговорност. Просто го разкарайте на майната му, не искам да го виждам.

Коул пристъпи към Пендъргаст. И в следващия миг се озова на земята, като се опитваше отчаяно да си поеме. Агентът бе изчезнал.

Хейзън зяпна.

— Уф! — Коул се претърколи в седнало положение, уловил се за слабините. — Онова копеле ме цапардоса в топките.

— Господи — прошепна Хейзън и освети наоколо с фенерчето си. Ала Пендъргаст го нямаше. След малко се чу изръмжаването на мощен двигател, шумът на бързо преминаващи чакъла гуми.

Коул се изправи със зачервено лице и се заотупва.

— Ще го обвиним в съпротива при арест и в нападение на полицейски служител.

— Забрави, Коул. Чака ни по-голяма риба за улавяне. Да си свършим сега работата тук, а с другото ще се занимаваме утре.

— Това копеле — промърмори отново Коул.

Хейзън го плесна по гърба и се ухили.

— Следващия път, когато извършваш арест, не изпускай из очи нарушителя.

Някъде далеч шумно се затръшна врата, а Хейзън чу писклив глас, който вятърът ту издигаше, ту заглушаваше. Миг по-късно видя пребледнялата Уинифред Краус, която тичаше по пътечката откъм старата къща. Жестоките пориви на вятъра развяваха бялата й нощница и на Хейзън му заприлича на летящ в нощта призрак. Райнбек я следваше по петите и протестираше шумно.

— Какво правите? — пищеше възрастната жена. Косата й бе разрошена от дъжда и по лицето й се стичаха капчици. — Какво е това? Какво търсите в имота ми?

Хейзън се обърна към Райнбек:

— За Бога, нали трябваше да…

— Опитах се да й обясня, шерифе. Но тя изпадна в истерия.

Уинифред оглеждаше струпалите се наоколо рейнджъри и въртеше като обезумяла очи.

— Шериф Хейзън! Настоявам за обяснение!

— Рейнбек, изведи я от…

— Това е уважавана туристическа атракция!

Хейзън въздъхна дълбоко и се обърна към нея.

— Виж какво, Уинифред, ние смятаме, че убиецът се е скрил в твоята пещера.

— Невъзможно е! — извика жената. — Аз я проверявам два пъти седмично!

— Дошли сме да го изкараме оттам. Искам да се прибереш тихо и кротко у дома заедно с полицай Райнбек. Той ще се погрижи за теб…

— Няма да го направя. Да не сте посмели да влизате в моята пещера! Нямате никакво право. Там няма никакъв убиец!

— Съжалявам, госпожице Краус. Имаме заповед. Райнбек?

— Вече й показах заповедта, шерифе…

— Покажи й я отново и я разкарай веднага от тук.

— Но тя не иска да слуша…

— Вдигай я и я носи, ако трябва. Не виждаш ли, че губим време?

— Да, сър. Съжалявам, госпожо…

— Да не си ме докоснал!

Обърна се и пристъпи към Хейзън, стиснала здраво юмруци.

— Махай се от имота ми! Винаги си бил грубиян! Разкарай се от тук!

Той я улови за китките, а тя се затърчи и го заплю. Хейзън бе удивен от силата и яростта на старата дама.

— Госпожице Краус — започна отново той, опитвайки се да прояви търпение, а гласът му да прозвучи успокояващо. — Успокойте се, моля ви. Това е важна задача на правоохранителните органи.

— Разкарайте се от земята ми!

Хейзън, който с мъка я удържаше, почувства силен ритник по пищяла. Останалите ги бяха наобиколили и се държаха срамежливо като странични наблюдатели.

— Какво ще кажете да ми помогнете малко, а? — изрева Хейзън.

Рейнбек я сграбчи през кръста, а Коул приближи и успя да улови една от размаханите й ръце.

— Спокойно — рече Хейзън. — Спокойно. Тя все пак е само една възрастна дама.