— Знам това — измърмори Глин.
За един миг на мостика се възцари пълна тишина. След това се обади отново Хауъл.
— „Осветени“ сме от радар за управление на стрелбата. Установява разстоянието и пеленга.
За пръв път след последната си операция като рейнджър Глин усети някаква несигурност и стомахът му се сви.
— Дайте му още няколко минути. Нека установи, че и той, и ние сме в международни води.
Минутите отново се заточиха бавно.
— За Бога, включете отново системата за електронни смущения!
— Още една минута, моля ви.
— Изстреляна е ракета екзосет — докладва Хауъл.
— Противоракетна защита — в автоматичен режим — заповяда Бритън. — Готови за изстрелване на диполни отражатели.
Затекоха минути на вледеняващ страх.
След това се чуха внезапните откоси на оръдията Гатлинг — антиракетната система задейства, последвана от избухването на облак диполни частици откъм десния борд на кораб. Парче шрапнел се удари о стъкло на мостика и се отклони, като остави белег във формата на звездичка.
— Все още ни „осветява“ с радара си — докладва Хауъл.
— Мистър Глин! — извика Бритън. — Наредете на вашия човек да включи СЕС!
— Включи отново СЕС — каза тихо Глин и се опря на пулта, за да запази равновесие. Взираше се в неумолимата зелена точка на екрана, мисълта му трескаво търсеше решения, опитваше се да отгатне какво ще е поведението на чилиеца. Валенар беше реагирал верен на себе си, като изстреля ракета по тях. Това бе жест, който Глин бе очаквал. А сега, след като бе раздрънкал сабята си в немощна ярост, той щеше да обърне обратно. Глин чакаше, искаше силно корабът да завие.
Ала пулсиращата зелена точка продължи по курса си: не беше точно техният курс, но все пак курс, който отвеждаше разрушителя далеч в международни води.
— Ели?
Беше Лойд. Гласът му бе необикновено спокоен. Глин с усилие се откъсна от стотиците варианти, които трескаво обмисляше и срещна суровия поглед на Лойд.
— Няма да завие — рече Лойд. — Той иде подире ни. За да ни ликвидира.
65.
„Ролвааг“
10:20
Сали Бритън се стегна до краен предел, изключваше една по една подробностите, съсредоточаваше мисълта си върху онова, което предстоеше да стане. Един поглед върху бледото, разстроено лице на Глин й бе достатъчен, да разбере всичко необходимо за провала на предвижданията му. Усети леко съчувствие към този мъж, въпреки непростимо погрешната му преценка, която бе поставила под изключителна угроза живота на всички. Тя самата бе направила подобна погрешна преценка на мостик, доста подобен на този, и то не чак толкова отдавна.
Насочи вниманието си към дъното на мостика, където бе окачена голяма навигационна карта на района на нос Хорн. Докато я гледаше и минаваше машинално на ум по познатите си стъпки, тя усети как силното напрежение постепенно се разсейва. Възникваха няколко възможности. Може би не всичко беше загубено?
Почувства присъствието на Глин зад гърба си. Обърна се и видя, че лицето му възвръщаше цвета си, шокът и парализата постепенно изчезваха от погледа му. Осъзна с изненада, че този мъж бе още много далеч от поражението.
— Капитане — рече той, — може ли да обсъдя нещо с вас за малко?
Тя кимна.
Той застана до нея и извади парче хартия от джоба на жилетката си.
— Това се технико-тактическите данни на „Алмиранте Рамирес“. Точни са и са отпреди около три седмици.
Тя го погледна.
— Откъде получихте това?
— От нашия офис у дома.
— Да чуем.
— „Алмиранте Рамирес“ е разрушител от клас „Алмиранте“, построен за чилийския флот от „Викърс- Армстронг“ във Великобритания. Килът му е бил заложен през 1957-а, корабът е постъпил на въоръжение през 1960-а. Екипажът му се състои от 266 души, от които 17 офицери. Водоизместването му е…
— Не е необходимо да знам колко вечери сервират. Преминете към заплашващите ни системи.
Глин бързо сведе поглед надолу.
— Бил е модернизиран през седемдесетте години, за да бъде въоръжен с четири ракети екзосет–38, производство на френската „Аероспасиал“. Това са нисколетящи ракети с обсег двайсет и пет мили. За наш късмет използват по-старо поколение активен насочващ радар, който не може да преодолее нашата съвременна СЕС. Тъй че екзосетите са безполезни за него, дори и да сме в пряка видимост.
— С какво още разполага?
— С четири стомилиметрови оръдия, производство на „Викърс“, които могат да изстрелят по четирийсет снаряда в минута с обсег на действие десет мили. Обикновено стрелбата се управлява от два радара SGR– 102, но ако е необходимо, могат да стрелят и с визуален прицел.
— Мили Боже! Четирийсет снаряда
— Има също четири 40-мм автомата „Бофорс“ с обсег шест мили и половина. Те могат да изстрелват по триста снаряда в минута.
Бритън усети как кръвта изчезва от лицето й.
— Всяко от тези оръдия може да ни ликвидира за минути. Не бива да допускаме да влезем в обсега им.
— Визуалното прицелване при това бурно море ще бъде трудно. Но вие сте права: няма да издържим дълго на подобен бараж. Трябва да увеличим скоростта си.
Бритън не отговори веднага.
— Знаете, че вече сме натоварили турбините до краен предел, за да постигнем шестнайсет възла. — Обърна се към старши помощника. — Мистър Хауъл, има ли начин да изцедим още малко скорост от кораба?
— Бих могъл да изтръгна още един възел.
— Много добре. Направете го.
Обърна се кърмчията:
— Пълен напред. Сто и деветдесет.
Усети как дълбоко в недрата на кораба турбините отговориха с изръмжаване на вдигнатите 190 оборота. Това щеше да им даде — тя набързо пресметна на ум — четири и половина часа, може би малко по-малко, преди да попаднат в обсега на стрелбата на викърсите.
Обърна се отново към Глин и към картата.
— Измислила съм го — рече тя. — Най-добрата ни възможност е да се насочим на североизток и да навлезем колкото е възможно по-скоро в аржентински териториални води. Аржентина е кръвен враг на Чили и едва ли ще допуснат чилийски разрушител да ни преследва в техни води. Ще го възприемат като акт на агресия.
Погледна Глин, но вглъбеното му изражение не издаваше нищо.
— Другата алтернатива е да се насочим към британската военноморска база на Фолклендските острови. Трябва също така да се свържем с нашите власти и да докладваме, че сме атакувани от чилийски боен кораб. Може би ще е възможно да осъществим известен натиск върху онзи побъркан негодник.
Тя зачака отговор.
Най-сетне Глин заговори:
— Сега разбирам защо бяха тези леки корекции в курса на Валенар.
— Какво?
