поклати глава и да се усмихне глуповато.
— На около седем-осем метра нагоре по склона има хубаво място за вземане на проби — рече след малко.
Рейчъл все още стоеше с поглед в земята.
— Иди и си вземи пробата. Смятам да те изчакам тук.
Беше въпрос на няколко минути да стигне до мястото, да откърти половин дузина парчета тъмен базалт от лицето на скалата и да се върне при Рейчъл. Тя се изправи при приближаването му и заедно поеха мълчаливо надолу, към седлото.
— Дай да си поемем дъх — рече Макфарлън най-сетне възможно най-небрежно.
Очите му не се откъсваха от Рейчъл. До края на експедицията щяха да работят заедно и близо един до друг; последното нещо, от което се нуждаеше, бе помежду им да се възцари неловкост. Хвана я за лакътя и тя се обърна в очакване към него.
— Рейчъл — започна той. — Чуй ме. Миналата нощ бе чудесна. Но нека си остане така. Поне засега.
Погледът й стана по-остър.
— Което означава?
— Означава, че имаме работа за вършене. Заедно. А това е достатъчно сложно и без друго. Затова дай да не пришпорваме нещата, става ли?
Тя премигна бързо на няколко пъти, след това кимна, лека усмивка прикри разочарованието, дори болката, която пробяга по лицето й.
— Добре — рече и се извърна.
Макфарлън я прегърна. С тежкото й арктическо яке, беше все едно, че прегръща човечето от рекламата на гумите „Мишлен“. Нежно повдигна с пръст лицето й към своето.
— Наистина ли? — попита.
Тя отново кимна.
— Не го чувам за първи път — рече тя. — Така е по-лесно.
— Какво означава това?
Тя сви рамене.
— Нищо. Предполагам, че не ме бива много по тази част.
Стояха прегърнати, а студеният вятър свистеше около тях. Макфарлън погледна надолу към непокорните кичури, които се виеха изпод качулката й. А сетне, следвайки импулса, той зададе въпроса, чийто отговор го бе заинтригувал още от първата вечер на летния мостик.
— Имало ли е нещо между теб и Глин?
Тя го погледна, отдръпна се и изражението й стана каменно. После въздъхна, отпусна се.
— Е, защо, по дяволите, да не ти кажа. Вярно е. Някога, преди време, Ели и аз имахме нещо. Предполагам — просто едно малко увлечение. Беше… беше много хубаво.
Устните й се разтеглиха в усмивка, която бавно се стопи. Обърна се и седна на снега, протегна крака напред, взря се в гледката под тях.
Макфарлън седна до нея.
— И какво стана?
Тя се извърна и го погледна.
— Наистина ли трябва да ти кажа всичко? Ели прекрати връзката. — Усмихна се студено. — И знаеш ли какво? Всичко вървеше страхотно. Нямаше никакъв проблем. Никога през живота си не съм била по- щастлива. — Замлъкна за миг, но продължи: — Предполагам, че тъкмо това го притесни. Не можеше да понесе мисълта, че няма винаги да е тъй страхотно. Затова когато нещата повече не можеха да се развиват към добро, той ги прекрати. Просто ей така. Защото ако нещата не могат да вървят към добро, те тръгват към лошо. И това щеше да е провал. Нали така? А Ели Глин е човек, който не може да се провали.
Тя се засмя безрадостно.
— Но вие, двамата, все още си приличате в някои отношения — рече Макфарлън. — Например вчера, в библиотеката. Кой знае защо си мислех, че ще се обадиш. Имам предвид за случилото се с Рошфор и Евънс. Но ти не го направи. Означава ли това, че и ти приемаш безрезервно смъртта им?
— Моля те, Сам. Нито една смърт не е приемлива. Но почти във всеки проект, по който съм работила в ЕИР, е имало нещастни случаи. Това е заложено в същината на този бизнес.
Поседяха още известно време, всеки гледаше настрани от другия. След това Рейчъл се изправи.
— Хайде — рече тихо тя и изтупа снега от себе си. — Който стигне последен, ще измие епруветките.
39.
„Алмиранте Рамирес“
14:45
Команданте Емилияно Валенар стоеше на
Свали бинокъла, бръкна в джоба си с обутата в ръкавица ръка и извади писмото, което бе получил от геолога от Валпарайсо.
Уважаеми господине,
Камъкът, който бяхте тъй любезен да ми изпратите е донякъде необикновен вид набразден кристал — по-точно казано, силициев двуокис — с микроскопични примеси на фелдшпат, хорнбленда и слюда. Трябва обаче със съжаление да ви съобщя, че той няма никаква стойност: нито за промишлени цели, нито за колекционерите на минерали. В отговор на вашето конкретно питане — няма никакви следи от злато, сребро или други ценни руди, минерали или съединения. Нито пък този минерал се среща в близост до залежи на нефт, газ, нефтени шисти или други въглеводороди с промишлено значение.
Още веднъж със съжаление ви предавам тази информация, тъй като тя може да попречи на сдобиването на вуйчо ви с минна концесия.
Валенар прокара ръка по релефния печат върху горната част на писмото. След това, обзет от гневен спазъм, го смачка на топка и го мушна в джоба си. Анализът не си струваше дори хартията, върху която бе написан.
Отново вдигна бинокъла към чуждестранния кораб. Тук не биваше да се закотвя никакъв кораб с подобни размери. В района на островите Хорн имаше само една позната котвена стоянка — Сургидеро Отер — и тя бе в далечния край на Исла Уоластън. В протока Франклин нямаше подходящо дъно, което да задържи котва, с изключение на една козирка, която бе известна само нему, защото именно той я бе открил. Теченията бяха много силни. Само най-невеж капитан би опитал да застане тук. А и тогава би трябвало със сигурност да подаде вързални въжета към брега.
Този кораб обаче бе хвърлил котва на лош грунт и стоеше там от няколко дни, люлееше се напред назад с прилива и вятъра, сякаш бе намерил най-хубавата котвена стоянка на света. Отпървом Валенар се изненада от това. Изглеждаше като чудо. Ала сетне забеляза малките, появяващи се на неравни интервали водовъртежи зад кърмата на кораба и разбра, че работеха спомагателните му винтове. Работеха
А това можеше да означава само едно нещо: котвените вериги бяха за заблуда. Корабът бе съоръжен с динамична позиционираща система (ДПС). Това изискваше връзка с геостационарен навигационен спътник и
