стъпил отново върху бреговете на Средната земя; а туй станало в устието на дългия залив Дренгист, що стигал чак до Дорломин.
Но когато стъпили на суша, Маедрос — първороден син на Феанор и по онуй време приятел на Фингон, преди да ги разделят лъжите Мелкорови — се обърнал към баща си с думите:
— А сега кои кораби и гребци да върнем и кого да доведат най-напред? Може би Фингон храбрия?
Безумно се разсмял Феанор и извикал:
— Никого не ще изпратим! Не е за мен загуба туй, що изоставих надире; безполезен товар се оказа по пътя. Тия, що ме кълняха, нека кълнат отново, а сетне с хленч да се завърнат в клетката на Валарите! Опожарете корабите!
Единствен Маедрос се отдръпнал, а Феанор заповядал на своя отряд да подпали белите ладии на Телерите. И тъй на онова място, наречено Лосгар, близо до устието на залива Дренгист, сред страховити и ярки пламъци изчезнали навеки най-прекрасните кораби, що някога са браздили морската шир. А народът на Финголфин зърнал отдалече кърваво зарево под облаците; и разбрали всички, че са предадени. Туй били първите плодове от Братоубийството и Прокобата на Нолдорите.
Огорчило се сърцето на Финголфин, като видял, че Феанор го е изоставил да загине сред Араман или да се върне посрамен при Валарите; ала сега възжелал по-силно от всякога да се добере някак до Средната земя и отново да срещне изменника. И дълго странствал със своя отряд сред страдания и несгоди, но премеждията закалявали тяхната доблест и твърдост; защото те били могъщ народ — първородни и безсмъртни рожби на Еру Илуватар, а идвали направо от Блаженото царство и още не тегнела върху плещите им умората земна. Млад бил пламъкът в храбрите им сърца и предвождани от Финрод, Галадриел и Финголфин със синовете му, дръзнали да продължат към жестокия Север; и като не открили друг път, накрая поели през ужасите на Хелкараксе с неговите смъртоносни ледени планини. Малко дела на Нолдорите в идните епохи могат да се мерят с този отчаян преход както по трудност, тъй и по скръб. Там изчезнала Еленве, съпругата на Тургон; още мнозина загинали, тъй че с далеч по-малоброен отряд достигнал най- сетне Финголфин до Отвъдните земи. И не питаели обич към Феанор ония, що накрая последвали неговите стъпки и с песента на тръби възвестили над Средната земя първия изгрев на Луната.
Глава 10
За Синдарите
Както вече бе казано, растяла властта на Елве и Мелиан из Средната земя и всички елфи в Белерианд — от моряците на Кирдан до волните ловци из Сините планини отвъд река Гелион — признавали Елве за свой владетел; Елу Тингол го наричали на езика на неговия народ, що означава Крал Сивоплащ. А самият му народ се наричал Синдари — Сиви елфи на звездния Белерианд; и макар да били Морикуенди, чрез управлението на Тингол и мъдростта на Мелиан се превърнали в най-прекрасен, най-умел и премъдър народ сред елфите в Средната земя. И в края на първата епоха от Оковаването на Мелкор, когато по цялата Земя царувал мир и славата на Валарите била достигнала върха си, дошла на бял свят Лутиен, единствено чедо на Тингол и Мелиан. Макар че почти цялата Средна земя още тънела в дълбокия Сън на Явана, под могъществото на Мелиан имало в Ериадор живот и радост, а ярките звезди блестели като сребърни пламъци; и там, сред гората Нелдорет, се родила Лутиен, а белите цветчета на
А през втората епоха от пленничеството на Мелкор се случило тъй, че джуджетата минали през Сините планини, наричани още Еред Луин и стигнали в Белерианд. На своя език се наричали Хазади, ала Синдарите им дали име Наугрими — Дребен народ, или Гонхирими, що значи Господари на камъка. Далече на изток били най-древните обиталища на Наугримите, но подир туй по обичая на своя народ те издълбали множество зали и чертози под източните склонове на Еред Луин; и на своя език нарекли тия градове Габилгатол и Тумунзахар. Северно от величавия връх Долмед бил Габилгатол, наречен от елфите Белегост, що значи Хилядоград; на юг пък бил Тумунзахар с елфическото име Ногрод, сиреч Крепкосвод. Най-велик от всички подземни градове на джуджетата бил Хазад-дум, Джуджетвор или Хадходронд на елфически език, който по-късно в мрачните дни бил наречен Мория; ала той се намирал далече в Мъгливите планини, чак отвъд необятните простори на Ериадор, тъй че Елдарите знаели за него само от мълвата и разказите на джуджетата от Сините планини.
