суета
Скоупс се замисли за момент. Изкашля се:
— „Няма място, където човешката суета да личи по-ясно, отколкото в библиотеката.“ Доктор Джонсън.
— Много добре — похвали го Левин. — „Ако не е глупак, човек може да се пребори с всеки глупав недостатък в себе си освен със суетата.“ Волтер.
— „Бях суетен, но сега съм съвършен.“ У. К. Фийлдс.
— Чакай малко. Това никога не съм го чувал.
— Оспорваш ли ме?
Левин се замисли за момент:
— Не.
— Продължавай тогава.
— „Суетата играе лоши номера на паметта.“ Конрад.
Скоупс веднага отговори:
— „Суетата е най-яркият израз на еволюцията.“ Дарвин.
— „Суетният човек никога не е напълно безмилостен; той иска да си спечели овации.“ Гьоте.
Скоупс мълчеше.
— Да не ти се свърши запасът? — подразни го Левин.
Скоупс се усмихна:
— Просто се чудя кое да цитирам по-напред. „Наистина, пълна суета е всеки човек, който живее.“ Псалм трийсет и девети.
— Не знаех, че си религиозен. „Наистина, човек ходи като привидение; напразно се лута, събира и не знае кому ще се падне то.“ Същият псалм.
Последва нова дълга пауза.
— „Знам само, че любих напразно; само чувствам… сбогом! сбогом!“ Байрън.
— Май вече стържеш по дъното на тенджерата — изсумтя презрително Левин.
— Ти си на ред.
Последва нова пауза.
— „Журналистът е измамник; използва суетата, невежеството и самотата на хората, печели доверието им и го предава без угризения.“ Джанет Малкълм.
— Не е така — извика Скоупс.
— Шегуваш ли се? Не може да греша този цитат. Помня го, защото го използвах в една от последните си речи.
— Не го знам. Знам обаче, че Джанет Малкълм е може би най-добрата журналистка на „Нюйоркър“. Съмнявам се редакторите да са й позволили да нарече журналистите „измамници“.
— Доста съмнителна теория. Ако все пак искаш да ме оспориш, моля.
— Да видим какво ще каже компютърът.
Левин кимна.
Скоупс въведе няколко ключови думи. Последва пауза, докато компютърът търсеше в голямата си картотека. Накрая цитатът се появи с големи букви под думата „суета“ на екрана.
— Така си и мислех — заяви самодоволно Скоупс. — Не било „измамник“, а „довереник“18. Една точка за мен.
Левин не отговори. Скоупс отново въведе команда за избиране на друга тема. Големият екран се изчисти; след малко се появи нова дума:
смърт
— Доста обширна тема — отбеляза Левин. Замисли се за малко. — „Не че се страхувам да умра. Просто не искам да присъствам, като се случи.“ Уди Алън.
Скоупс се засмя:
— Това е една от любимите ми. „Тези, които очакват с радост смъртта, са я виждали само от ушите нагоре.“ Мицнер.
— „Трябва да се забавляваме и без да сме щастливи, защото можем да умрем, без изобщо да сме изпитали удоволствие.“ Ла Брюйер.
— „Скъперниците са много добри хора: трупат пари за онези, които желаят смъртта им.“ Крал Станислав.
— „Когато един човек умре, той не умира само от болестта, която го мъчи; той умира от целия си живот.“ Пеги.
— „Всеки е роден крал, но повечето умират в изгнание.“ Уайлд.
— „Смъртта е това, след което няма нищо интересно.“ Розинов.
— Розинов ли? Кой е пък този? — изненада се Левин.
Скоупс се засмя:
— Оспорваш ли ме?
— Не.
— Продължавай тогава.
— „Смъртта унищожава човек, но мисълта за нея го спасява.“ Форстър.
— Колко добре звучи. Колко християнски.
— Това не е християнска идея. В юдаизма мисълта за смъртта кара човек да изживее достойно дните си.
— Щом казваш. Религията все пак не ме интересува особено.
— Да не би да се бавиш, защото не се сещаш цитати? — попита Левин.
— „Аз съм Смърт; унищожителят на света.“ „Бхагаватгита“.
— Много подходящо за случая, Брент. Това е казал и Опенхаймер, когато видял първата атомна експлозия.
— Сега май на теб ти свършиха цитатите.
— Ни най-малко. „Видях бял кон; и този, който го яздеше, се казваше Смърт“. „Апокалипсис“.
— „Този, който го яздеше“ ли? Не ми звучи правилно.
— Оспорваш ли ме?
Скоупс замълча за миг. После поклати глава. Продължи:
— „Философията ще умре, когато умре и последният философ.“ Ръсел.
Левин се замисли:
— Бърнард Ръсел ли?
— Кой друг?
— Никога не е казвал подобно нещо. Пак си измисляш.
Скоупс го изгледа безизразно:
— Нима?
— Това ти беше любимият номер в университета. Само че сега ги усещам по-лесно. Това си е чист „скоупсизъм“. Оспорвам те.
Последва кратко мълчание. Накрая Скоупс се усмихна:
— Много добре, Чарлс. Едно на едно. Идва последният кръг.
Екранът се изчисти и показа нова дума:
вселена
Скоупс затвори очи:
— „Обозримото във вселената е непонятно.“ Айнщайн.
Левин се замисли:
— Глупаво е да започнеш да блъфираш от самото начало.
