Лъвкрафт, подвързана с кожа с подписа на Барлоу върху предния форзац. И датирана в
Пендъргаст кимна.
— Доволен съм, че го одобри.
— След твоето обаждане успях да направя някои предварителни проучвания.
— И?
Рен потри ръце.
— Представа нямах, че Инууд Хил Парк има такава интересна история. Знаеше ли, че вековната гора в него е от времената на Американската революция? Или че някога там се е намирала лятната резиденция на Исидор Строс — докато Строс и съпругата му не загинали на борда на „Титаник“?
— Така съм чувал.
— Интересна история. Старецът отказал да се качи на спасителните лодки преди жените и децата, а госпожа Строс отказала да остави съпруга си. Вместо това настанила прислужницата си в лодката, а те двамата със съпруга си умрели заедно. След смъртта им тяхната „вила“ в Инууд Хил започнала да се руши. Но проучванията ми показват, че години преди това собственикът на земята е бил убит и е имало и други неприятни събития, които държали семейство Строс далеч от…
— А Вилата? — прекъсна го Пендъргаст внимателно.
— Искаш да кажеш Вила Жирондел? — Рен направи гримаса. — Човек трудно може да си представи по- сенчеста, по-потайна група. Боя се, че проучването ми върху тях е все още в началото си — и предвид обстоятелствата, не съм сигурен, че някога ще съм в състояние да науча много.
Пендъргаст махна с ръка.
— Просто ми кажи какво си научил до този момент, моля те.
— Много добре. — Рен притисна върховете на показалците си един срещу друг, сякаш да подчертае степента на важност. — Изглежда първите постройки във Вилата — както е известна сега, — са били изградени първоначално в ранната 1740-та година от религиозна секта, която напуснала Англия, за да избегне гоненията. Установили се в северния край на Манхатън, където в момента е въпросният парк. Както често ставало, тази група пилигрими били по-скоро идеалисти, отколкото прагматици. Били градски хора — писатели, учители, един банкер — и били много наивни в намеренията си да си изкарват прехраната от земята. Изглежда са имали странни възгледи по отношение на колективния живот. Вярвайки, че цялата общност трябва да живее и работи заедно като едно цяло, те накарали корабните дърводелци да построят огромна постройка от местен камък и дъски. Било отчасти жилище, отчасти работно място, отчасти църква, отчасти крепост.
Той вдигна пръст.
— Но краят на острова, който били избрали за свое селище, бил каменист и негостоприемен за земеделие или животновъдство — дори за тези, които разбирали от такава работа. Наоколо нямало местни индианци, които да ги посъветват — уекъсгийк и линап отдавна били напуснали тези места, а най-близкото европейско селище било на другия край на Манхатън, на два дни път. Новите заселници се оказали посредствени рибари. Имало няколко земеделци, пръснати наоколо, които вече били избрали най-хубавите места и въпреки, че искали да продадат част от реколтата си за пари в брой, не били склонни да осигуряват безплатно прехраната на цялата колония.
— Така че глупостта на плана им скоро станала очевидна — промърмори Пендъргаст.
— Точно така. Разочарованието и кавгите последвали бързо. За около десетина години колонията постепенно се загубила, жителите й се преместили някъде в Нова Англия или се върнали в Европа и мястото било изоставено: паметник на несбъднати надежди. Водачът им — не успях да открия неговото име, но той е осигурил кораба и е купил терена — се преместил в южен Манхатън и станал порядъчен фермер.
— Продължавай — подкани го Пендъргаст.
— Изминали сто години. През 1858 или 1859-та година една група пропаднали типове стигнали до Ню Йорк откъм юг. От регистрите по онова време се вижда, че това била доста разнородна сбирщина. В основата й стоял един харизматичен проповедник от Батон Руж, преподобният Мишъм Уокър, който бил събрал около себе си известен брой френски креоли занаятчии, избягвани от тяхната общност по причина, която не съм открил, заедно с няколко роби западни индианци. По пътя към тях се присъединили и други: кейджъни14, някои португалски еретици и известен брой от обитателите на блатата, напуснали, според слуховете, Британия заради практикуване на паганизъм, друидизъм и магьосничество. Пътуването им от затънтения Юг до Ню Йорк било изпълнено с трудности. Където и да се опитали да се установят, местните се противопоставяли на религиозните им ритуали; те постоянно били принуждавани да се местят. За тях се носели отвратителни слухове: че крадели бебета, правели жертвоприношения с животни, съживявали умрели хора. Групата била потайна по характер; заплахите, които получавали, изглежда ги направили усамотени. Уокър и шайката му най-накрая намерили отдалечената постройка, която религиозните пилигрими изоставили в северния край на Манхатън един век по-рано и си я присвоили, като зазидали прозорците и укрепили стените. Говорело се за масови действия, които ще се предприемат срещу тях, но от това не излязло нищо, освен няколко странни сблъсъка, описани мъгляво от местната преса. С годините Вилата се изолирала все повече и повече.
Пендъргаст кимна бавно.
— А в последно време?
— Оплакванията за жертвоприношения на животни са продължили през годините. — Рен направи пауза, после по устните му се плъзна суха усмивка. — Изглежда, че са били… че са… безбрачна общност. Като шейкърите15.
Веждите на Пендъргаст отскочиха нагоре в изненада.
— Безбрачна? И въпреки това продължават да съществуват?
— Не само продължават, но… както изглежда — винаги броят им остава един и същ: сто четиридесет и четирима. До един мъже, до един възрастни. Говори се, че биват набирани нови. Насила, ако е необходимо, и винаги нощем. Твърди се, че тяхна плячка стават недоволните, душевно нестабилните, самотниците: идеални кандидати за вербуване. Когато някой член умре, трябва да бъде намерен друг. И ето тук тръгват
— За какво?
— За кръвожадни същества, които бродят нощем.
— А историята на мястото и постройките?
— Теренът бил придобит от Нюйоркския отдел „Паркове“ през 1916 г. Някои от другите запуснати сгради в парка били съборени, но не и Вилата. Изглежда отдел „Паркове“ не е бил склонен да форсира нещата.
— Разбирам. — Пендъргаст погледна Рен със странно изражение на лицето. — Благодаря ти, началото е отлично. Продължавай, моля те.
Рен отвърна на погледа, тъмните му очи горяха от любопитство.
— За какво е всичко това,
Пендъргаст не отговори веднага. За един миг сякаш се пренесе някъде далеч. След това се съвзе.
— Прекалено рано е да се обсъжда.
— Поне ми кажи: интересът ти… от нещо богохулно ли е породен? — повтори Рен.
Пендъргаст направи още един лек поклон.
— Моля те, уведоми ме, когато откриеш нещо повече. — При тези думи той се обърна и започна дългото изкачване обратно към горния свят.
27.
Нора добави последна информация към базата данни във връзка с пробите, затвори програмата, затвори торбата с чирепите и я сложи настрана. Протегна се и погледна часовника си. Беше почти десет вечерта и музейните офиси бяха тихи и бдящи.