От Ногрод и Белегост напреднали джуджетата към Белерианд; и почуда изпълнила елфите, защото дотогаз се смятали за единствените живи твари в Средната земя, що изричат слова и творят с ръцете си, а всичко останало било зверове и птици. Но не разбирали нито дума от езика на Наугримите, който звучал за тях грубо и недодялано; и само неколцина Елдари успели да го овладеят. Джуджетата обаче били схватливи, а и предпочитали да изучат елфическия език, вместо да разкрият своя пред чужди народи. Малцина Елдари са стъпвали в Ногрод и Белегост освен Еол от Нан Елмот и син му Маеглин; ала джуджетата редовно минавали през Белерианд и изградили дълъг път, що минавал в подножието на връх Долмед, подир туй следвал течението на Аскар и пресичал Гелион при Сарн Атрад — Каменния брод, където в по-сетни години се водила велика битка. Хладна била открай време дружбата между Елдари и Наугрими, макар че имали полза от нея и двата народа; но по онова време още нямало скръб и раздор между тях, затуй крал Тингол посрещнал пришълците с радост. А в по-късни епохи джуджетата най-охотно дарявали своята дружба на Нолдорите и ги предпочитали сред всички останали елфи и хора заради тяхната обич към Ауле; и безценните камъни на Нолдорите възхвалявали над всички други богатства. В мрачните дълбини на Арда вече творели джуджетата велики дела, защото още от първите дни на своите Бащи били надарени с изумителна сръчност да обработват метал и камък; но в ония древни времена предпочитали мед и желязо пред сребро и злато.
Както всички Маяри, Мелиан била прозорлива; и когато отминала втората епоха от пленничеството на Мелкор, тя намекнала на Тингол, че Покоят на Арда не ще трае вечно. Замислил се той как да си изгради кралски дворец и могъща крепост за в случай, че злото отново се разбуди в Средната земя; и се обърнал за съвет и помощ към джуджетата от Белегост. Те се отзовали охотно, понеже в ония дни още не били уморени и непрестанно жадували за нови дела; и макар че джуджетата винаги искат награда за труда дори когато е весел, в онзи случай решили, че вече им е платено. Защото Мелиан ги учела на безброй нови премъдрости, за които жадували, а Тингол ги възнаграждавал най-щедро с прекрасни перли. Перлите му давал Кирдан, понеже ги имало много из плитчините край Баларския залив; Наугримите обаче никога не били виждали подобно чудо и ги приели с възхита. Една от перлите била голяма колкото гълъбово яйце и блестяла като звезден лъч по морската пяна; Нимфелос я нарекли и вождът на джуджетата в Белегост я ценял повече от цяла планина злато.
Дълго и с радост работили Наугримите за Тингол и по обичая на своя народ му сътворили чертози дълбоко под земята. Там, где се спускали водите на Есгалдуин да разделят дебрите на Нелдорет от Регион, насред гората се извисявал скалист хълм и реката заобикаляла подножието му. Там издигнали джуджетата портите на двореца, а над реката изградили мост, по който единствено можело да се стигне до входа. Отвъд портите просторни тунели водели надолу към чертози и зали, изсечени в самата скала — толкоз много и тъй необятни, че били наречени Менегрот, или Хилядата пещери.
Но и елфите не стояли със скръстени ръце, а рамо до рамо с джуджетата, макар и всеки по свой начин, сътворили наяве виденията на Мелиан — изумителни и прекрасни картини от задморския Валинор. Колоните на Менегрот били изсечени като буковете на Ороме със стъбло, клонак и листа, а в короните им греели златни фенери. Славеи пеели там като в градините на Лориен; сребърни чешми бликали над мраморни басейни, а подовете били от пъстроцветен камък. Изваяни фигури на зверове и птици тичали по стените, катерели се по колоните или надничали измежду каменните цветя по клонака. А Мелиан и девойките от нейната свита година подир година изпълвали залите с ръчно тъкани гоблени, по които били изобразени делата на Валарите, много от станалото след сътворението на Арда и сенки на бъдни събития. По-прекрасен дом не е имал и не ще има нито един крал източно от Морето.
Когато Менегрот най-сетне бил изграден и в кралството на Тингол и Мелиан все още царувал покой, Наугримите продължили да минават през планините и да обикалят цялата страна; ала рядко посещавали Фалас, защото мразели песента на вълните и не смеели да погледнат морето. А до Белерианд още не идвали вести за събитията по широкия свят.
Но като напреднала третата епоха от пленничеството на Мелкор, джуджетата се разтревожили и рекли
