— Съжалявам. Вижте, не ми е в природата да бягам и да се крия. Твърде дълго съм работила за това откриване. Хората разчитат на мен. Разбирате ли? Нека утре говорим отново за това. Само не днес.
— Така да бъде. — Непознатият силует се отдалечи — странно колко малко приличаше той на онзи Пендъргаст, когото Нора си спомняше — сля се с групата хора, които крачеха към колите си и след малко вече го нямаше.
45
Д’Агоста спря пред офиса на Хейуърд, почти страхувайки се да почука. Болезненият спомен за първата им среща връхлетя в съзнанието му неканен и той с голямо усилие го прогони. Почука на вратата по-силно, отколкото възнамеряваше.
— Влез! — Самият звук на гласа й накара сърцето му да пропусне един такт. Той си пое дъх, натисна бравата и влезе.
Офисът изглеждаше много по-различно. Бяха изчезнали многобройните купчини листове, творческият безпорядък. Сега той представляваше въплъщение на безмилостна организация — и беше ясно, че Хейуърд работеше, живееше и дишаше за един-единствен случай.
Беше се изправила зад бюрото си — дребната й, стройна фигура изглеждаше още по-привлекателна в елегантния зелен костюм с капитански нашивки на раменете — и го гледаше. Погледът й бе толкова силен, че сякаш го отблъскваше назад. Той отмести очи.
— Седнете. — Гласът беше студено безразличен.
— Виж, Лора, преди да започнем бих искал само да кажа…
— Лейтенант — долетя отсеченият отговор, — извикан сте тук по полицейски задачи и ако се каните да кажете нещо, свързано с личния си живот, недейте — крайно неуместно е.
Д’Агоста я погледна. Не беше честно.
— Лора, моля те…
Лицето й се смекчи, но само за миг и тя заговори тихо.
— Винсънт, не причинявай това нито на мен, нито на себе си. Особено сега. Трябва да ти покажа нещо и ми е много, много трудно.
Това спря Д’Агоста.
— Моля, седни.
— Предпочитам да остана прав.
Последва кратка тишина, в която тя напрегнато се взираше в него. После заговори отново.
— Пендъргаст е жив.
Д’Агоста почувства, че изстива. Не знаеше за какво го бе извикала, дори не се бе осмелил да прави догадки, но това бе последното, което очакваше.
— Как разбра? — избърбори той.
Лицето й се стегна от гняв.
— Значи все пак си знаел.
Нова напрегната пауза. Тя се протегна и придърпа към себе си лист хартия. От мястото си Д’Агоста можеше да види, че са написани на ръка бележки. Какво ставаше? Никога не бе виждал Лора толкова напрегната.
— На 19-и януари професор Торънс Хамилтън е бил отровен пред пълна зала студенти, докато четял лекция в университета на щата Луизиана в Ню Орлиънс. Починал час по-късно. Единствената полезна улика от сцената на местопрестъплението — влакна от черна тъкан, открити в офиса му — е анализирана в този доклад. — Тя извади една тънка папка и я сложи на бюрото си.
Д’Агоста погледна папката, но не я взе.
— В доклада се казва, че влакната са от изключително скъп вълнен плат, смес кашмир и мерино, който се е произвеждал за съвсем кратко през петдесетте години в една фабрика близо до Прато, в Италия. Единственото място, на което се е продавал в Америка — единственото — е било малко магазинче на улица „Леспинар“ в Ню Орлиънс. Чиито редовни клиенти са били семейство Пендъргаст.
Д’Агоста почувства пламъче на внезапна надежда. Може би все пак тя му бе повярвала? Може би бе проверила за Диоген?
— Лора, аз…
— Лейтенант, оставете ме да довърша. Следователският ми екип претърси апартамента на Пендъргаст в „Дакота“ — поне стаите, в които можахме да проникнем — и взе проби от влакна. Освен това намерихме две дузини еднакви черни костюми в гардероба. Костюмите и всички влакна идват от един и същи източник: вълната от кашмир и мерино, боядисана в черно. Практически това е уникално влакно. Не може да има грешка.
Д’Агоста усети, че го полазват странни тръпки. Внезапно го осени предчувствие накъде отиват нещата.
— На 22-и януари Чарлз Дюшам е бил обесен през прозореца на апартамента си на ъгъла на Петдесет и трета и Парк Стрийт. И в този случай сцената на престъплението се оказва необичайно чиста. Но все пак нашият екип успя да открие още няколко от същите черни влакна. Освен това установихме, че въжето, използвано за обесването на Дюшам, е изтъкано от рядък вид сива коприна. Научихме, че това е специално въже, което се използва в будистките религиозни церемонии в Бутан. Монасите заплитат тези копринени въжета в удивително сложни възли с медитативна цел. Това са уникални възли, които не се срещат никъде другаде по света.
Тя замълча и извади снимка на въжето, на която добре се виждаше потъналият в кръв възел.
— Конкретно този възел се нарича „Ран Танка Дурдаг“, заплетената пътека към ада. До мен достигна информацията, че специален агент Пендъргаст е прекарал известно време в Бутан, където изучавал именно тези монаси и техните възли.
— Отговорът е съвсем прост…
— Винсънт, ако ме прекъснеш още веднъж, ще наредя да ти завържат устата.
Д’Агоста прехапа устни.
— На следващия ден, 23-и януари, специалният агент на ФБР — Майкъл Декър, е бил убит в къщата си във Вашингтон, пронизан през устата с античен щик от Гражданската война. Местопрестъплението отново е чисто. Екипът откри влакна от същата вълна. — Като каза това, тя извади нов доклад и го побутна към Д’Агоста — Около два часа след полунощ на 26-и януари Марго Грийн бе намушкана с нож в Нюйоркския природонаучен музей. Лично прегледах списъците с персонала и установих, че тя е била последната, която е влязла в изложбената зала. Но е била и последната, която е излязла от залата — явно убиецът е използвал нейната карта, за да се измъкне. Местопрестъплението не беше чак толкова чисто, колкото предишните. Грийн е била достоен противник и се е съпротивлявала. Използвала е за самозащита резец за картон и успяла да нарани нападателя си. На сцената на престъплението бе открита кръв, която не принадлежеше на жертвата, както върху резеца, така и под формата на една-единствена капка на пода. — Тя направи пауза. — ДНК-тестовете станаха готови късно миналата вечер.
Лора извади нов лист хартия и го хвърли върху останалите.
— Ето и резултатите.
Д’Агоста не можеше да се насили да погледне. Бездруго вече знаеше отговора.
— Точно така. Специален агент Пендъргаст.
Д’Агоста не каза нищо. Последва кратка, напрегната тишина.
— Което ме води към мотива. Всички жертви са имали нещо общо — били са близки познати на Пендъргаст. Хамилтън е бил преподавател на Пендъргаст в гимназията; Дюшам е бил неговият най-близък — впрочем, може би единствен — приятел от детинство. Майкъл Декър е бил негов ръководител във ФБР. Главно благодарение на него Пендъргаст изобщо е оцелял в Бюрото, като се имат предвид цялата каша, в която са го забърквали необичайните му методи. И най-сетне, както сам добре знаеш, Марго Грийн беше близка приятелка на Пендъргаст след двата случая отпреди няколко години: музейните убийства и убийствата в метрото. Всички тези доказателства и тестове бяха проверени и препроверени. Не може да има грешка. Специален агент Пендъргаст е убиец-психопат.
Д’Агоста се бе вцепенил. Сега вече осъзнаваше защо Диоген е помогнал на Пендъргаст, защо е спасил
