прецизност и целенасоченост на един мозък? И въпреки всичко Числит се бе издигнал до изискването на момента. Каква трагедия, също така, че — при цялата му честност — той бе заобиколен от некомпетентност и неспособност. Заповедите му бяха погрешно интерпретирани, неправилно изпълнени, дори игнорирани. Да: нямаше друга дума за това, освен „трагедия“.
Като взе военния си бинокъл, той го насочи към входа на Вилата. Демонстрантите бяха успели да влязат вътре и неговите хора бяха хукнали след тях. Рапортите бяха хаотични и противоречиви; един Господ знаеше само какво наистина става. Той и сам би отишъл, само че един командир не трябваше да излага собствената си персона на опасност. Можеше да има насилие; дори убийство. Това беше грешката на неговите хора и в доклада си щеше да наблегне точно на този момент.
Числит вдигна радиостанцията в дясната си ръка.
— Преден пост „алфа“ — произнесе отсечено. — Преден пост „алфа“. Изтеглете се в отбранителна позиция.
Радиостанцията пропука.
— Преден пост „алфа“, разбрано ли е?
— Пост „алфа“, роджър — долетя гласът. — Моля, потвърдете последната заповед.
—
— Само исках да съм сигурен, сър — подзе гласът отново, — защото преди две минути ни казахте да отстъпим и…
— Правете каквото ви се каза!
От групата офицери, които се въртяха объркани из игрището, се отдели една тъмна фигура в черен костюм и тръгна към него. Инспектор Минерва.
— Да, инспекторе — каза Числит, като се стараеше гласът му да излъчва достойнство, ала генерал Маклелън42.
— Получаваме съобщения от вътрешността на Вилата, сър.
— Продължавайте.
— Разразил се е значителен конфликт между обитателите и демонстрантите. Има сведения за наранявания, някои — сериозни. Интериорът на църквата е бил разрушен. Улиците на Вилата са пълни с прогонени жители.
— Не съм изненадан.
Минерва се поколеба.
— Да, инспекторе?
— Сър, бих ви препоръчал отново да предприемете… ами… по-решителни действия.
Числит го погледна.
— По-решителни действия? За какво, по дяволите, говорите?
— С цялото ми уважение, сър, когато демонстрантите започнаха шествието си във Вилата, аз ви препоръчах незабавно да се обадите и да поискате подкрепления. Трябва да разполагаме с повече хора.
— Имаме значително числено превъзходство — отвърна той нервно.
— Освен това препоръчах офицерите ни по-бързо да заемат позиции отвъд пътя към Вилата, за да блокират шествието.
— Точно това заповядах.
Минерва прочисти гърлото си.
— Сър… вие заповядахте всички части да запазят позициите си.
— Не съм давал такава заповед!
— Не е прекалено късно за нас да…
— Имате заповеди — каза Числит. — Изпълнявайте ги. — Той видя как мъжът свежда очи и промърморва „да, сър“, докато се връща бавно към останалите офицери. Казано честно, това не беше нищо друго, освен некомпетентност, дори от човека, на когото бе разчитал най-много.
Той вдигна бинокъла си отново. Сега ставаше интересно. Можеше да види протестиращите — в началото само няколко, но докато гледаше, броят им нарастваше все повече — как бягат от Вилата и надолу по пътя с изкривени от страх лица. Офицерите му най-накрая ги бяха изгонили. Сред тях се виждаха самите обитатели на Вилата, облечени в кафяви мантии и качулки. Всички те се влачеха от Вилата в непрекъснат поток, напускайки дървените сгради, падаха един върху друг в паническо усилие да се махнат колкото се може по-бързо.
Отлично, отлично.
Той свали бинокъла и вдигна радиостанцията.
— Преден пост „делта“ влизай.
След миг радиостанцията изграчи:
— Преден пост „делта“, говори Уигман.
— Офицер Уигман, демонстрантите започват да се разпиляват — произнесе Числит надуто. — Очевидно тактиката ми има очаквания ефект. Искам вие и хората ви да отклоните демонстрантите обратно към бейзболното игрище и улицата, за да се осъществи дисциплинирано разпръсване.
— Но, сър, в момента всички сме отвъд парка, където ни казахте да…
— Просто направете каквото ви се казва, офицер. — И Числит прекъсна протеста му с натискане на предавателния бутон. Неуверени и плъзгави като вода, всички бяха такива. Дали имаше поне един командир в историята на организираните нападения, който да е бил обкръжен с толкова подчертано неспособни подчинени?
Той смъкна радиостанцията с обезсърчена въздишка и установи, че тълпата, прииждаща от Вилата, се е превърнала в река, дори в наводнение.
78.
Пендъргаст вървеше в тунела, като се държеше към лявата стена, закрил с ръка тесния лъч на малкото фенерче. Като зави зад един ъгъл, той забеляза нещо на неясната светлина — на пода лежеше дълъг белезникав предмет.
Доближи го. Беше тежък полиетиленов чувал с цип в единия край, изцапан с кал, мръсотия и трева, сякаш е бил влачен. От едната страна се виждаха напечатани думите „МОРГА НА ГРАД НЮ ЙОРК“ и няколко цифри.
Той приклекна и хвана ципа. Издърпа го бавно, като се опитваше да не вдига шум. Ужасна смрад на формалин, алкохол и разложение изпълни ноздрите му. Сантиметър по сантиметър отвътре се разкри труп. Той върна ципа обратно, затвори го до половината, хвана краищата на чувала и ги дръпна встрани, за да се покаже лицето.
Уилям Смитбак Джуниър.
Пендъргаст гледа известно време. След това, почти благоговейно, отвори напълно ципа и откри цялото тяло. Намираше се в напреднал стадий на разложение. Трупът на Смитбак очевидно бе аутопсиран и след това, в деня преди да изчезне, вътрешните органи бяха върнати на местата им, за да бъде предаден на семейството: виждаше се V-образният шев на среза, скалпа, прикрепен повторно към черепа и зашит, възстановеното лице, всичко запълнено и прибрано. Работата бе извършена грубо — изтънченото изпълнение не беше от силните страни на патолозите, — но нещата биха могли да се пооправят с един добър собственик на погребален дом.
Само че трупът не беше отишъл в погребален дом. Беше откраднат. И сега се намираше тук.
Пендъргаст се вгледа по-внимателно. Бръкна в джоба на палтото си, извади чифт пинсети и ги използва, за да свали няколкото парченца бяла латексова гума, залепнала към лицето на мъртвеца: едно от ноздрата, друго от ушната мида. Огледа ги отблизо на светлината на фенерчето, след това ги пусна замислено в джоба си.
Бавно плъзна светлината наоколо — и видя на петдесетина крачки друг разложен труп, спретнат и облечен за погребение в черен костюм. Непознат човек, но висок, с дълги крайници, с приблизително
